От днес приемам, че ме подслушват – 8 милиона…микрофона!
ДАНС идва да разпитва уж по съвсем тривиални теми, току излезе в медиите информация за заловен тоя или оня, някакви лекари ги подслушвали уж по друг повод, ама ги повлякоха из калта преди да е ясно даже има ли престъпление или няма. Цветан Цветанов, Явор Колев и Бойко Борисов се опитват всячески да си изградят имидж като да са го надървили здраво за организираната престъпност, и да са готови да я онодят по най-неприятен за нея начин. Обаче между изявленията и действията им стои огромната пропаст на това да приказваш за борба с мафията и това да подслушваш и тероризираш обикновените граждани.
Опитите да се прокара в различни закони възможност за безконтролно подслушване от страна на полицията и специалните служби са отдавна и продължават и в момента. Стана ясно, че 90 000 граждани са били подслушвани миналата година – при това сега, когато все още е нужда съдебна заповед за това. Едновременно с това успя да се наложи наблюдението, че полицията не знае какво да прави с резултатите от подслушването – до осъдителни присъди то не води, ами сякаш го правят ей така, за спорта. Да са наясно хората, всеки какво прави. Просто превантивно, нали.
“Който не е престъпник няма от какво да се притеснява!” Да, ама аз се притеснявам. А уж не съм престъпник.
Притеснявам се, че някой чичо без никаква друга работа може би седи и слуша личните ми разговори, научава подробности за мен, живота и приятелите ми, че даже ги записва, а записите и протоколите отиват незнайно къде, чете ги незнайно кой и се съхраняват незнайно колко дълго. Притеснявам се от това, че някой необременен с особена разсъдливост, но за сметка на това прекомерно активен прокурор или полицай ще получи факс от небесата и ще тръгне да ме арестува за измислени глупости, въз основа на нещо, което всъщност е било бъзик към приятел по телефона, примерно.
От днес приемам, че някой ме слуша
Капна последната капка в чашата на моето лениво безхаберие относно личния ми живот и информация. Без това да означава нещо кой знае колко радикално, минавам в режим “Повишено внимание” – тоест, от днес официално, аз вече нямам доверие на държавата и нейните служби по отношение на моя личен живот.
Не, че имам основание да смятам, че ми подслушват телефона или следят интернет трафика – но мисля, че е възможно да го правят просто ей така. Заради работата ми с чужденци и министерства, заради блога ми, заради пътуванията в чужбина, заради това, че критикувам политиката на правителството – съвсем обикновени неща за всеки нормален човек… но милиционерския мозък работи по друг начин. Заради тия работи той подслушва. Просто така, превантивно.
Затова от тук насетне, също като хората по времето на комунистическия режим преди 30 години, аз лично вземам решението да внимавам какво приказвам по телефона.
Просто така, превантивно.