Управление по Фройд
Анализът на Зигмунд Фройд за управлението на ГЕРБ би бил много интересен.
Наскоро един приятел беше ужасно впечатлен, че е открил порно филм със субтитри. Въпросният младеж дори не се загледал в леснопредположимото съдържание. По-скоро се зачел в българската интерпретация на немските диалози. И, о, ужас! “Преводачът” намесил в иначе постните реплики името на Бойко Борисов. Естествено, като символ на мъжество. (Че на какво друго може да е символ?!)
Използвайки тази случка като повод открих странна закономерност. За каквото и да става дума в държавното управление през последната година и половина, в крайна сметка нещата опират до секс. Първо помислих, че нещо не съм в час. После пък, следвайки логиката на Фройд, че “никога една параноя не е напълно безпочвена” съставих кратък списък на сексуалните залитания на ГЕРБ и ето какво се получи:
19 март 2010 година. Министър-председателят Бойко Борисов получава наградата на фондация “Искам бебе”.
Пред бездетните родители, които зад гърба си имат поне по няколко неуспешни опита за оплождане ин-витро, премиерът обясни: “Само имам една забележка към вас – думата “усилия” не е правилна за тоя случай, щото, все пак това е приятно нещо.”
Много ясно, че е “удоволствие”. Дори най-голямо “удоволствие” принадлежи на безплодните двойки. Не за друго – просто правят повече опити в леглото от останалите. Не схващам какво искат тези хора още, че чак и конференции да правят!? А и как може да става дума за усилия, при положение, че сутрешната ерекция си е абсолютен медицински факт и се появява от само себе си. Дори съм и почти убедена, че наградата, която премиерът ни, владеещ до съвършенство милата детска непосредственост, е нещо като еквивалент на “Мъж на годината”. Сещате се – в “оня” смисъл….
22 октомври 2010 година. “В ГЕРБ жените обичат мъже, а мъжете жени“,
рече и отсече най-мъжественият ГЕРБ-аджия, т.е. премиерът (Уточнявам, за да не стане грешка). Кратката, но иначе будеща доста въпроси констатация се появи като светкавичен отговор на твърденията на някакъв младеж, че Яне Янев го тормозел сексуално.
Истината е, че малко ми стана мъчно. Така марцина да отпишат Дим Дуков като виден член на ГЕРБ. Но, уви – какво да се прави. Партийна дисциплина! Ако вземат да минат на другия бряг тия ми ти ГЕРБ-ери, току виж Цецко станал още по-грижовен следовник на Бойко (то едва ли има накъде, ама знае ли човек) , а Министерският съвет … Сещате се – в “оня” смисъл.
Но пък нали държавата се управлява с твърда ръка, а не от меки китки. Трябва да има ясни закони. В този смисъл, може би така би изглеждал първият нормативен акт на Бойко Борисов за партийната принадлежност в България:
чл 1. Всички в ГЕРБ са хетеросексуални.
чл. 2. Всички хетеросексуални са в ГЕРБ.
чл. 3. Всеки гей е опозиция.
чл. 4. Опозицията са пе….сти.
Преходни и заключителни разпоредби:
Дим Дуков немедлено да бъде изключен от ГЕРБ.
Всеки нов член да бъде тестван за твърдост на сексуалната ориентация. Думата твърдост да се чете във всякакъв смисъл.
В цялостната картина от горните редове, обаче някак не ми се вързва важната констатация на премиера от 18 ноември тази година. “Да мачкат Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш.”
С тези думи премиерът се опита да защити вътрешният си министър от опозиционни нападки. Да, ама от първия закон на Бойко за партийната принадлежност в България е ясно, опозицията са хомосексуалисти. В този смисъл къде мачкат Цветанов? И с тези голи дупета и таралежи – изобщо не е за приказване, а аз вече тотално се обърках от страстния маниер на управление. До някаква степен се радвам, че премиерът все още не е започнал да разяснява пенсионната реформа или качеството на колбасите „Стара планина“…
1 декември, 2010 година. “Аз съжалявам, но може би външният вид на госпожа Бонев е направил Вежди Рашидов с по-притъпени чувства за съхранение“,
казва премиерът по повод мътната история с филма на Мишел Бонев „Сбогом, мамо“. Така де, я бързо вижте член първи от закона на политическата принадлежност. Всяка ерективна забежка на властта може да извини управленски гаф. Не за друго, просто защото “всички в ГЕРБ за хетеросексуални.” Пък и Фройд е казал – сексът започва тогава, когато мъжът хване жената за ръка. В нашия случай с културния министър започва още по-рано. Когато жената пожелае да снима филм.
Ето какво се крие в главата на всеки истински ГЕРБ-ер.
Ако почоплим повече може дори и в „Родната полиция“ на Веско Маринов да открием някои по-тънки елементи. Но някак не искам да повярвам, че търсейки именно такъв ефект в клипа на песента се появи балет униформени. Засега предпочитам да се уповавам на фройдовото признание, че все пак понякога пурата е просто пура.
А иначе – бъдете сигурни, този маниер на управление, ще бъде вписан един ден в учебниците по политология. Държавната власт като сублимиран нагон. Жалкото е само, че всички ние сме от страната на булката.
Варвара Войнова