Кой казва,че депутатите не могат да се отзовават?

“Партиите трябва да могат да отзовават свои депутати от парламента”. Такова пожелание отправи тези дни премиерът Борисов, изповядвайки същевременно, че се срамува от продажните народни избраници.

Ние също се срамуваме от лакомите, безочливи, продажни, нагли депутати, г-н Премиер. Защо смятате обаче, че депутати не могат да се отзовават? Наистина ли една толкова демократична конституция като българската не предвижда възможност за предсрочно отзоваване на депутат, който не отстоява духа и принципите й; който с действията си показва, че не работи в интерес на гражданите и обществото; който абдикира от задълженията си на народен избраник; който не оправдава доверието на избирателя?

         Вероятно ще дочуем реплики на засегнатите:

               Как така ще ни махат от парламента?

               Нали сме с 4-годишен мандат!

Колцина обаче са си направили труда да поразчоплят по този въпрос Конституцията на Република България. За да установят, че никъде в основния ни закон няма забрана народът да изключва свой избраник от парламента.

Не би и могло да бъде другояче, след като народът е Върховният суверен не само по Божията воля и усмотрение, но и по силата на чл. 1 ал. 2 на Конституцията, разписала като неотменимо основополагащо начало върховенството на народа в осъществяването на държавната власт: “Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията!”

            Ако законодателите от Седмото Велико народно събрание са искали да въведат неотзоваемост, щяха да го разпишат изрично в Конституцията. Не са го сторили, защото са преценили, че правото на народа да отзовава своите представители е неотменимо и неотнимаемо, народът може да го осъществява както непосредствено, така и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Очевидно народният представител не е абониран за 4-годишен мандат. Срокът му е делегиран, за да работи

единствено в интерес

на гражданите и обществото

Действията му не могат да бъдат в разрез с Конституцията и законите на страната. И независимо, че тези действия той пречупва субективно през своята съвест и убеждения, той е длъжен да се ръководи само и единствено от интересите на народа, което декларира и в клетвата си (чл. 76).

Интересите на народа, следователно, трябва да бъдат ръководещи за депутата всеки път, когато предприема каквито и да било действия. Той се е заклел за това и ако не постъпва така, осъществява дейност, която по смисъла на чл. 68 е несъвместима с длъжността му на народен представител. Очевидно основният ни закон не само не забранява народът да изключва свой избраник от парламента, но е разписал изрично и основанието, на което може да става това. След като цялата държавна власт произтича от народа и може да се осъществява от него непосредствено, след като всички разпоредби на Конституцията имат непосредствено действие (чл. 5 ал. 2), народът е в правото си да поиска незабавното отзоваване на свой представител също така непосредствено, веднага щом прецени, че последният е престанал да му служи. Както упълномощителят е в правото си да оттегля пълномощието си.

Ирелевантни са също възражения, че след като е избран с листата на дадена партия или движение, депутатът е длъжен да следва програмата на тази партия или движение. Съгласно чл. 67 на Конституцията на Република България, народният представител представлява целия народ, не само своите избиратели. Обвързването му със задължителен мандат е недействително (чл.67 ал.1). Следователно, всяко следване на партийна повеля, когато това е в разрез с интересите на народа, също е недействително. И ако депутатът е предпочел да загърби дълга си заради партийните интереси, ако е предпочел да абдикира от задължението си да представлява целия народ, както повелява Конституцията, настъпва ситуация при която е несъвместимо депутатът да продължава да пребивава в парламента като народен избраник. При установяване на депутатска несъвместимост

чл. 72(1) предвижда предсрочно

прекратяване на пълномощията,

на 4-годишния мандат

Решение за това обаче взима Конституционният съд (КС).

Конституцията не дефинира конкретно какви точно депутатски действия могат да бъдат считани за несъвместими. Нито пък има приет закон, разписал кои точно дейности са несъвместими с положението на народния представител. Законодателите от Великото народно събрание (ВНС) са ни предоставили по такъв начин възможност за широко тълкуване. Несъвместими със статута на народен представител могат да бъдат всички дейности и действия, които не са мотивирани от интересите на народа (чл.76); които са в разрез с Конституцията и законите на страната (чл.67), като гласуването на “закони”, отразяващи тесногрупов или индивидуален интерес, но не и обективната потребност, общата воля, не съдържат обективното право; или приемането на утежняващи за българските граждани актове; както и на откровено репресивни актове; или пък, когато депутатът системно не участва в работата на Народното събрание…

           Каква част от народа може да оспорва действията на народните избраници? Един, двама, десет, хиляда? И този въпрос Конституцията не дефинира конкретно. Очевидно и тук законодателите от ВНС са ни оставили поле за широко тълкуване. Може да се приеме, следователно, че всеки дееспособен български гражданин е в правото си да поиска предизвикване на подобна процедура.

       У нас битува схващането, че

                      гражданите не могат

                      директно да сезират КС

Подобен възглед е изцяло погрешен. Една от причините за подобно погрешно схващане вероятно се корени в обезкуражаващите становища, разпространявани утилитарно от политици, медии, а и от някои “конституционалисти”, че КС можел да действа само по инициатива на една пета от народните представители, както и на президента, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, Главния прокурор, Министерския съвет, Омбудсмана, а по спорове свързани с местното самоуправление – и на общинските съвети, т.е. на органите, предвидени в чл. 150(1) на Конституцията.

           Разпоредбата на чл. 150(1) обаче се отнася само към съответните държавни органи. Не и гражданите. По силата на чл. 45 на Конституцията “Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”. Изразът е изчерпателен. Жалби, предложения и петиции гражданите могат да отправят до всички държавни органи! Не само до част от тях. Включително и до КС, доколкото в гл. VIII на Конституцията е разписан като един от тези органи.

           Нещо повече, цитираният чл. 45 е част от гл. ІІ – “Основни права и задължения на гражданите”. А “основните права на гражданите са неотменими” (гл. ІІ, чл.57 ал.1) за разлика от чл. 150(1), който може да се изменя. С други думи, от едната страна имаме право, а от другата – процедура. За всеки здрав разум е очевидно, че разписаното в неотменимата разпоредба на чл. 45 стои във вътрешната йерархия на Конституцията над разписаното в останалите глави. Не би могло и да бъде другояче, след като народът е носителят на цялата държавна власт, докато     

              Конституционният съд е само

              един от държавните органи,

              създаден от народа, за да му служи

      Възложил му е задължението да охранява гражданите и обществото от евентуални противоконституционни действия на властите. Да бди за съблюдаване духа и буквата на основния ни закон. Да бъде върховен страж на конституционния ред в страната. Да се изключи Върховният суверен – народът – от правото да задейства създадения от него КС би означавало този орган да бъде поставен извън държавата, извън Суверена и най-вече – да бъдат суспендирани основните права на гражданите, които са неотменими съгласно чл. 57(1).

        Това би означавало да признаем, че България е престанала да бъде демократична и правова държава.       

         Очевидно всеки български гражданин е в правото си да поиска отзоваване на свой народен избраник. Конституционният съд следва да се произнесе обаче дали от представените факти и обстоятелства може да се направи извод за депутатска несъвместимост или не. Няма пречка следователно г-н Борисов да поиска отзоваването на наглите депутати. Било в качеството му на министър-председател, било като обикновен гражданин. Вместо да отправя безлични пожелания от рода на “партиите трябва да могат…” Защото могат и да не искат. Особено ако се представляват от лакоми, безочливи, продажни, нагли депутати!

д-р Радко Ханджиев

Bulgarian Press Pool-Budapest