Мълчи ми се
И за да не настоявате повече в саркастично-инатливите си коментари, ще ви кажа, че ми се мълчи и заради вас. Защото горката ни България се задъхва от вашето немълчание. От вашето словоблудство. И безсмислие.
Толкова е вниманието ми за “вас”.
Да, нелогично е да му се домълчи на човек, особено в края на една отиваща си година. Обикновено това е време, в което всеки отваря “счетоводната книга” на живота си и де с наплюнчен молив, де с гумичка в ръка, дописва, изтрива, събира, изважда. Споделя.
В “тази книга” обаче няма как да се “получи” счетоводният термин “Баланс“.
“Дефицитите” и “излишъците” в живота не могат да се уравновесяват механично. Та, затова и на мен ми се мълчи.Имам четворка по Икономика.Значи нещо не разбирам "материята".
И няма как, когато “Дефицитът” на доверие, почтеност, доброта, смирение, уважение, честност, откритост и усмихнатост е толкова голям. И обратно-пропорционален на количеството “Излишък” от безпардонност, наглост, лицемерие, посредственост, горделивост, самовлюбеност, егоизъм и лошотия.
Мълчи ми се и когато броят на решенията на Комисията по Досиетата само за тази година е 46. Срещу 26 за миналата., 31 за по-миналата и т.н.
/http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2_%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/p/page//
И как да ми се говори, като осъзнавам колко говорене е говорено от хилядите агенти, доносници, щатни и нещатни "сътрудници".
В посолства, медии, държавни институции, служби за сигурност, творчески гилдии. И освен, че са говориЛИ, ТЕ и днес продължават да говорЯТ.
Та, има ли значение какво ще кажа аз?
Пък и като се замисля, то и сега около нас е пълно с кандидати за поредния, един ден, списък, на някоя Комисия.
Скоро приятелка ми разказа, как кандидатствала за работа, но не написала в CV-то си за последното висше, което учи, защото вече имала няколко отказа заради “СВРЪХКВАЛИФИКАЦИЯТА” си и решила да не “натоварва” биографията си , с нещо, за което все още няма документ. Та, като отишла да попита за отговор служителят от “Личен състав”, много небрежно, й подхвърлил: “Какво правим със специализацията ти по еди-какво си…”?
Представяте ли си?
И приятелката ми замълчала.
Затова ми се мълчи и на мен.
Онази вечер по телевизията съобщиха, че някакви чиновници в някакво си министерство написали наредба, според която през 2011-та година от смърт от остър инфаркт и инсулт ще бъдат спасени само 2700 българи, а не както досега поне 5000. Друг е въпросът, че сърдечните заболявания в България се увеличават в геометрична прогресия . Причините също са тема за друг разговор.
По този повод децата ми ме попитаха: “Мамо, ама това не е ли жестоко?”
– Жестоко е – казах им – Но в чиновническите и министерските глави е изтрит центъра за човечност и чувствителност. Те го правят единствено с мисълта да докарат БАЛАНСА на едно министерство на “нула“.
– А как ще избират кои да са тези 2 700 човека? – попита ме малката ми дъщеря.
– Не знам, скъпа – отговорих аз и ….замълчах.
И още повече ми се домълча.
Защото, без да искам се сетих за една Българска коледа, която за n-ти път събра едни пари, нещо като добавена стойност, на баланса на онова министерство, за което ви казах, по-горе.
И която, за n-ти път, постигна ефекта на “счетоводната” формула : “умножаване на човешката добрина с коефицинта на чувството за вина плюс дърпане на “струната” на “известността ”.
И аз какво да правя, като запеят едни известни хора, а други “известни” вземат та се разплачат?
Ами ще мълча.
Пък и ще ме чуе ли някой, под звуците на благотворителното пеене и от демонстративното щракане на белезници? Какво да кажа, като нямам и половин фалшива диплома, поне от специализация, за да ме назначат някъде, като безценен кадър?
Пък и не ми остава време за пътуване,че да мина покрай някой разклон.
Нямаше какво да кажа и като гледах един репортаж за предстоящото откриване на магистрала Струма, когато един от местните жители възторжено обясни, че там щели да дойдат “Бат`Бойко” и министър Плевнелиев.
Помислих си само, че когато на премиера на една държава викаме Бат` Бойко, на председателя на Народното събрание – Цецка, а на президента Гоце …..е по-добре да замълча.
Та така.
За тази Нова година реших да помълча.
Както мълчаха учените от БАН, под прозорците на сградите, в началото на Дондуков. Подкрепени от студентите. И творците от киното.И други,мисля, минаха мълчаливо от там.
Дано някой ме /ни/ чуе!