2011. За много години!

Нека бъдем смирени, но не примирени.

Нека Любовта ни води към прошката. Нека берекета, заменен от пластмасовата думичка благополучие, не ни изоставя.

Нека приятелите останат завинаги приятели и не влязат в кухотата на предателството.

Нека сме добри.

Състрадателни.

Нека никога не отвръщаме очи от чуждото страдание.

И да умеем да приласкаем както бездомника, така и наранената птица, и куцащото, прогонено отвсякъде куче.

Преди това обаче да не бързаме да изгоним енергията на отминаващата година и миналото, защото те бяха наши и ни дадоха уроците, които трябваше да усвоим.

Робърт Бърнс го е казал великолепно:

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов –
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов –
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Сега вдигнете чаши за Мигът! Защото той вече е в 2011 година.

За много години!

Afera.bg