На бензиностанцията. Нямам думи

Винаги е хубаво да имаш до себе си хора, които никой не познава. Освен това, както казваше старият Хорас, аспиринът си е аспирин, затова си купувай от най-евтиния.

Трябва да се поддържа и квотата на комедиантите във властта.
Хората се оплакват, че им липсват румбата на Желева, скечовете на Калина, тиковете на Борисова. Хайде на бензиностанцията.

Отгоре на всичко и външният му министър останал без думи.

“Нямам думи” – просълзил се Николай Младенов, когато разбрал, че край него се навъртат толкова дипломати шпиони. Всъщност той се навърта от известно време край тях, но да не се оставяме подробностите да ни разсейват. Не разбирам обаче защо се е разтревожил толкова – откога на българската дипломация й трябват думи? Това е нещо ново, което съм пропуснал.

Младенов споделил сълзите си пред някой си Фейсбук, когото нямам честта да познавам. Следващия път вероятно ще използва “Уикилийкс”. Ако беше министър на Дьо Гол – о, какъв съм шегобиец! – щеше да го направи на стълбището на Външно министерство пред дипломатическия си корпус. Сигурно щеше да перефразира думите на великия французин (“И помнете, че Франция е повече от французите”) и през сълзи да каже: “Помнете, че интересите на България са над всичко!”

Използването на Фейсбук е обещаващо, телевизиите ще си отдъхнат, вълненията ще бъдат споделяни в по-интимна среда и пр.

Преди десетина седмици похвалих министър Младенов, понеже се оказа, че не е бил отроче на активни борци против фашизма и капитализма, на “комуняги” с други думи.

Е, ура, рекох тогава, най-после някой в Нова България да направи кариера, без да има тъмночервена мая. Например, една флашка, която обича да се пъчи в парламента, преди 10 ноември непрекъснато се снимаше на бул. “Дондуков” с паметника на дядо си – сдружен земеделец, ортак на комунистите. След промяната обаче остави паметника да се разруши, може и сам да го е бутнал някоя нощ, тия типове са способни на всичко.

“Откъде го измислихте това за активните бойци?” – рече тогава Младенов на Иван и Андрей. А двамата веселяци, които са си доста разсеяни, вероятно са искали да кажат друго: че

бащата на външния министър е бил суперсекретен сътрудник в наши посолства в чужбина, от най-секретните служители на българското разузнаване (Димитър Иванов, “Здравей, България”). Напълно достатъчно, за да останеш без думи.

Дъг Лаймън и Шон Пен могат да направят разтърсващ филм от този сюжет: героят, който е млад агент на ЦРУ, на прикритие в Държавния департамент, се изправя срещу мрачни типове от времето на Студената война. Но един ден с ужас научава, че и баща му е един от тях. Обаче след мъчителни душевни терзания решава да го пожертва в името на настъпващото утро. Искам да кажа – на кариерата си.

Нямам думи. По-добре да се разплача.

Иван и Андрей могат да направят разговор с продължение с Младенов, за да се извинят за грешката си преди време. Младенов може и да не говори.

Той може да каже, че е останал без думи и в “Нека говорят” на Росен П., това ще бъде идеалното място. Между другото, хвърлих едно око на последното издание на това предаване – браво, дори някои от въпросите са същите като във “Всяка неделя”.

Да продължим. На мен лично вече ми омръзнаха салтоморталетата на приспособленци, на користолюбци, които обаче настояват летоброенето всеки път да започва с началото на тяхната кариера.

Затова Бойко ще се справи с кадровия си проблем, когато папата се справи с дявола.

Но дотогава изобщо не бива да обръща внимание на ръмженето – то е по-скоро скимтене, – отляво или отдясно. Специално тия отдясно по-скоро поддържат някакъв фасон, като човек, който е на командно дишане.

И кой скимти? Хора като онзи с паметника от “Дондуков” или като другия – сина на агент Кирилов, който съсипа земеделската опозиция и който направи кариера в медиите с помощта на комунистическия вътрешен министър Димитър Стоянов. На нито един от тази порода не им е чист косъмът. Не бива да им се обръща никакво внимание.

Телевизиите? Човек не бива да се вглежда прекалено в прислугата си.

А и те до такава степен са инфантилизирани, че наистина си е чиста загуба на време да се опитваш да вникваш в мотивите им в който и да е текущ скандал. Това не са мотиви, а по-скоро произволните трепвания на едноклетъчни. Един чужд посланик, който е забавно активен, тия дни отрече по една телевизия да има нещо общо със службите. Готово – водещият преглътна еклерчето/отговора. И не го попита колко души от дипломатите в неговото посолство са част от Фирмата и останалите служби.

Телевизиите нямат вече никакъв мащаб, начинанията им са пределно постни. Покрай истерията, напълно излишна впрочем, с дипломатите аз бих направил телевизионен мост с американския дипломат Джоузеф Уилсън и съпругата му Валери Плейм, агент на ЦРУ, които бяха съсипани с едно преднамерено предателство.

Не си мислете, че фантазирам. Навремето, след издевателствата в иракския затвор Абу Гариб, със специалното разрешение на командването на военните операции в Ирак, направих мост с бригадния генерал Марк Кимит, заместник-командир и говорител на американската армия. И то от място, където пиле не можеше да прехвръкне – централата на Временната коалиционна администрация. Тези неща са възможни, американците затова са велика нация, понеже могат да гледат с широко отворени очи и към най-драматичните страници от миналото си.

Но сегашните водещи се задоволяват с дежурните местни сплетници, които искат да дадат признаци на живот с поредните си бръщолевения.

Уилсън беше посланик в Чад и не успя да открие там достоверни сведения за нелегална търговия с уран със Саддам Хюсеин. След което оповести пред “Ню Йорк таймс”, че Съединените щати са предприели военни действия в Ирак, като са използвали фалшиви доказателства. Година по-късно, през юли 2003 година, му отмъстиха, като разкриха, че неговата съпруга Валери Плейм е таен агент на ЦРУ. Според “Вашингтон пост” високопоставени представители на администрацията на Белия дом са подшушнали тайната на Валери, за да затворят устата на съпруга й.

Четири години по-късно започна делото срещу бившия директор на кабинета на вицепрезидента Дик Чейни – Луис Либи. Той бе признат за виновен и осъден на 30 месеца затвор и глоба от 250 000 долара. Осъдени бяха и двама журналисти. Уилсън и Валери могат да бъдат интересни събеседници, поне колкото местните аговци.

В “Панорама” Бойко се оплака, че му “правят номер в много лош момент, когато ние искаме да убедим нашите партньори, че Шенгенското пространство ще бъде пазено много надлежно от България” (цитат). От Европейската народна партия били много разтревожени, охо, виж ти.

Понеже това изобщо не е вярно, Бойко трябва да търси други аргументи, преди да се отправи към бензиностанцията.

А най-добре ще бъде, ако изобщо не обръща никакво внимание на онзи с паметника и останалата измет, които полайват колкото да се намират на работа. Йорго, неговият сигурен шпионин в Кремъл, който там под прикритие се нарича Бъфи, сигурно вече му е съобщил какво каза в последното си интервю Путин – когато го питаха за един, дето предаде няколко руски шпиони. Не знам как се казва на кучешки, но Путин го нарече “свиня”.

И с кого полемизира Бойко? С някакви типове, донори на измислиците за България, от чието тлъсто виме от години църцорят лъжи. Като “българската следа” в покушението срещу папата, която вече 30 години не може да бъде изличена, независимо от всички усилия. Нека да е благословен българският хитрец, който я оповести навремето.

Да спориш с някакъв десен “дипломат”, който всъщност си е пределно ляв, понеже историите му с посолския градинар бяха известни на цяла една съседна държава, и който сега си позволява да говори за зависимости!

Нека бъдем хора за 10 секунди: от кого е по-зависим един човек – от ДС или от задника си?

Уха. Ясно.

Големият проблем на Бойко е, че го въвличат в празнословието, и понеже той е вербална меродия на всяко гърне, по този начин въвличат в празнословието и държавата.

Костов искал оставката на Цветанов – добре, нека да си я иска. Ти пък прегърни някоя крава, както ни съветва чичо Хорас, създай й тази радост.

Колкото и да са несръчни хората, които непрекъснато интервюират Бойко, все пак става ясно, че той е наясно със себе си. Той наистина ще остави името си, вградено в някои крупни начинания, като магистралите и пр.

Но е време да приеме и още нещо – че трябва да се прокара и магистралата към трайната промисъл за българската съдба, тази роля може да отреди на един политик най-личното място.

Предколедни мечтания, няма как.

…

Слави винаги е имал чудесни актьори – имитатори. Писал съм навремето за Виктор Калев, той е направо изключителен. “Превъплъщенията му са невъобразими. В една и съща вечер може да изиграе по блестящ начин президента Петър Стоянов и което е просто чудовищно – Лили Иванова. И то така, че би объркал напълно онези, които познават двамата му герои. При това превъплъщенията му са в дълбочина – дотам, където и прототиповете му сигурно не са прониквали. Не става и дума за евтини хватки, за елементарни уподобявания. Той стига до същностното у един човек. Изважда манталитета му, неща, от които той се крие”.

Слави разполага и с други добри актьори – имитатори. В петък вечер един от тях представи блестящо американския посланик. Искрено се забавлявах. Разбира се, подобни етюди значително ограничават ролята на водещия, понеже той не разполага с онези възможности, които предоставя живото общуване с прототипа. Успехът в случая се дължи на играта на имитатора, а не от дълбочината на въпросите или отговорите. Но Слави остана доволен, това пролича и от факта, че на два пъти похвали преводачката (имаше и преводачка).

Със закъснение от два дни разбрах, че Слави всъщност е разговарял с истинския посланик. Ужас, как щях да ви подведа.

Кеворк Кеворкян

В. Труд