На всеослушание
Бъдеще, маркирано от завършването на новия национален стадион, новата спортна зала и първия в историята български Лувър. (И от закриването на БАН и старта на академичния сезон в последния роден университет – този в Перник.) Бъдеще, в което трудът ще бъде гарантиран… на строителната площадка на АЕЦ Белене, а зрелището – изключително… на новата писта за Формула 1.
Бъдеще, в което всеки служител в администрацията с готовност ще декламира, че няма друга държава, в която въздухът да е така свободен, а министър-председателят такъв демократ, и на ум ще си припомня, че е напълно правилно да бъде под стрес и да знае, че е подслушван, защото това е едничкият правилен начин за борба с корупцията.
Що се отнася до обикновения човек, той не ще спира да си повтаря, че „моята полиция ме пази” и ако случайно попадне под ударите ѝ, докато се приспива с новия патриотичен диск на Веселин Маринов, ще знае, че няма място за грешка, а пребитата му дъщеря всъщност е спасена от сводничество.
Бъдеще, в което съдът ще се превърне в отживелица като институция, регламентираща използването на СРС, а презумпцията за невиновност ще се спазва, само ако вътрешният министър не може да се яви в Парламента и да обяви на всеослушание успешния резултат от разследването.
Време, в което религията ще заеме полагаемото ѝ се място във властовата йерархия – под контрола на новия патриарх и с благословията на най-свещената мощница и най-начетения министър-историк.
А коалиционният партньор ще громи опозицията в планината, винаги готов за партизанска Атака във всяка възможна посока.
Чувал съм да казват, че „утре започва от днес”.
Слава Богу, в нашия случай, утре вече е днес.