Накъде отиват нещата

Министърът на земеделието Мирослав Найденов пържи риба пред сградата на министерството си. В същото време нарича по медиите уволнената бивша шефка на фонд “Земеделие” Калина Илиева луда: “Появиха се хипотези и че е искала да стане министър. Възможно е в лудостта си да е стигала и дотам… Един Бог знае докъде би стигнала.” Театралната параноя на министъра прави младата майка Калина Илиева все по-симпатична. Когато едър мъж с тиган в ръка започне да обвинява симпатична дама в какво ли не, аз лично бих предпочел симпатичната дама. Дори и да няма диплома.

Нервността на министъра прави впечатление. Впрегнатият огромен медиен ресурс в подкрепа на каузата “Калина е виновна за всичко” – също. И въпреки тази медийна атака, представяна за защита, пробойните в тази история стават все повече. Говорител на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ опроверга министъра на земеделието, който от седмица се оплаква от огромния брой изпратени в Брюксел сигнали за нарушения. Неговият брой беше 400, нали помните. Според ОЛАФ обаче сигналите са само 93. И даже не е сигурно дали са от Илиева. Истината е, че се надявах министърът да е прав и сигналите наистина да са толкова много. Няма нужда да обяснявам защо имам повече доверие в ОЛАФ, отколкото в тигана на министъра.

Нежеланието на министъра да бъде проверяван също прави впечатление. Когато някой има съмнение, дори и най-малкото съмнение, че нещо в земеделската администрация не е наред, е длъжен да сигнализира т.нар. компетентни органи. Законът го задължава. Без значение дали е образован, или не е. Без значение дали има истинска или фалшива диплома. Без значение дали се казва Калина или Мирослав. Едрият мъж с тигана намира това за лудост.

Целият този цирк обаче си има дресьор. И той решава дали и как да се намеси. Както той сам реши да назначи симпатичната дъщеря на свой колега от пожарната за шеф на фонд “Земеделие” и както той сам реши в рамките на минути да замени първоначалния си кандидат за министър Десислава Танева с Мирослав Найденов. И двете действия не изглеждаха обмислени. Сега обаче бившият полицай защитава подслушвания министър със същия патос, с който обвинява някои арестувани. Общото е, че и в двата случая не му се чака съдът да прецени кой е виновен и кой не е.

И още веднъж извинявайте, че ще използвам думите на президента, на когото рядко му се удава да е адекватен на политическата ситуация – “Нещата отиват на много зле.” Ако не е на зле, поне не е на добре.

Иван Бедров
http://ivanbedrov.com/