Проф. Здравко Райков: У нас скандалите маскират управленска неграмотност
Това бе част от отговора на проф. Здравко Райков, чиято нова книга "Креативната комуникация" се появи преди дни, на въпроса дали 2010 г. не мина под знака на скандала, в разговор с репортер на БГНЕС. Тезата му се потвърждава от произволно взети факти от реалността: през есента на миналата година фискалният резерв бе около 7 милиарда лева, а днес е наполовина, двоен е обаче ръстът на безработицата за същия период. Тенденцията е ясно очертана, според професора, летим по наклонената плоскост, за да се убедим, че мизерията няма дъно…
Как проф. Райков оценява степента на креативна комуникация на политиците ни в Народното събрание през отиващата си година? "Тя не влиза в никаква класация – по-абсурдна комуникация през последните две десетилетия ние не сме имали. Става дума за най-долнопробна пропаганда от времето на маккартизма и от най-мрачните години на тоталитаризма. Не случайно рейтингът на депутатите е смразяващо нисък, той е под санитарния минимум", анализира единственият у нас професор по ПР.
Болшинството в парламента говори със заучени клишета или повтаряйки кръчмарските реплики на вожда си, казва той. Ако перифразирам една глава от книгата си – политиците ни доказват, че каквото другите не умеят, те не го умеят още повече, категоричен е проф. Райков. Журналистите много грешат, като се превръщат,в по-голямата си част, в говорители на празнодумците от парламента и правителството, продължава анализа си той.
"Те не осъзнават, че така се самоубиват, защото се лишават от най-важното в професията си – доверието на своите читатели, зрители и слушатели. Това управление ще си замине след броени месеци, но журналистите ще трябва да продължат да общуват с публиката си. Кризата на доверие, която те сами днес пораждат, може да им създаде много неволи в недалечно бъдеще", прогнозира професорът.
Друга истина е, че циркаджийското поведение на властимащите очевидно се харесва на немалка част от публиката, казва той. Най-вече на тази, която е фен на чалгата, презира интелигентността и обича да не я натоварват с каквито и да е отговорности, смята проф. Райков. "Парадоксът е, че точно тази дълбоко спяща публика след време ще се събуди, за да осъзнае, че за пореден път е била яко изиграна от своите днешни любимци. И да разбере, че те са вървяли през цялото време по същите корупционни пътища, по които и немалко от техните предшественици", прогнозира преподавателят по ПР.
Защо, все пак, написахте книга с това заглавие, "Креативната комуникация", след серия други, които имат много по-прагматичен характер- как да печелим по време на криза, за тайнствата на съня, на виното, запитахме професорът. Принудени сме да се адаптираме към все по-изненадващи ни промени в околната среда, към непредсказуеми форми на поведение на партньори, а това означава, че доскоро работили комуникативни стратегии вече не ни вършат работа, отвърна той.
В книгата си разказвам за една невероятно успешна PR- кампания, благодарение на която несъществуваща партия в Германия бе наложена в публичното пространство на страната. Средството, с което тя привлече публиката, бе хумора, отговори на любопитството ни проф. Райков. Всеки пети избирател в Германия бе готов да гласува за нея, а нейният лидер – Хапе Керкелинг, бе избран и за най-любимата личност на германците за 2009 г.
Това е пример, как един нестандартен подход може да наложи непозната до този момент формация в публичното пространство, отбеляза авторът на "Креативната комуникация". И още, продължи професорът- проучване на Световната банка преди време показа, че 600 години ни делят от САЩ по отношение на стандарта на живот.
"Е, с какво са по-продуктивни американците от нас? С това, че се фокусираха върху създаването на концепции и идеи – изнасят си производството в бедни страни, но се съсредоточиха най-вече в творческия аспект на нещата. И сега светът им плаща за продуктите на нестандартното мислене – няма страна, която да не ползва софтуера на Майкрософт, услугите на Гугъл, айпода", коментира той.
Работейки по традиционни начини, ние харчим огромна част от времето си, за да получим минимален ефект, но ако се съсредоточим в полето на креативността, с далеч по-малко разходи на ресурси можем да постигнем забележителни успехи, убеден е проф. Райков. Ако телевизията няма бъдеще, както твърдите в книгата си, защо се изсипват купища пари за ТВ влияние, запитахме професора.
Става дума за тенденция, която засега си пробива път – телевизиите в цял свят губят зрители за сметка на уеб-журналистиката, убеден е той. Скуката залива не само родни телевизионни канали, това се среща навсякъде, особено показателно е, че новите поколения вече са си направили избора: интернет, добави проф. Райков.
Но поне в близките години, най-вече заради все още ниското покритие с интернет услуги у нас, телевизията ще продължава да е от голямо значение – който я владее, ще може да я ползва като оръжие за масово поразяване на човешки мозъци, смята той. Обяснимо е, че тя е основно средство за информиране от ниско образованата публика, а точно тя е, която редовно застава пред избирателните урни.
Дали по същата причина не се дават купища пари и за социологически сондажи ? Ами точно заради това – за да манипулират, отсича професорът, който е и социолог по образование. Добре подбрани и фризирани данни от проучванията се подхвърлят на електората не случайно, казва той. Разчита се на конформизма – когато едно болшинство подкрепя някого, то останалите са склонни да се присъединят към това мнозинство, пояснява професорът.
Не случайно собствениците на агенции за социологически изследвания са особено ухажвани от властимащите, които имат и достатъчно лостове, за да им влияят, коментира той. Затова в следващите месеци ще бъдем заливани от проучвания, които да ни убеждават, че въпреки трусовете в държавата ни любовта към вожда и хората му не секва сред населението, допълва преподавателят по ПР.
И колкото и да е странно ще има немалко наивници, които ще им повярват, отбелязва той. Къде е тогава "пътя към храма"? ХХІ век е векът на креативността – тя се превръща в основен фактор за просперитета както на една организация, така и на отделната личност, креативни ли сме никакви кризи не са страшни за нас, оптимист е проф. Здравко Райков.
БГНЕС