Мъжете с чест имат бащи-бойци
Имам невероятен баща. Роден боец. Войн по родови призив. По ген. Но жестокостта му към мен и към себе си се сломи в смирението да види дали ще понеса родовата отговорност. Никой никога не е бил по-критичен към мен от баща ми. Никой никога не ми е показвал толкова отчетливо и ясно, че комунягите са измисленяци и страхливци. Никой никога.
Освен още един ГОЛЯМ МЪЖ, може би, мъж, когото не познавах. Георги Ценов Спасов, убит зверски от векерейците на 21 май 1965 г., денят, в който се раждам за битките, които винаги предстоят. Братът на майка ми е бил само на 19 години – войник. Били са го до смърт, за да издаде някакви мними заговорници срещу Тодор Живков в „преврата” на Иван Тодоров-Горуня. По тази причина никога няма да приема шляканите увъртания на Бойко Борисов за Т.Ж. Никога. За разлика от него, винаги съм бил верен на рода и фамилията си. И никога не съм се усуквал около комунягите.
Моя приятелка се раздели с татко си тази година. Веселина (Томова) ме изслушваше с неподозирана за враговете й искреност, когато й споделях, че очаквам най-лошото за баща ми. Бяхме заедно на 24 декември. Татко й (Тома Захариев, легендарният вълшебник на „Спартак”-Варна…) го нямаше 40 тежки за Веселина дни. Разбирам я. Загубих майка си, когато бях тийнейджър, откривайки в онези дни Ницше. Така се случи. Връзките на семейството ми с Германия и Полша са исконни. Баща ми все още се държи.
Преди години ме изпрати при чичо Иван Инджоолу във Велики Преслав, за да се докосна до родовите ни корени. Тези корени парят. Изгарят. Преди дни казах на мой приятел, който също е омотан във войнствени родови корени, че бихме били достойни врагове, но е по-добре, че сме приятели. Във времето на наглите лицемери (като „онзи държавник”), които са пълни безхаберници с кого си имат работа, добре е, че имаме упование за дълга си към своите бащи-бойци.
Медиите, които са част от мен, ще бъдат верни на бащите-войни. „НАБЛЮДАТЕЛ”, versia.bg и bgsniper.com ще бъдат нано-лезвиета на смъртоносната памет и приятелската прошка.
Да бъдем достойни за бащите си войни…
Любомир Живков