Бойко – патриарх!
Тази всестранно и хармонично развита личност обаче има още една – християнска ипостаса, несправедливо недооценена досега от наблюдателите. Бойко (такъв е според народната любов) цял ден на Никулден разнася свети мощи на Николай Чудотворец от Бургас до Созопол. Сам си ги е заръчал от град Бари, където се пази нетленното тяло на светеца, още по време на римската си визита за 24 май.
А предната нощ, в неделя, отиде на място пред пещера Духлата със 7-те пленници на пороите, обясни по държавната телевизия как е направено максималното за спасяването на хората, упова се на Господ за оцеляването им и само минути по-късно, отново в ефира на централните новини, те бяха спасени.
При други, по-ведри случаи, Бойко се отнася по-свойски с Всевишния. Сочейки с пръст нагоре, с простосърдечна и съвсем нелукава усмивка, го нарича просто Началника. Не че и на земята си няма други началници – дори когато е премиер.
Това не е президентът, разбира се, защото той, освен че е от партията на убилите дядо му с тояги, също е част от профанно-местното. А шефовете на големите западни спецслужби, които го обсипват със значки и медали, и лидерите на големите държави, които го потупват окуражително по рамото – те са част от сакрално-чуждото. Едно туземно полубожество може да има за началник само по-голямо чуждоземно полубожество.
Впрочем Бойко, като напълно автентичен туземец, е и напълно изоморфен на народа си. Обича чалга – и народът обича. Говори просто и по много – и народът така. Играе го мъжкар – и народът е така пред огледалото. Оправдава се постоянно – и народът все мрънка. Сега пък е и православен – и народът след избухването на демокрацията се юрна към черквите и щедро инвестира във вощеници. Отскоро – и в поклонения на пряснооткрити мощи…
Бойко е точно толкова православен, колкото и бойкоподобното мнозинство от народа. Вярата играе ролята на умилостивител на късмета – да се помолиш за здраве и за шестица от тотото. Вярата е битов обичай, който спазват всички – на черешова задушница – череши, на Великден – яйца. Вярата е имиджов мутробарок – да ти освети поп мерцедеса, да вдигнеш църква и се изографисаш като ктитор.
Верските институции обаче по Конституция са отделни от държавата. А Бойко, от името на една от основните държавни институции – Министерския съвет, обяви на Никулден, че държавата ще даде 100 000 лева за построяването на нова църква "Св. Николай Чудотворец" в бургаския кв. "Меден рудник".
Едва ли Бойко не е разбрал, че това вече не е църква-културен паметник, която да се реставрира с държавни пари, а най-обикновен богослужебен храм, който могат да си построят богатата на имоти Българска православна църква и нейните по-заможни миряни.
Очевидно премиерът и неговото правителство ще продължи да ги избива на православие – ще изкопават мощи в древни църкви, ще донасят други мощи по второ направление, ще строят църкви, митрополити ще им кадят под носа тамян при всяко рязане на лента, а гражданите все по-често ще бъдат третирани като миряни директно в ефир, които трябва да стискат палци например пороят да не им отнесе пътя. И противоконституционното сливане на държава и църква ще става все по-здраво.
Затова има само един изход от противоречието – Бойко да стане и патриарх. Хем личността му така ще добие пълния си завършек и полубожественият му образ ще се сдобие още една легитимираща тапия.
Вярно, че Борисов не е от бялото духовенство, за да стане патриарх, но нима де факто не е такъв напоследък? Та нали живее сам като куче в Бояна като пълен отшелник. А да не би повечето митрополити да живеят по каноничните правила? Той поне налита само на женско, не пие и яде само вечер.
Затова нещата трябва да се решат овреме – Бойко мигом да бъде избран за митрополит и да му се учреди специална Банкянско-Боянска епархия. Когато дядо Максим приключи земния си път, Светият синод да избере Банкянско-Боянския митрополит за патриарх под името Бойко I.
Така вече ще имаме пълен набор от напълно заслужени титли – Негово светейшество, Негово превъзходителство, генерал-лейтенант о.р., инженер, доктор, носител на черен пояс.