Клопка за Ленън: да се хване с дрога, „ако въобще е възможно“…

Навършват се 30 години от убийството на Джон Ленън, 40 години от разпадането на "Бийтълс" и 70 години от рождението на рокиконата. Две издателства – Факел и Изток-Запад – отбелязват тези дати, като разбиват мълчанието по темата – ФБР и ЦРУ срещу Джон Ленън. Книгата е разтърсващ

документ за всички, които знаят кой е Ленън, но не подозират драмата, която

изживява този велик поет в рока, революционер в музицирането и поезията,

вдъхновител на мира, справедливостта и гордост за Създателя.

Премиерата ще се състои по време на Панаира на книгата на 8.12.2010 г. от 18.30 ч. пред щанда на изд.Изток-Запад.

Ще я представи Румен Леонидов.

ФБР държи засекретено част от досието на роклегендата

Милиони почитатели на Ленън и до днес се питат: защо 30 години след смъртта му най-обичаното момче от Ливърпул продължава да заплашва националната сигурност на САЩ?

Ленън пристига в САЩ през 1970 г. В Ню Йорк се сприятелява с водачите на антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Легендарният бийтълс веднага става обект на постоянно следене и подслушване от страна на ФБР. Гениалният творец има “честта” от него да се интересуват от Белия дом, от ЦРУ, от имиграционните власти. Американското правосъдие обаче не се поддава на натиска и не намира достатъчно законни основания на Джон да му бъде отнето правото да превибава в САЩ. Накрая решават да заложат капан на рок легендата, като му подхвърлят дрога.

Хувър, несменяемият шеф на ФБР, се амбицира на всяка цена да унищожи левите и антивоенни движения в САЩ. В борбата си срещу тях Бюрото за разследване използва включително незаконни методи, характерни по-скоро за тоталитарните режими. Днес този американски сталинизъм ни изглежда парадоксален, но през 60-те години на ХХ век Америка преживява истинска политическа драма, довела до сериозна криза на демокрацията в най-демократичната държава в света. Немаловажна част от тази драма е и убийството на Джон Ленън.

Клопка за Ленън: да се хване с дрога, "ако въобще е възможно"…

Откъс от книгата на Слободан Лазаревич „ФБР и ЦРУ срещу Джон Ленън” или „Защо секретните служби го преследват до смъртта му”

В началото на 1972 г. Джон Уинстън Ленън попада в центъра, около който се събират почти всички радикални формации в САЩ. Този център действа активно благодарение на антивоенното движение "Рок-освободителен фронт", "Племето Аламучи", "Международни новинарски услуги", "Народна коалиция за мир и справедливост", "Сцена-арена", Антивоенна уния, EYSIC и YES.

Ленън вярва, че е открил не само ново средство за политизиране на масите, че вече не само политиката се качва на рок-сцената, но и рок-естрадата вече се политизира. Ленън живее с надеждата, че проекти му ще станат нещо много по-значително. Няма друг като него, който да може с рок-музика да завладее политическата сцена, съзнателно да я употреби за гражданско неподчинение и непокорство.

Неподчинението и непокорството трайно завладява общежитията на американските университети. Студентите са уверени в способността си да принудят администрацията на Никсън да се съгласи на компромиси. Средствата са известни – бойкот на учебния процес, антивоенни демонстрации, мирни маршове, седящи протести пред военните бази, отказ за военна служба, масово "наводняване" с протестни писма, събиране на подписи за антивоенни петиции.

Ето защо, според анализаторите на ФБР, студентското движение е най-активната част от антивоенното движение. Но каква е реалната му социална сила?

През 1972 г. Американският статистически бюлетин посочва, че факултетските общности (включително и административния персонал) наброяват точно 424 862 души. По това време всяка протестна кампания, която е в състояние да събере 500 подписа под някаква декларация, оказва впечатляващо въздействие в общественото пространство на САЩ.

Достатъчно е акцията да обхване само десетина академични института и за не повече от два дни, студентското движение може да събере между 500 и 1000 подписа.

В студията си "Марксизмът и американската „Нова левица" Хенри Пачър твърди, че този факт не доказва, че радикални елементи са мнозинство сред студентската младеж в Америка, нито, според него, че академическата общност тайно е желаела победата на Виетконг. Според Пачър, само около 4 % от колежаните са крайнолеви. Всички останали, пише той, искат войната във Виетнам да бъде окончателно прекратена и американските войски да се оттеглят от Югоизточна Азия.

През 70-те години Ленън е вече извън орбитата на пацифистката си фаза, вече е загърбил красивите утопии за "властта на цветята”, на индуистичната философия. Промяната му е забележителна – от клаустрофобична, авангардна звезда в рокендрола, той изведнъж се качва на съвсем друга сцена, много различна от музикално-забавния подиум. Пред него вече не стоят поредните обожатели, а разгневени, настроени за решителни действия младежи. Всички те са обединени от енергията на рока и бунта на младостта.

ФБР продължава да действа в сянка, там са убедени, че радикалните кръгове от "Новата левица" използват рок-легендата за собствени цели. Това се знае от Никсън, това се знае от Федералното бюро за разследване, знае го и Джордж Мичъл, прокурорът на САЩ. И властта решава, че е време да предприеме по-твърди мерки. И отговорът им не закъснява. Той идва към края на месец юли.

Новините от Индокитай съобщават, че с нови вълни от бомбардировки американската авиация продължава да се стреми към пълното унищожение на Северен Виетнам. По този начин Пентагонът и президентът Ричард Никсън се опитват да предотвратят вече оформящото се поражение на Южния фронт. Всеки ден 260 ескадрили бомбардировачи извършват над 200 въздушни нападения. За пръв път влизат в действие и ракети с лазерно управление. Особено жестоко са бомбардирани водните пътища в Севера. На 6 юни "Асошейтед прес" съобщава от Сайгон, че Пентагонът е решил да унищожи всички речни пристанища, за да спре снабдяването на виетнамските партизани. От 1 до 11 юни са хвърлени 134 бомби и 12 контейнера с 3 000 касетъчни бомби, които са предназначени за най-вече за унищожаването на жива сила. Подобни новини от Индокитай непрекъснато намаляват шансовете на Никсън отново да бъде избран за президент. Особено в атмосферата на всеобщо неодобрение в страната. Има опасност антивоенните демонстрации да превърнат предстоящата предизборна кампания в масови улични сблъсъци. Затова администрацията на Никсън решава да приложи двойна тактика: още по-мощна ескалация на войната във Виетнам, за да стигне до бърза победа, която ще й помогне да спечели президентските избори.

Друга тактическа цел е: още по решителни, още по-репресивни действия срещу всички противници на Никсън в Америка, за се постигне победа, на всяка цена, и на политическото бойно поле.

Усилва и натискът на Федералното бюро върху Ленън и неговото обкръжение.

Невижданите репресии

са наречени превантивни мерки

Първата превантивна мярка срещу Джон Ленън е скроеният във ФБР таен план за депортирането му от Америка. В плана е записано: „Срок за изпълнение: Бързо”. Предвидени са три възможности. Първата е да се използва присъдата за употреба на наркотици, издадена от британския съд. Втората е да се използва като повод Кийоко Кокс, дъщерята на Йоко Оно от втория й брак и да се създаде "Кийоко Кокс афера", която да доведе до изгонването му от САЩ, а третата възможност предвижда да му бъде скроен полицейски капан като му бъде подхвърлена дрога.

Винсънт Чияно, главният юридически представител на "Службата за имигранти и натурализация (INS) в Ню Йорк сити на 16 май 1972 г. информира централата на ФБР, че е отложил "разпита на субекта (Джон Ленън) и съпругата му (Йоко Оно)” за следващия ден (17 май) и че цялото следващо заседание ще се състои от три точки.

В докладната си записка чиновникът Чияно най-подробно обяснява намеренията си. Планът му предвижда комплексни действия срещу Ленън и Йоко Оно. "Първо: ще ги разпитам за случая с детето Кийоко Кокс, дъщеря на Антъни Дейвид Кокс и Йоко Оно от техния предишен брак. Семейство Ленън твърдят, че Кокс, естественият баща на момиченцето, я е взел веднага след като съдът в Хюстън, Тексас е присъдил детето да живее със семейство Ленън, при условие, че ще бъде отглеждано в САЩ (тъй като естественият баща е американски гражданин). И второ: "Службата за имигранти и натурализация" вярва, че семейство Ленън и семейство Кокс, нарочно са се уговорили уж да крият детето, за да го използват като средство за постоянно отлагане на процедурата по депортацията на семейство Ленън от САЩ".

Канцеларията на ФБР препраща тази телеграма във Вашингтон с малко променено съдържание: "Пред властите в Ню Йорк сити Ленън и съпругата му се борят срещу депортирането им от САЩ. Новият им разпит е насрочен за 17 май 1972 г. INS планира да ги обвини за даване на лъжливи показания: 1) Семейство Ленън твърдят, че естественият баща е отвлякъл детето, което не е вярно. 2) Ленън е заявил, че няма никакви приходи в САЩ, с което мами съда.

Освен това, INS планира да поиска психиатрична експертиза на душевното здраве на семейство Ленън".

Тези обвинения са вече много сериозни

Чияно бърза да ги формулира, защото остават само три месеца преди до толкова очакваните предизборни партийни конференции. Бърза, защото разбира, че INS не е в състояние да ускори депортацията на Ленън от Америка, въпреки че канцеларията на INS в Ню Йорк сити е под постоянен натиск от страна на Централата на ФБР във Вашингтон и на всички влиятелни държавни институции, включително и от Конгреса. Ситуацията налага да се предприеме нещо бързо.

Изглежда най-лесно може да се докаже втората точка от плана на Чияно: невярното изявление на Ленън, че няма никакви приходи в САЩ. На пръво поглед е достатъчно да се цитира писмената декларация на Ленън, попълнена при получаването на американска виза. Там собственоръчно изброява 15 фирми, в които се „води на работа”, което му гарантира солидни приходи, така че по време на пребиваването си в САЩ той няма да е на "държавна издръжка".

Но се оказва, че дори да се намери и някакво формално нарушение, INS не може нищо съществено да постигне, защото всеки счетоводител би могъл да калкулира трансферите от приходите на тези фирми през чужди финансови канали. Освен това, подобна акция би била равносилна на атака срещу "гнездото на осите", където са концентрирани огромните финансовите интереси на огромното мнозинство инвеститори, които управляват експанзивния пазар на популярната музика. А последствията от една толкова рискова стъпка са наистина непредвидими.

Например, може да се окаже, че повечето от изброените от Джон фирми ("Apple corps", "The Beаtles" и др.) оказват благотворно въздействие върху американската икономика. Тогава

какво би се случило с лицето Х.,

който иска да прогони от САЩ

"златната кокошка" Джон Ленън,

която снася „златни яйца”

за държавната хазна

чрез своите 15 регистрирани фирми? Повече от сигурно е, че лицето Х. веднага ще бъде пратено на преглед при психиатър.

Така че единственият начин семейство Ленън да бъде изгонено от страната остава "аферата Кийоко Кокс". Чияно допълва: "Ако аферата се потвърди, INS веднага ще обвини Джон Ленън в измама (цензура). И чак накрая INS ще настоява да бъде проверено психическото състояние на семейство Ленън”.

* * *

Администрацията на Никсън е решена на всяка цена да се освободи от Джон Ленън като опасен политически противник, но "аферата Кийоко Кокс", инсценирана от INS, най-неочаквано започва да се компрометира от само себе си. Агентурата на Федералното бюро, сериозно загрижена президента Никсън да бъде избран отново, започва да рови в мръсното бельо на семействата Кокс и Ленън. Чрез подобни действия друг вещ майстор на манипулации би могъл, евентуално, да извлече полза. Но не винаги печели онзи, който публичното омаскаряване на противника с някакви интимни грехове. Въпреки това Никсън, Хувър, ФБР и "Службата за имиграция и натурализация" решават да вкарат Ленън в тяхната "мръсна игра". Чияно е крайно амбициран. Нужно е само да се докаже, че семейство Ленън са в тайна уговорка със семейство Кокс и умишлено крият детето, за да саботират решението на емигрантската служба за прогонването им от САЩ. След това няма да има проблеми – Джон и жена му моментално ще бъдат депортирани с обвинението, че системно са лъгали американските съдебни инстанции. Нещо подобно винаги е може да се изфабрикува. Дори и от параноик като Чияно.

Житейската история

на детето Кийоко Кокс

е съвсем друга

Преди да се омъжи за Джон Ленън през 1969 г., Йоко Оно има два несполучливи брака. Йоко е японска поданичка, родена през 1933 г. в Токио. Първият й брак е подписан в САЩ през 50-те години с композитора Тоши Ичиянаги, който живее и работи в Ню Йорк. Брачната им връзка не продължава дълго, тъй като през 1962 г. в американското посолство в Токио Йоко се омъжва за американския гражданин Антъни Дейвид Кокс. Той е роден през 1937 г. в Белмър, Лонг Айлънд. Кокс обаче има неизчистени дългове, дължи пари на мафията и гангстерите непрекъснато вървят по петите му, а и агентите на ФБР го издирван из цяла Америка. Ето защо Тони Кокс решава, че да се скрие колкото се може по-далече и успява да прелети до Япония.

Йоко и Тони са два напълно различни свята, въпреки това те сключват брак, от който се ражда дъщерята Кийоко. След като Йоко се омъжва за Джон Ленън, детето остава при баща си, който се завръща в САЩ. Когато в Париж Йоко се венчава за Джон, че тя все още не е официално разведена с Тони Кокс.

В началото на новия си брак Йоко не страда, че дъщеря й не е при нея. Обаче през 1971 г. тя изпада в дълбока родителска депресия и решава да поиска официално чрез съда да бъдат възстанови майчинските права й върху детето. Според адвокатите й, това може по-лесно да стане, ако дъщеря й живее при нея. До този момент Йоко не е знае къде точно се намира бившият й съпруг Тони Кокс, който също е женен отново. Чрез влиятелни приятели на Джон, тя успява да учи, че Тони и дъщеря й са в Испания. И семейство Ленън решават да предприемат една много рискована операция, която е могла да им струва много.

Йоко звъни по телефона на Тони в Палма де Майорка. Казва му, че скоро ще пристигне в Испания и иска да види дъщеря си. Тони се съгласява да се срещнат, при условие че дойде в Палма де Майорка без Джон и ако отседне в хотел, който той й посочи.

Вместо това Йоко и Джон, придружени от бодигард, си стягат куфарите и отлитат за Майорка. Йоко наема стая в хотела, посочен от Тони, и отива да види дъщеря си. Джон и бодигардът влизат нелегално в сградата през един отворен прозорец, от задната страна на хотела, където е градината. Качват се в стаята на Йоко, Джон се скрива във вградения гардероб и започват да чакат завръщането на Йоко с детето й.

Но тя се връща сама. Дори не се е видяла с Кийоко. Но от разговора си с Тони тя подразбира, че дъщеря й ходи на детска градина, намираща се съвсем наблизо.

На кого пръв му идва на ума да отвлекат детето и да избягат, не е ясно. Но Йоко, Ленън и бодигардът му точно това решават да направят. Намират Кийоко в двора, където си играе с бавачката. Момиченцето изтичва с разперени ръце към Йоко. Тя я сграбчва и я хвърля в колата. Бавачката започва да пищи. Йоко и Джон, заедно с разплаканото дете, лягат на пода на автомобила, а бодигардът шофира.

Когато от детската градина съобщават на Тони какво се е случило, той веднага телефонира в полицията с думите: "Мафиоти отвлякоха детето ми! Направете всичко, за да не избягат с него!"

Тони наистина си мисли, че дългата ръка на мафията го е настигнала и в Испания и че Кийоко е отвлечена, заради неплатените му сметки от хазарта. Специален цивилен отряд на испанската полиция разбива вратата на хотелската стая, където заварват тримата похитители, слагат им белезници и ги отвеждат в най-близкия полицейски участък. Тони Кокс на мига долита, за да види детето си. Когато му казват, че отвличането е дело на Джон Ленън и на Йоко Оно, той изпада в страхотно въодушевлениеи започва да крещи: "Аз съм сега към на ход! Ето сега, го гепих яко за мъдете! Ето това сега ще му легне милиони!"

Новината, че Ленън е арестуван в Палма де Майорка при опит да отвлече момиченце на име Кийоко Кокс, веднага обикаля света. Тълпи от репортери на световни вестници, радиа и телевизии за нула време изкупуват всички самолетните билети за Палма де Майорка. Американските музикални продуценти от рок индустрията вдигат под луда тревога всичките си юридическите си съветници, разпръснати из целия свят. Всички те веднага тръгват към Испания, за да освободят Ленън от ареста, още преди медиите да разиграят своя цирк.

В продължение на четири часа Йоко, Джон и бодигардът прекарват в ареста. Отвеждат ги на разпит пред съдия, за да бъдат осъдени по бързата процедура. Без да имат адвокат, разстроени, уплашени от настъпилите усложнения, те признават, че са се опитали да отвлекат Кийоко. Съдията въобще не се двоуми, а отсъжда веднага да бъдат пратени в затвора и да им бъдат отнети на паспортите.

В крана сметка адвокатите на американските продуценти успяват светкавично да ги освободят, като използват връзките си с най-влиятелни среди в Испания. Бодигардът пръв напуска Майорка, докато Йоко и Джон трябва да почакат да им върнат паспортите. Успяват да се измъкнат в последния момент, минути преди гладната за сензация глутница репортери да кацне в Майорка.

ххх

Близо година преди Винсънт Чияно да информира ФБР, че може би семейство Ленън и семейство Кокс умишлено укриват Кийоко, в сърцето на Карибите, в Сейнт Томас, Девически острови, започва съдебна процедура във връзка иска на Йоко Оно да й бъде върната родната дъщеря. Ответната страна, чрез адвоката на Тони Кокс, внася искане делото да се разгледа в САЩ, в Хюстън. Съдията отхвърля това искане и въз основа на факта, че Тони Кокс, въпреки призовката, не се явява пред съда по време на насроченото дело, присъжда Кийоко да бъде дадена за отглеждане на Йоко Оно.

Оказва се, обаче, че по същото време съдът в Хюстън, Тексас, решава детето да остане при бащата Антъни Кокс, а майката Йоко Оно да има право да посещава дъщеря си в определени дни, при условие, че внесе гаранция от 20 000 долара и подпише декларация, че случилото се в Испания, никога няма да се повтори.

От досието на Ленън разбираме, че на 23 май 1972 г. Централата на ФБР във Вашингтон изпраща телеграма до канцеларията си в Хюстън. Във връзка с аферата "Кийоко", Централата обръща внимание, че "субектът и съпругата му Йоко Оно са участници в антивоенни демонстрации, че планират в годината на изборите за президент да участват в саботирането на двете национални партийни конференции, и че INS се стреми да върне тези лица в Англия, въз основа на съдебната присъда срещу субекта за притежание на дрога".

В телеграмата пише: "Семейство Ленън използва тактиката на отлагане на депортацията, като се оправдава, че търсят Кийоко Кокс, дъщерята на Йоко Оно, която уж е незаконно отнета от физическия й баща Антъни Дейвид Кокс. Канцеларията в Ню Йорк има информация, че семейство Ленън крие детето (цензура) с намерението да отложи депортацията. Емиграционната служба съобщава, че ще обвини семейство Ленън за измама на съда, ако се докаже, че са давали лъжлива информация по време на разпита пред Емигрантската служба.”

Предупреждението на ФБР до Хюстън гласи: "Трябва да се направи подходящо разследване, за да се разкрие дали Кийоко се намира на посочения адрес. Опитайте се да узнаете кое е лицето, което установява връзката (цензура) със семейство Ленън в Ню Йорк".

Въз основа на тези данни хюстънската отделение на ФБР може веднага да издири Кийоко Кокс. Но още на другия ден Централата на ФБР във Вашингтон се досеща, че е направила крачка върху хлъзгав терен и още преди се е подхлъзнала, светкавично изпраща нова телеграма до Хюстън и Ню Йорк (24 май 1972 г.).

Тя има следното съдържание: "Бюрото напълно осъзнава напредъка, който нюйоркското отделение е осъществило, като поставя всички действия на субекта под специално усилен надзор, но онези части от разследването, които се отнасят до обясненията на субекта, направени от него по време на разпитите в Емиграционната служба, както и всички възможни лъжливи показания, които субектът е давал, са изключително в надлежните правомощия на Емиграционната служба. Всички информации, с които разполагат колегите ни в Ню Йорк, трябва, ако досега не са, да бъдат изпратени в Емиграционната служба. Ако бъдат събрани нови информации във връзка с нарушаването от страна на субекта на федералните или местните закони, както и техните разпоредби, включително законите за злоупотреба с дрога, измами или лъжесвидетелства, тези сведения веднага трябва да се изпращат до надлежните държавни агенции."

Какво означава това? Отговорът се крие в допълнението към тази телеграма, където четем: "От Ню Йорк току що е получено искане отделът в Хюстън да опита да открие дъщерята на Йоко Оно и да установи дали лицето, което я крие, е във връзка със семейство Ленън. Но задължението за намирането на детето, както и евентуалното по-късно обвинение за измама на съда, са в единствено в правомощията на “Службата за имигранти и натурализация" (INS). Федералното бюро в Хюстън е информирано, да участва във всичко това, но много дискретно".

С други думи, ФБР е не желае много, много да се натяга в "аферата Кийоко Кокс". Причината не е само неубедителната аргументация на Чияно, защото дори Чияно да е надушил истинска следа, разкритието, че семейство Ленън системно мамят съдебните органи, като крият умишлено момиченцето, може да замеси ФБР в цялата тази каша, в резултат, на което

служител на ФБР може

а бъде призован пред съда като свидетел

А Бюрото никак не е очаровано от подобна възможност. Докато "дискретната намеса" на ФБР може да остане незабелязана. Но ако има комплексно разследване, това няма кака да се скрие.

Ето още един цитат от телеграмата: "Активното разследване от страна на ФБР по този случай би могло да създаде неприятна ситуация за агентите ни и те да бъдат задължени да се явят пред съда като преки свидетели, което не би било в интерес за Бюрото и би могло да доведе до нежелателни реакции в обществото".

Ако излезе на яве активната роля на ФБР в "аферата Кийоко Кокс", тя бързо ще се превърне в доказателство, че агентите му използват дори лични и семейни проблеми, в намерението си да се разправи с политическите си критици и противници.

Ето как се осъществява на практика "дискретна намеса", това личи най-добре от друга телеграмата на нюйоркското отделение на ФБР до Хюстън, изпратена на 25.05.1972 г., в която пише: "Главният съдебен застъпник на INS от Ню Йорк Винсънт Чияно има в ръцете си едно писмо (цензура) от 9.5.72 г., в което се казва: "Не мога повече да мълча. Зная много неща за Кийоко Кокс и желая те да ви бъдат от полза. Искам да помогна".

По този повод Чияно предлага Карл Бароуз от INS, Вашингтон, да поиска от INS, Тексас, да влезе в контакт с лицето, което си предлага услугите. Чияно предлага:

На семейство Ленън трябва

да им бъде ограничено правото

за свободно движение, за да не могат

да участват в рок-концерта, заплануван в Маями

пред входа на зала, в която ще се проведе националната партийна конференция. И това може да стане въз основа на разследването, което се води по повод на Кийоко Кокс".

Не се знае дали Бароуз успява "дискретно" да влезе във връзка с въпросната личност. На тази тема досието на Ленън съдържат само бележка, в която Хюстън информира ФБР в Ню Йорк за резултата от търсенето на Кийоко Кокс. Документът, за съжаление, е почти изцяло цензуриран и от него е останало само изречението: “Във връзка с инструкциите в телеграмата никакво по-нататъшно разследване да не се води в от отдела в Хюстън".

ФБР прехвърля разследването на INS. Крайните резултати остават неизвестни, но може да се направи заключение, че не са окуражителни, иначе би трябвало Ленън светкавично да бъде депортиран.

За Чияно аферата "Кийоко Кокс" се оказва пълен провал. Според съдебното решение от Хюстън, семейство Ленън може да се среща с Кийоко. По време на "дискретното разследване" на ФБР и Емиграционната служба през месец юли 1972 г., Тони Кокс успява да издейства дъщеря му да се вижда с майка си само в присъствие на страничен свидетел. За тази цел той посочва свещеника Остин Уилкерсън. Плановете му обаче се объркват, когато свещеник Уилкерсън е попитан публично, къде се намира момичето, и той отговоря, че Кийоко е в неговия дом на "Уудбруук стрийт" в Тимбъргруув.

Ленън дава изявление в нюйоркската преса, че думите на свещеник Уилкерсън са доказателство, че детето Кийоко Кокс е отвлечено и че поради тази причина възнамерява всички, които са замесени в това отвличане, да ги даде под съд.

Обществеността веднага застава на страната на Йоко и Джон. Започва обществена хайка за тези, които стоят зад отвличането. Много скоро на вратата на свещеника Уилкерсън и съпругата му почукват упълномощените адвокати на семейство Ленън. Те искат от тях да върнат момиченцето или рискуват съдебно гонение. След като отпраща адвокатите, уплашеният свещеник извиква съпругата си, за да му помогне да залостят вратата, да не би непознатите лица да проникнат у тях чрез взлом.

Инцидентът е избегнат. Но това е краят на "аферата Кийоко Кокс". Семейство Уилкерсън успява тайно да прехвърли Кийоко при Тони Кокс в Хюстън. По това време Кокс живее в "Мемориал дискрикт", десетина мили от центъра на Хюстън. Тук го догонва съдебната присъда във връзка с тъжбата на семейство Ленън. В нея е посочен срокът, в който трябва да върне Кийоко или рискува арест.

Кокс избира затвора. Лежи пет дни. След като излиза, стяга куфарите и напуска Хюстън, заедно с Кийоко и втората си жена. После следите му се губят. По-късно се разбира, че Кокс намира убежище при някаква религиозна секта – "Църквата на живото слово" ("Walk"), с център някъде в района на Сан Франциско.

И още един куриоз. Тони явно има навика да търси убежище (не само от семейство Ленън, но и от мафията) в крайно необичайни места. Преди това, заедно със семейството си отива в Северна Европа, присъединява се към друга секта, която чрез медитация иска да влезе във връзка с извънземни. А лидерът на тази секта е убеден, че тъкмо музиканта на легендарните "Бийтълс" е най-добрия медиум при тези контакти (!?).

През следващите години търсенето на Кийоко Кокс напълно замира. Детето остава при баща си. В средата на 1974 г. в интервю за японската преса, Йоко Оно твърди, че целият й живот е вече променен и не страда, както някога, за дъщеря си. Чак след 25 години Йоко и Кийоко се срещнат отново. Поводът е решението на Кийоко да се омъжи през 2001 г.

След като опитите на Емиграционната служба и ФБР удрят на камък и скалъпената "афера Кийоко Кокс" не успява да оправдае прогонването на Ленън от Америка, за почват да се търсят други поводи, да се кроят други секретни замисли.

* * *

Едгар Хувър не се двоуми да използва най-мръсни трикове срещу критиците войната във Виетнам.

Много често ФБР използва номера

с подхвърлянето на дрога

Подобен е случаят със Стоукли Кармайкъл. Тази капан не успява да щракне, защото по същото време на Линдън Б. Джонсън му хрумва идеята да вкара Кармайкъл в армията и да го изпрати във Виетнам. И дава нареждане да се промени мобилизационния статус на харизматичния, чернокож лидер на младежкото движение, който възнамерява да премине в редиците на "Черните пантери".

Но Кармайкъл вади късмет с мобилизация: през 1968 г. Линдън Джонсън е принуден да се откаже да се кандидатира отново за президент. Това се случва под натиска на общественото мнение, което не е на негова страна след бунта в Чикаго и процеса срещу "Чикагската осморка". Джонсън решава да се оттегли и да подкрепи в надпреварата вицепрезидента Хъмфри Хюбърт.

ФБР инсценира дрога скандал срещу Джими Хендрикс, един от най-големите китаристи в историята на рок-музиката. Става въпрос за метода на депортиране, който в този случай е много успешен. Джими Хендрикс ще остане запомнен с мистичната си комбинация на блус-рок с необичайни текстове – халюцинации. В едно интервю с известния китарист Карлос Сантана, той разказва за Джими Хендрикс ("Univibes" 17.02.1995 г.): „Когато слушаме музиката му, имаме чувство, че летим в космически кораб. Това особено добре личи в композицията му "Галактика Аврора Бореалис" (цялото заглавие е: "Chainsaw Massacre Tasmanian Davie Aurora Borealis Galaxy"). Джими Хендрикс) умееше да разказва междупланетни истории. Галактически или небесни, но не и земни. Това той наричаше "небесна църковна музика".

Хендрикс превръща електрическата китара в инструмент за постигане на целите си. Най-важната от тях е светът да оцелее такъв, какъвто е през 60-те. Хендрикс обаче много добре знае, че за да загубиш живота си е напълно достатъчно да подкрепиш идеите на д-р Мартин Лутър Кинг. Музиката на Джими Хендрикс е посветена на 60-те години и бъдещето. Тя не е само блус за негри и индианци чероки.

Карлос Сантана продължава: "Пиесите му са четки и бои, емоции и цветове, от които, според мен, трябва да си учим".

След като напуска средното училище, Хендрикс служи като войник в сто и първа въздушна дивизия на американската армия. Главоломна музикална кариера започва веднага след казармата и той стига до върха на американската рок сцена. Много бързо, като с магнит Джими започва да привлича студентската младеж и хипи племето, и моментално попада в полезрението на ФБР. Отношението му към войната във Виетнам и към американската политика е достатъчна причина за интереса на службите към него. Съществуват съмнения, че ФБР има пръст и в смъртта му. Официалната версия е свръхдоза. Същото се твърди и за смъртта на Джанис Джоплин, Отис Рединг и др.

Джими Хендрикс попада в капана на ФБР през юни 1969 г. До директора на Бюрото е изпратен специален доклад, с дата 3.6.1969 г.: "Джеймс Маршал Хендрикс – Джими Хендрикс. Гореспоменатата личност, известна като чернокож увеселител, роден на 27.11.42 г. в Сиатъл, Вашингтон (цензура) през май 1969 г. е арестуван (цензура) количество марихуана, открита в бръснарските му принадлежности. Обвинен е за незаконно притежаване на наркотик. Пуснат е под гаранция за 10 хиляди долара. Адресът гласи № 27, Източна 37 улица, Ню Йорк сити. Съдът е насрочен за 19.06.1969 г. (цензура) Дори и да го обяви за невинен, (цензура) ще поиска задължително да бъде депортиран от САЩ. Нужно е да се докаже, че и по-рано е осъждан за престъпления, извършени на територията на САЩ. В предишно разследване е доказано, че субектът вече е бил арестуван на 02.05.1961 г. в Сиатъл от тамошната полиция по обвинение, че е използва чуждо моторно превозно средство, без да има шофьорска книжка. Надяваме се, че срещу субекта съществува още една присъда от 06.05.61 г., но не разполагаме с никакви подробности за нея (цензура) Искаме да ни информирате дали субектът е наистина осъждан през 1961 г. в Сиатъл. Ако има такава, веднага направете копие на документа и ни го изпратете".

Намерената между бръснарските му принадлежности марихуаната е капан, в който Хендрикс попада и депортирането му е в ход. На 11 юни 1969 г. полицията от Сиатъл изпраща копие от присъдата, произнесена над китариста на 02.05.96 г. за „използване на чуждо превозно средство без право на това". Нарушението обаче не е достатъчно юридическо основание за депортация, затова ФБР успява да го оклевети като лице, което е склонно към престъпления. Натискът срещу Хендрикс става нетърпим и големият китарист решава да се откаже от по-нататъшната борба с властите и да се пресели в Европа. Заминава за Лондон, където основава легендарната си група "The Jimmy Hendrix Experience". Умира през 1970 г., на върха на славата си, при неизяснени обстоятелства.

Две години по-късно,

ръководеното от Хувър ФБР, подготвя

същия капан и за Джон Ленън.

Номерът е свързан пак с дрога.

Трябва да се изфабрикува скандал, който да стане ключов аргумент в решението на властта, която се стреми официално да откаже правото на Джон да пребивава повече в САЩ.

На 27 юли нюйоркската канцелария на ФБР изпраща телеграма до всички регионални офиси с препоръка да се инсценира случай с наркотик. Тази телеграма дословно гласи:

”(MIREP), Конференцията на Републиканската партия в Маями. Маями трябва да докаже, че Ленън е наистина "тежък наркоман", известен като "даунърс". Тази информация трябва да се изтъкне в доклада на полицейското отделение, което охранява конференцията на Републиканската партия, с цел субектът да бъде арестуван, ако въобще е възможно, по обвинение за притежаване на дрога".

Емиграционна служба в Ню Йорк разполага с доказателства, свързани с арестуването на Ленън в Англия през 1968 г. Службата подчертава пред Бюрото, че ако Ленън бъде арестуван в САЩ, заради притежаване на наркотик, тогава съществува голяма вероятност веднага да бъде депортиран.

Това обаче не е просто полицейска мишеловка. Това е истински заговор за елиминиране, веднъж и завинаги, на опасен политически противник. Никсън и ФБР са бързат.Защо?

Конференция на Републиканската партия (MIREP) е насрочена през август, в Маями, където Никсън се надява отново да бъде избран. Но е уплашен от разрастващата се вълна на недоволство от неговата политиката. Студентското антивоенно движене в страната е реална заплаха. Рок-керванът на радикалната контракултура също. Нужно е да бъдат неутрализирани техните лидери. Сред първите от тях е Джон Уинстън Ленън.

Директният начин е да му бъде прекратена временната виза за пребиваване в САЩ. Ленън и Йоко пристигат в Америка през август 1971 г. с шестмесечна виза /В-2/. Срокът й е до края на февруари 1972г. Адвокатът им иска визата да получи продължение. Емиграционната служба в Ню Йорк насрочва разглеждане на този иск за 18 април. Отказва да я удължи с основен аргумент, че през 1968 г. в Лондон Ленън е осъден за притежаване на дрога.

Доста необичайно е, че някой, който пребивава в Америка с виза за 60 дни, дръзва да организира и да финансира масови демонстрации, граждански вълнения и кампания за сваляне на управляващата политическа администрация от власт. Това не би хрумнало на никого, който при това вече е попълвал формуляр при влизането в САЩ. Там има въпрос, който е задължителен: "Идвате ли в тази страна, с намерение да свалите правителството?".

Подобно поведение не би хрумнало на нито една звезда, но не и на Джон Ленън. Това, разбира се, не е само негов избор. Напротив, бунтът избира него. Защото чрез музиката му новите поколения усещат съвестта си, своята епохална, въображаема или историческа мисия. Музиката на Ленън представлява тяхното пробудено поколенческо самосъзнание.

Капанът на ФБР с дрогата доказва, че през 1972 г. поколенческият дух e грубо насилван, за да бъде вкаран отново в бутилка. Още при влизането си в САЩ Ленън си спечелва омразата на американските власти. През 70-те години той не е само лидер на рок-стратегията на "Новата левица", но и заможен човек, фактор в музикалния бизнес. Федералното бюро педантично регистрира финансовата му подкрепа от 75 000 долара, която Ленън дава на "EYSIC" и "YES", но не споменава за огромните печалби на "Апъл рекърдс" от албумите му, не обелва и дума колко милиона е инкасирала хазната на Никсън от данъци. И кой, в такъв случай, е намазал? И защо в края на тази афера, нито Хувър, нито неговото ФБР, успяват да екстрадират Джон?

Защото трябва да метнат в тенджерата кокошка, която снася златни яйца, въпреки че тази кокошка им създава огромни проблеми.

А босовете в музикалния шоу-бизнес и техните мениджъри не биха били никак очаровани, ако някой реши да изгони Ленън от страната, дори ако този някой се нарича ФБР или ЦРУ.

Пред истинската власт в Америка, която стои в сянка, въпросните агенции стоят чинно като келнери, които имат кал под ноктите. Човешката издръжливост има граници, но човешката алчност е безгранична.

Всъщност, всеки около Джон може да е юда. Властите знаят буквално всичко, което става зад стените на "Банк стрийт". Биографът му Голдман казва, че Ленън не е имал представа, че го следят, но "се е съмнявал, че го подслушват". Веднъж дори публично заявява, че домът му е под постоянното наблюдение на ФБР и че му подслушват телефона.

Том Басари, бивш агент на ФБР, по-късно се подсмихва на това. Басари твърди, че по времето, когато работи при Ленън като бодигард, няма "никакво следене". Голдман отговаря: "Дрън – дрън!"

Нима това обемно досие, близо 300 страници, което ФБР събира за Ленън, не е достатъчно доказателство, че Джон е (и още как!) следен. Всички агенти на ФБР са предупредени да го държат под око. Това нареждане, със сигурност, се отнася и за Басари.

Въпреки че Федералното бюро бърза, няма изгледи съдебният спор да завърши скоро. Тактиката на адвоката Леон Уайлдс е следната: Йоко иска да й бъдат присъдени родителски права над нейното дете – американски гражданин. Юристът смята да се възползва от този факт. Той е сигурен, че ще спечели делото въз основа на следната теза: ако Йоко получи право на постоянно пребиваване, а на Джон не му се разреши, спорът им с властите ще продължи, защото ще обвинят държавата, че разбива семейството им. С такова съдебно решение, казва адвокатът, американските власти биха поставили Йоко в ситуация да избира между детето и съпруга си.

Искането на Емиграционната служба за депортация се базира на данните, че Джон и Йоко са доказани (осъждани) наркомани. Адвокатйт Леон Уайлдс не взима под внимание фактът, че на личност, която употребява наркотици, съдът никога няма да му даде правата да се грижи за дете. На властта обаче всичко това й е много добре известно. Нали държи в ръцете си нарко-досието на Ленън, изпратено от Лондон. От което,

обаче не всички са въодушевени,

особено ФБР. Напротив, там имат чувството,

че британската нарко-афера

на Ленън прилича на фарс.

Известно е, че около рок-групите в Англия, Германия и Франция се върти много и най-различна дрога. Това е факт, който "Децата на цветята" въобще не го крият. През 60-те години, в апогея на бийтълсманията, "квартетът от Ливърпул" публично признава, че е употребявал (по-точно: "е пробвал") марихуана. "Бийтълсите" не отричат, че са вземали и други "стимуланти". Дори заглавието на парчето им ”Lucy in the Sky with Diamonds” дава името на наркотик – LSD.

Властите в Англия обаче са много повече загрижени за приходите от рок-индустрията, отколкото за „здравето на народа". Феноменът "бийтълс мания" е точно това: канализиране на латентната енергия на младите в посока, която причинява на властта най-малко главоболия, но носи най-голяма полза за бизнеса. Под такъв астрологичен знак е родена музикалната промишленост, предназначена за младите от 60-те. Индустрията за производство на грамофонни плочи открива своя златен рудник. Приходите от правата на албумите на "Бийтълс" надхвърлят приходите от всички други традиционни пера на британския износ. Ето защо и ги награждават за „особени заслуги към британската икономика".

Марихуана, ЛСД, милиони, патриотизъм, препълнени държавни данъчни каси, лира-стерлинга, равняваща се на 4 долара, "поданици на Британската империя… „Всичко това върви много добре заедно" (ако си спомним "Мишел"). До 18 октомври 1968 г. Тогава домът на Ленън на "Монтегю скуайър" в Лондон е обкръжен от полицейски части. Малко преди това някой предупреждава Джон какво му се готви. В дома му влиза известният Пийт Шатън. Заварва го да чисти килима с прахосмукачка. Шатър е полицейска слушалка, веднага схваща, че Джон чисти, за да прикрие някакви следи. (Между другото, в това жилище някога е живял и Джими Хендрикс).

Някъде около обяд непозната жена звъни на входната врата. Йоко я пита какво иска, тя отговаря, че носи препоръчано писмо. Йоко забелязва, че въпросната жена е облечена в специална униформа на пощенски служител (ах, тези лондонски полицаи!) и след като добре заключва вратата, бързо изтичва при Джон. Той започва трескаво да изсипва хероин в тоалетната чиния, като крещи: "Извикай веднага адвоката!" Йоко звъни по телефона. Полицаите разбират, че Джон и Йоко печелят време и започват да къртят вратата. Влизат в сутерена през прозореца на банята Започват обиск. Детектив Найджъл им показва прокурорската заповед:

– Сега ще ви арестувам, защото пречите на правосъдието.

Оказва се, че уловът за десетките детективи, които претърсват жилището, не е много богат. В протокола пише: „Намерени са малки количества хашиш (в незапечатан кафяв плик в синя кофа в банята), кутия със следи от хашиш (на пода на банята до прозореца), апарат за увиване на цигари със следи от канабис (на етажерката над огледалото в банята), две шишенца с хапчета амфетамин и половин грам морфин.

Джон и Йоко са отведени в съда. (Преди тях за подобни неща са били осъдени Джон Хопкинс, учен от Кембридж (основател на "Интернешанъл таймс" и групата "Пинк Флойд"). Съдията от Мерилбоун ги глобява с 150 лири, плюс 21 лири за съдебни разноски.

Случката е съвсем обичаен факт, който присъства в биографиите на повечето рок-групи от 60-те години, когато "хипи" движението рацъфтява в хиляди цветове. Чак през 70-те години тази случка ще се превърне в коз в ръцете на Хувър, в желанието му да депортира от САЩ един опасен противник на властта.

* * *

Когато изтичат 60-те дни от разрешения престой на Ленън в САЩ, той е извикан за нов разпит пред Айра Фийлдстийл, специалният следовател на Имиграционната служба в Ню Йорк сити.

Адвокатът Леон Уайлдс е убеден, че Джон и Йоко ще да бъдат одобрени от Имиграционната служба, ако се позове на член от закона, който гласи: "Може да се даде гражданство, ако присъствието в САЩ е потенциално полезно за американската икономика и благосъстояние".

Преси три месеца важни фактори, представители на шоу бизнеса в Америка, са събирали подписи, за да се разреши входна виза на Ленън. А след това те с нескривано огорчение наблюдават метаморфозата му в плей-мейкър на контракултурата, който радушно помага на радикално настроената левица.

За какво му е нужно това? Нима статусът му на "творец-експлоататор" не му осигурява многобройни привилегии? Търговия със собствената си съвест? Всичко това Ленън вече е преживял с "Бийтълс". Връчват му орден за заслуги към Британската империя, с парите, спечелени от него, купуват оръжие за осъществяване на имперските си цели, включително и в Северна Ирландия. Истинският творчески талант не става за трампа. След като Джон не го е изтъргувал с Едуард Хийт или с Харолд Уилсън, двамата поредни министър-председатели на Великобритания, заради престъпленията в Белфаст и Биафра, възможно ли е Ленън да мълчи пред Джонсън и Никсън за геноцида във Виетнам?

В същото време "Отделът за наркотици" в нюйоркската полиция изпраща следната административна бележка: "За информация на ФБР, Отделът за наркотици знае за скорошната употреба на дрога от страна на субекта и полага усилия да осигури достатъчно информация за арестуването на субекта, а също и неговата съпруга въз основа на полицейско разследване".

Авторът на доклада Е. С. Милър допълва: "Ако е вярно, че Ленън е назначен в Президентския съвет срещу злоупотребата с наркотици, точното наименование на този орган е: "Национална комисия за марихуани и злоупотреба на наркотици" (NCMDA), то

това е голяма грешка, като се има предвид,

че субектът е смятан за тежък наркоман

Поради това го избягват дори такива личности като Рени Дейвис и Джери Рабин, които бяха сред обвиняемите от "Чикагската осморка".

Докладчикът завършва рапорта си така: „В момента Нюйоркската полиция се стреми да събере достатъчно информация, за да арестува Ленън за притежаване на дрога."

Изходът от разпита на 18 април разярява Хувър. Особено след като представителят на Емиграционната служба му изпраща документ, в който свидетелства, че семейство Ленън е завело дело в нюйоркския съд с намерението да обори ключовия аргумент на американските власти: присъдата на британския съд.

По този начин Ленън и Йоко си издействат спиране на процедурата за депортация. Нюйоркският съд автоматично им разрешава да удължат престоят си в Америка до завършване на делото.

Винсънт Чияно съобщава на ФБР, че ако лондонската присъда за притежание на наркотици бъде оборена, депортацията на Ленън ще бъде невъзможна. Според него, тогава Имиграционната служба ще бъде принудена да спре действията си срещу Ленън. Особено, след като изявленията на певеца в медиите са наострили общественото мнение против американските власти. ("Голям брой репортери и журналисти следят разпита, някои са в залата, други са пред сградата").

Три дни след като семейство Ленън внася тъжба в съда, Емиграционната служба иска от Лондон бърза преценка за това, какви са шансовете на присъдата им над Ленън да бъде оборена от съда в Ню Йорк. Британските власти отговарят, че присъдата над Ленън за нелегално притежаване на дрога в Лондон, най-вероятно няма да бъде оборена в Ню Йорк.

Това предположение се оказва вярно. Пред Федералния съд в Ню Йорк Ленън не успява да обори британската присъда от 1969 г.

Но ще успее на 7 октомври 1975 г., когато Апелационният съд отхвърля искането за депортацията му, прогласявайки, че

британският закон, по който е осъден,

е в противоречие с американското

законодателство

От статия "На Ленън са дадени 60 дни да напусне страната”, публикувана на 18 април 1974 г. в "Ню Йорк таймс", научаваме, че Ленън е заявил, че в процеса в Англия се е признал за виновен, за да спести притесненията на бившата си съпруга, която е била бременна и която също е трябвало да се появи пред съда. За откритата марихуана, той казал, че му е подхвърлена от заинтересовани лица.

Представителят на Имиграционната служба съобщава на ФБР, че след изявленията на Джон Ленън в медиите, в службата продължават да пристигат огромен брой протестни писма от негови почитатели и от други лица, възмутени от процеса за депортацията му.

Стига се до там, че Джон Линдзи, кметът на Ню Йорк, се обръща публично към Имиграционната служба и я призовава да спре процедурата срещу Ленън, защото той е "изтъкнат творец в областта на музиката и е от голяма полза за САЩ".

Това изявление разгневява Хувър и го докарва до бяс. Той изпраща до канцеларията на ФБР в Ню Йорк искане (24.04.1972 г.) да се изследват с предимство всички твърдения на адвоката Леон Уайлдс, че Ленън е назначен в "Националната комисия за марихуана и злоупотреба с дрога" (NCMDA). "От Ню Йорк да се изиска подробно разследване. Всяка информация, която доказва, че субектът използва наркотици във времето на пребиваване на САЩ, трябва да бъде изпратена на съответните местни и федерални власти".

А за участието на Ленън в споменатата комисия, Милър съобщава, че WFC (Централата на ФБР във Вашингтон) се е свързала с "NCMDA" и е установила, че не съществуват данни, които доказват, че субектът е в състава на тази комисия".

Главният прокурор Мичъл в телеграма от 25.04. допълва, че "няма данни, че Ленън участва в "NCMDA" (информацията е доставена на Х. Р. Халдеман, помощник на президента на САЩ Ричард Никсън в Белия дом).

Доказателството, че Ленън няма участие в тази комисия, дава нова мотивация на Хувър да разшири фронталните си действия, в противен случай ръцете му направо са вързани.

Коментарът на Милър в донесението, че Ленън е толкова тежък наркоман, че дори личности като Рени Дейвис и Джери Рабин го избягват, няма нищо с истината. Не само за личните отношения между Дейвис, Рабин и Ленън, но и за отношението на двамата лидери към разпространението на наркотици сред движението.

Рок сцената, около която Ленън събира привърженици на радикалната американска левица, привлича преди всичко студентската младеж, както и всички известни експонати на тогавашната творческа общност. Официалните критици на масовата култура от 68 година вижда във фестивала в Уудсток и в концерта в Ан Арбър истински "разсадници" за наркомани и обвиняват за това най-вече "косматото хипи-племе". Официалните медии твърдят, че Уудсток е създаден от Майкъл Ланг, който се бил зарекъл, че ще изкара първия си милион долара, преди да навърши 25 годишни. Обещанието си изпълнил 2,5 години предсрочно. На външен вид Ланг приличал на хипи, но рекламирал мероприятието си в Уудсток като три дни любов, музика и мир в голямата ферма на Макс Джасгар, намираща се в щата Ню Йорк.

Какво количество истина има в тези публикации? Трябва да се каже, че никой от най-тесния кръг на организаторите не е отричал, че разпространението на наркотици в редовете на студентското движение е достигнало обезпокояващи мащаби. Напротив, много често от сцената на рок-концертите кумирите на младежките среди са отправяли апели срещу злоупотребата с дрога.

Да си припомним какво казва Джери Рабин в Ан Арбър пред над 16 000 тийнейджъри. "…Много младежи, които са само на 15, 16 или 17 години, вече са напълно зависими (от дрогата), защото се мъчат да намерят изход от затвора на средното училище, от затвора на колежите, от затвора на Америка. Те безпаметно се дрогират, вместо да се присъединят към нашето революционно движение. Има много хероин сред нас, той витае като призрак около нашите общности… Хероинът е нашият затвор! Вие знаете, че той идва от Югоизточна Азия, от Лаос и че оттам го докарва ЦРУ, за да ни трови, за да не сме способни да променим живота си, да извършим революция. Ето защо има толкова много хероин сред нас!"

По време на военната интервенция във Виетнам, Лаос и Камбоджа, въздухоплавателна компания "Еър Америка" транспортира из целия този район огромни количества хероин и опиум. Белият дом, по времето на Линдън Джонсън и Ричард Никсън, се стреми на всяка цена да увеличи броя на американските войски във Виетнам. Целта му е съотношението в числеността да стане 10 към 1 в полза на янките. И двамата президенти са твърдо убедени, че само по този начин могат да победят във войната. Но американските части са между първите, които усещат върху себе си ударната вълна на наркотиците, с които районът е направо наводнен. Повечето от войниците, които оцеляват в боевете във виетнамската джунгла, се завръщат в Америка като безнадеждно зависими от дрогата наркомани.

Анализаторите на този период, например Алфред Маккой ("The Politics of Heroin in Southeast Asia" New York city "Harper and Row" 1972, chapter 2), публично свидетелстват за съществуването на лаборатории за преработка на хероин, които ЦРУ създава към щабовете си в северен Лаос. По време на десетте години военна интервенция, Югоизточна Азия се превръща в световен източник на опиати – оттук тръгва 70% от количеството опиум и хероин, които се въртят в нелегалния пазар по света и експанзивно навлизат във вътрешен пазар на САЩ.

Анализаторите, които обсъждат книгата издадена от Аликзандър Кокбърн и Джефри Ст. Клеър ("Whiteout: The CIA, Drugs and The Press" A. Cockburn, Jefri St. Claire, 1999, Verso Books) задават следния въпрос на историците: „Замисляли ли сте се защо бойният морал на американските войски във Виетнам е на такова ниско равнище?”

Според тях, основната причина е в масовата употреба на дрога. Но докато войната върви малцина американци са на ясно, че ЦРУ е поело задължението да транспортира със самолети тонове дрога за войниците, биещи се за Америка в района на Югоизточна Азия. Както и не знаят, че печалбите се измерват в милиарди долари.

Ето и продължението на тези въпроси: "Спомняте ли си кога президентът на САЩ Ричард Никсън започна да говори за "война срещу дрогата"? Основната причина е, че благодарение на ЦРУ, САЩ става "най-големият вносител на наркотици". Всички мислещи американци трябва да разберат, че в Америка никога не е водена истинска война с дрогата, а съществуват и сериозни съмнения, че такава война въобще е възможна".

Ето защо Джери Рабин е прав, когато в Ан Арбър призовава привържениците на антивоенното младежко движение да захвърлят оковите и да се освободят от затвора на хероина, който се внася специално за тях от далечния Лаос.

Федералното бюро на Хувър от една страна амнистира официалните виновници за лавината от наркотици, а от друга преследва жертвите на дрогата сред политическите противници на властта. Проследете следното донесение на Милър, което със сигурност кара ФБР да промени тактиката си за случая "Ленън". В него се съобщава: "Нюйоркската канцелария е потвърдила, че на Ленън е предложено място на лектор в Нюйоркския университет за лятото на 1972 г." След това Бюрото изпраща доклада до Вашингтон, като го допълва, че е получен "от източник, който е в позицията да осигури достоверна информация".

Как се стига до това предложение към Ленън?

ФБР съобщава от Ню Йорк, че потвърждава новината – Нюйоркският университет е изпратил писмо до Ленън с предложение, да даде съгласието си през лятото на 1972 г. да бъде назначен за лектор и че университетските власти очакват, че той ще приеме предложението.

Милър констатира: "Като вземем предвид, че до сега Ленън много успешно прилага тактика на отлагане, съществува реална опасност субектът да не бъде депортиран от САЩ не само в най-близко бъдеще, но и най-вероятно, това няма да стане преди Националната конференция на Републиканската партия.”

Интересно е, че два месеца преди донесението на Милър, Хувър държи в ръцете си документ с подобна преценка. Това е телеграмата от 31.03. с.г. с наименование: White Panther Party, IS – WPP, CALRE, MIDEM.

Авторът на телеграмата е известният вече агент "Александрия", чиито анализи почти винаги се оказват верни. Този агент е добре информиран за бъдещите планове на Ленън, освен това, го познава много добре.

Агент "Александрия" пише

"Има голяма вероятност субектът да не бъде депортиран. Със сигурност ще остане в САЩ до Национална конференция на републиканците. Нюйоркската централа покрива района, където е жилището на субекта. Но трябва да се засили дискретното следене на субекта, за да може своевременно да се открие всичко, което той възнамерява да предприеме във връзка с форума на Републиканската партия."

Процесът по делото за родителските права върху Кийоко, лекторското място в Нюйоркския университет, многобройните бизнес сделки, всичко това предоставя идеална възможност на семейство Ленън да си осигури поне още 6 месеца престой в Америка. Но Никсън бърза, защото Националната конференция в Маями наближава, а на нея той очаква да бъде отново издигнат за кандидат президент на САЩ.

"Действията на субекта (Ленън) се следят от близо и всяка информация, която би могла да докаже нарушаване на федералните закони, в най-кратък срок ще бъде доставена на съответната агенция, за да могат да се неутрализират всякакви диверсионни постъпки на субекта. Всички информации, които са постъпили до днес, вече са изпратени на Имиграционната служба и на Държавния департамент. Те също са изпратени и до Отдела за вътрешна сигурност на Държавния департамент.”

В донесението си Милър съобщава, че Айра Филдстийл, специалният следовател на Имиграционната служба, е приключила с разпитите и е разпуснала до юли всичките юридически съветници, за да може да състави резюме по случая. “Фийлдстийл каза, че ако семейство Ленън реши, може да внася все нови и нови жалби и това да продължи с години”.

Никсън, Мичъл и ФБР са адски разочаровани. Въпреки натиска над Имиграционната служба се оказва, че не само не разполагат с нито един сериозен коз, а и са загубили играта. Последната им надежда остава полицейския капан с подхвърлената дрога.

През летните месеци на 1972 г. Ленън е доста зает. Поддържа активна връзка с голям брой представители на радикалните кръгове. Присъства на десетки събрания. Движи се е в средите на американската контракултура; среща се с почти всички големи имена от музикалната, филмовата, литературната и художествената сцена на Ню Йорк. Някои от тях никога не са „сами” – без “обичайни стимулиращи средства”.

Това са идеални условия Ленън

да стене лесна жертва

на изпитаните полицейски номера, какъвто е случаят с Джон Синклеър.

Но в досиетата на ФБР няма никакви документи, от които да личи какви конкретни стъпки предприема Федералното бюро, за да хване субекта на местопрестъплението – с дрога в джобовете.

През 1979 г. таен източник, близък на семейство Ленън, в донесението си твърди, че всяка седмица Йоко Оно харчи само за хероин около 5 000 долара. Естествено, парите не са проблем. Някакви си 20 000 долара месечно са капка в морето. Джон е богаташ. Когато я питат, защо хвърля толкова пари за дрога, тя обикновено отговаря с цитат на Уди Алън: “Съществуваме само в две състояния, когато се чувстваме нещастни, или ужасни”.

Учудващо е, че акцията на Скотланд ярд в дома на Ленън, извършена в края на 60-те в Лондон, не се повтаря от американската полиция в Ню Йорк.

Принудено от съда, Федералното бюро предоставя на проф.Уайнър писмо във връзка с това. Но онази част от него, която е съставена от канцеларията в Маями, през септември 1977 г. е умишлено унищожена от страна на Агенцията. Или лъже, че е унищожена.

“Горчивият хап” за ФБР

пристига на 16 май 1972 г.

от Трети отдел за наркотици

Телеграмата гласи: “16 май (цензура) Трети отдел за наркотици в Нюйоркската полиция съобщава, че във връзка случая Ленън службата не е в състояние да организира никаква афера с дрога”.

Последните четири реда на тази телеграма са ключови. Петнайсет години са пазени в най-строга тайна от “тайнствените служби” на САЩ.

А ето каква новина е излъчена тогава от официалната телеграфна агенция “АП”: “Ню Йорк. Според вестник “Уошингтън поуст”, решението за депортацията на бившия бийтълс Джон Ленън и съпругата му Йоко Оно вероятно няма да бъде взето до края на септември. Имиграционната служба на САЩ днес излезе със съобщение, че властите очакват стенограмата от разпита през април и след това ще решат. Специалният следовател Айра Фийлдстийл е заявила, че 1 юли е крайният срок за двете страни да предоставят документи в защита на своите тези. Ленън иска разрешение за постоянно пребиваване в САЩ, но държавата не е сигурна дали да му разреши, защото през 1968 г. в Англия е осъден за употреба на наркотици”.

През 1972 г. капана, подготвен за Джон Ленън, се проваля, но Америка научава за това едва през 1977 г.

Подготви: Румен Леонидов