Полицейска трагикомедия
Ималили сте някога, уважаеми читатели, вземане-даване с полицейските власти?
Ако не сте и ако принадлежите към законопослушното население на България, може да ви бъде любопитно да узнаете какво е патил и пати от миналия август насам един бдителен гражданин – неосъждан, непроявен криминално, един от тия, които министър Цветанов призовава да съдействат на пазителите на реда.
Чуйте разказа на д-р Христо Мандов, военен лекар с дълъг стаж, научен сътрудник, о. з. полковник от армията. Публикуваме го с лека редакторска намеса заради пиперливия език, който докторът употребява на места (оправдано, ако питате нас). Същевременно се надяваме и компетентните власти да обърнат внимание на тази публикация.
“Още като дойде Борисов на власт, вътрешният министър покани всички граждани да помагат на правителството срещу престъпността – започва кротко д-р Мандов, но постепенно се разгорещява. – И на мен ми беше омръзнало да слушам за неизвестните извършители, та затова веднъж реших да съдействам на МВР да хване едни. Беше 23 август м. г. Прибирах се към 18 ч, когато видях как момче и момиче с раница нарисуваха голям пречупен кръст на автобусна спирка за “Младост”. Изписаха фашистката свастика целенасочено – момчето пишеше със спрей, а момичето с кърпичка изглаждаше ръбовете. Виждаше се, че не се лигавят, а правят планирана пропаганда. Същото лято пресата съобщи за международно неофашистко сборище в Асеновград – с униформи, знаци, знамена, антиобществени прояви. Съобщиха и за директива от ЕС България да вземе строги мерки срещу неофашизма, както и за училище, осъмнало покрито със свастики…
Пречупеният кръст, който момчето и момичето нарисуваха тогава, беше изтрит чак следващото лято, към 10 август. Но в оня момент аз реших да реагирам и избрах телефон 112. “Не на нас, на 166”, казаха оттам. На 166 аз пак обясних случая и помолих да пратят патрул. Момчето и момичето свършиха със свастиката и пресякоха “Драган Цанков”. Съобщих това на 166. Чух да спорят кой да ги поеме – I или IV РПУ, че булевардът бил граничен. Последвах нарушителите, смятайки, че патрулът идва.
В последвалия 1 час още 4 пъти избирах 166.
Казах, че младежите влязоха в Търговската гимназия, там свалиха раницата, съблякоха се по бикини и гащи, смениха дрехите си, той скри шапката, нахлупена над очите му. И други двама се присъединиха към тях, оглеждаха се – личеше, че неофашисти или не, вършат нещо нередно.
Всичко това съобщавах на 166 и протестирах: защо не изпращат патрул? При 5-ия разговор дежурният ми се извиниза закъснението и каза, че праща патрул най-сетне. Пристигна кола с двама униформени. Единият, без да се представи, с недоволен тон ми поиска лична карта. С гримаса ми записа в тетрадка данните. Посочих им групата и предположих, че носят в раницата пропагандни материали за неофашисткото сборище, а може би и взривове, каквито бяха открити у техни съмишленици. Полицаят ми върна нацупен личната карта иизкомандва: “Свободен си!” Прозвуча ми обидно. Аз съм бил военен лекар, но никой висшестоящ офицер не ми е заповядвал така безцеремонно. Нейсе. Изчаках полицаите да идат до младежите, видях, че ги заговарят и се оттеглих.
След 3 дни, минавайки покрай спирката, видях, че огромната свастика стои непокътната. Обадих се на 166 да питам какво е станало след моя сигнал. Останах като гръмнат, като ми заявиха: такъв случай не е имало! Нямало такъв случай, чухтели?! – Д-р Мандов се изчервява от негодувание. – Нямало обаждане, нямало пращане на патрул, нямало свастики и неофашисти!
Като им казах, че съм шокиран, прехвърлиха ме на друг телефон, после на 2-ри, на 3-ти, на 5 телефона ме прехвърляха като картоф и все викат: не е имало такъв случай! По едно време взех да се щипя – да видя дали съм жив.Възмутен, отидох в приемната на МВР.
Поисках среща с министър Цветанов. Това по никакъв начин не можело да стане, да съм написал жалба.
Написах. И ето, на 11 септември бях извикан от В. Георгиев в I РПУ. Георгиев ме разпитва 2-3 часа. През цялото време ме убеждаваше, че нищо не може да се направи – не може да се разбере пращан ли е патрул или не, понеже не съм знаел имената на полицаите. Аз пък му обяснявах, че за 15 минути всичко може да се изясни – да се питат дежурните на 166 и да се види от моя телефон, че аз на 23 август, между 18 и 19 ч, пет пъти съм разговарял с тях – 4 пъти с мъж и 1 път с жена. Те ще кажат кой патрул са пратили. Да, обаче не…
На 15 септември получих уведомително писмо от В. Георгиев, подписано и от началника на I РПУ Е. Игнатов. По моята жалба била извършена “задълбочена проверка”, бил воден разговор с IV РПУ и установено, че “не е изпращан патрул”, а “извършителите на деянието не са установени”.
Господи, аз ли съм олигофрен? Или съставителите на това уведомление? Извършителите не били установени! След като аз съм ги следил 1 час, 5 пъти съм докладвал на 166 за това и съм завел полицаите при тях! Не, такъв случай нямало, но работата по случая, дето го нямало, продължавала. И питали в IV РПУ, след като патрулът е от Първо! Като в оня виц с пияния, дето дири ключа си под стълбата, а той в ключалката … И в тия 5-6 реда с глупости ми сбъркали името -Манов вместо Мандов. Безхаберие и хаос! Какво доверие да им имаш, като 3 пъти ти вземат данни от личната карта, 3 часа те разпитват и накрая ти грешат името? Представете си как разследват големите бандити! Та те са късметлии!
С министъра пак ми отказаха среща. И шефът на СДВР имал прием. Там на вратата пише със златни букви: “Приемно време всеки четвъртък от 14 до 17”. Аз отидох по-рано. Една служителка ми каза да изчакам. Аз чаках до 17 ч и тя ми вика накрая: “Няма възможност да ви приеме и това е.” Другия четвъртък пак отидох – пак същото: “Изчакайте!”, а след 3-4 часа: “Не може сега!” Заинатих се и цели 8 четвъртъка ходих там. На портала научиха историята ми наизуст. Накрая служителката от неудобство го удари на молба: “Моля ви се, не идвайте вече, напишете до директора!” Написах. И получих на 23 декември писмо от началника на I РПУ Игнатов:
“Жалбата ви е основателна. Служителят, извършил проверката, е допуснал грешка. Пропуснал е буквичката “д” във фамилията Ви, за което се извиняваме.” Хич не се смейте! -На д-р Мандов не му е до смях. – Трети опит да се срещна с Цветанов – ядец! Поисках среща с “Вътрешна сигурност” – не, бил съм външен човек.
Ами като външен искам да им кажа: уведомлението, че патрул по мой сигнал не е изпращан, и извършители не са установявани, е документ с невярно съдържание! И може в I РПУ да прикриват неофашисти! Да съм бил написал до вътрешния министър. И какво? Получих отговор от 16 април идната година. Той потвърди усещането ми, че в МВР работят олигофрени. Това писмо бележеше напредък – било установено със “задълбочена проверка” – как иначе? – че по моя сигнал бил изпратен патрул. Откриха Америка! Но пак “извършителите не били установени”! Дявол да ги вземе! Изпариха ли се тия извършители, като ги заведох при тях за ръчичка!
Обърнах се към прокуратурата: да се потърси отговорност от служителите на I РПУ, които грубо нарушават законите – не документират сигнали от граждани и издават документи с невярно съдържание, които глупашки си противоречат, т. е. некомпетентни са и нехайни!
Какво направи прокурор М. Георгиев? Той постави на МВР задача да провери себе си. И полицаите се провериха така, че той отказа да образува производство срещу тях. А постановлението му бъка от грешки дотам, че аз питам: защо в прокуратурата да не раздават служебно хапчета против малоумие.
“Мандов твърди – пише прокурорът, – че момче и момиче рисували фашисткИ свастикИ.” Мила мамо! Аз цяла година вече 7 пъти давам жалби и показания за една свастикА на едно точно определено място!
“На посоченото от жалбоподателя място (Търговската гимназия) бил изпратен патрул, но той не установил да има свастикИ.” Господи! Че как ще установят “свастикИ” на Търговската гимназия, като сто пъти им казах, че свастикАтА е на спирката за “Младост”! И върхът: “От патрула не успели да се свържат с Мандов, тъй като последният си бил тръгнал!”(?!) Опашата полицейска лъжа, под която прокурорът слага параф. Все едно казват: д-р Мандов има раздвоение на личността! И на какво основание? – питам аз. Дали прокурорът е разпитал Н. Манолов, полицая от патрула, с когото разговарях? Не, той бил в болнични след операция. А какво показание дал М. Владимиров, вторият от патрула? “Нямам спомен.” Полицаи ли са това или мутри с номера – единият в болничен, а другият в амнезия!
И аз питам министър Цветанов: Как може при това положение да твърди, че МВР ловяло бандити, а съдиите били виновни, че ги пускали?
Той знаел имена на корумпирани съдии. Ами ето, аз пък знам имена на полицаи и на прокурори – мързеливи, грубияни, а сигурно и продажни. Щях да му ги кажа, но той с такива като мен не разговаря.”
Бел. авт.: Разбира се, министърът няма време да разговаря лично с всички жалбоподатели. Но може би ще разбере от тази публикация как МВР реагира на сигнали на граждани или, поетично казано, как родната полиция ни пази.
Анна Заркова
В. Труд