Корупция и автоцензура

Корупция.

Всеки дъвче тази дума навсякъде, по всякакъв повод. Вече 20 години корупцията е виновна за всичко, тя е и началото и краят. Тя е сякаш извънземно-пришелец долетял  от чужда галактика, вмъкнал се в обществото ни, вътре в нас и ни изяжда. Корупцията е неунищожима, несломима, няма как да се справим с нея. С всичко друго – да, но с нея не можем. По добре да се примирим отколкото да се справим с нея. Лъжа!!! Лъжат ни! Вече 20 години ни лъжат! Зад думата крупция има реални, живи хора, които могат да бъдат хванати и наказани! никой досега не си е направил труда, най вече защото е зависим от същите тези корумпираните. Ето един много лесен, евтин и ефективен начин срещу корупцията, който може да се приложи към съдии и прокурори, но може да се приложи и към всеки държавен служител.

Първо – пуска се справка за имотното състояние, но не само на тях лично, а и на техните бащи, синове, майки, братя, сестри. Същото се прави и за техните съпрузи и техните роднини. Дотук нищо сложно и скъпо, информацият е публична, справките не струват скъпо и се пускат  бързо.   Няма ангажиране на огромен държавен ресурс и  разход на средства.

Второ – тези които не могат да обяснят  и да докажат произхода на средства за закупуването на имотите им се предоставя възможност да опитат строгостта на закона и всички предвидени мерки. Комисията Кушлев, отнемане на имуществото, запори и други.

Трето – при тези случаи в които е намерено несъответсвие се прави данъчна ревизия на физическото лице за последните 5 години

Четвърто – в случаите в които има данни за доходите от незаконна дейност се прави проверка на делата които са разследвали тези съдии и прокурори, анализират се. Например, прокурорът Х е задържал многократно с мярка задържане под стража лицата, които след  два-три месеца сам освобождава и им е сменил мярката на по-лека, засичат се адвокатите уговоркаджии на криминално проявените – те са винаги едни и същи имена.

Спази ли се този алгоритъм – свършено е с корупцията. Няма ли корумпирани магистрати, няма да има на кого да разчитат политици, бизнесмени, бандити и всеки който е готов да си плати на Темида за да си реши личен, частен въпрос. Това ще отсече от раз трите глави на ламята корупция, всичко ще утихне, държавата най-после ще си поеме дъх, българският народ ще се успокои, ще получи реална справедливост, а не виртуална с която непрекъснато го хранят. Големият въпрос е щом е толкова лесно, защо никой досега не го е направил? И защо и сега никой не го прави? Защо? Нали е лесно? Корупцията е нещо с което можем да се справим, стига някой да пожелае. Да не забравяме, че всеки корумпиран магистрат е зависим от бандитът, политикът, бизнесменът, адвокатът, от всеки който поне веднъж му е платил. Този магистрат може да взима пари, за да освобождава, но и да унищожи нечий конурент, неприятел или несимпатичен съсед.

Автоцензура

По данни на организацията „Репортери без граници”, България е на 70то място по свобода на медиите, т.е. като страните от третия свят. Какво стана със собственото ни самодоволно хваляне, че нашите медии вече са свободни и могат да се похвалят, което правят непрекъснато (някои от тях), със завидна степен на свободата на словото – нали уж според собствената ни преценка ние сме достатъчно свободни? Защо ни оценяват като стана от третия свят? Защо казват че положението през последните 3 години става все по-лошо, т.е. все по-малко свобода на словото. Какво излиза? Ние си мислим че сме големи а на нас ни казват – малки сте, много сте малки, направо сте недоразвити. Защо сме на 70то място и защо става по-лошо. Кой не допуска в Българските медии свободно да се дискутират неудобни теми? Кой? Никой! В  България медиите сами се контролират – автоцензура. Собственици, главни редактори, журналисти, сами се пазят да не обидят някой големец – властимащ, да незасегнат интереси  на силните на деня. Българските  медии действат като сапьори – много внимателно преценяват ситуацията, прекрасно знаят за какво може и за какво не бива да се пише. Дори  не е нужно да им се подсказва, те знаят че това е пряко свързано с финансовото им преживяване. Някои от медиите в България дори са успели да заблудят сами себе си. Така пишат и  отразяват „неудобни теми”, че вместо да „извадят очи”, „изписват вежди”. Достигнали са необичайно високи нива на лицемерие. Кой пречи на техните „разследващи” журналисти да пуснат справки за имотното състояние да държавни и общински служители, които би трябвало да са на една заплата. Разбира се справката трябва да е и за техни роднини. Малко справки евтино и бързо и с корупцията е свършено. Кой им пречи? Никой. Сами неискат да го направят, твърде е опасно, а може  и да не са се сетили. Нали са много заети с велики случаи къде къде по-важни – случаи за всевъзможни теми за симулиране на силна журналистическа ангажираност и съпричасност. Пълни глупости, това е автоцензура – само да не пишеш за това което плаче, крещи да бъде описано. Засега сме на 70-то място, засега.

Ивайло Зартов