ПРОСТАКЕСО, А ТИ ЧЕЛА ЛИ СИ КАФКА?

Не понасям простаците, а простаците винаги са арогантни до отвратителност.

Много харесвам хулиганите, онези интелигентни хулигани, които искрят в жаргона си, святкат с цинизма си, защото зад тях моментално прозират тоновете прочетени книги. Хулиганите са шармантни в свободата на духа си, простаците са заковани в клетката на собствената си комплексарщина.

Простаците са нахални, бутат се с лакти, крещят с езика на войнстващото бездарие, вярвайки си, че така ще прикрият мръсничките си истории, помисли и действия, които нямат нищо общо с изреченото патосно на висок глас.

Една жена, колкото и да е модна икона, колкото и образования да е придобила, винаги и личи, когато е простовата, а когато е простакеса това е изписано и върху филърите и.

Един мъж, когато е простак, каквато и позиция да заема и каквото и образование да демонстрира, че има, винаги му личи, когато е късопишков. Не в прекия смисъл, а в онзи, когато късата ти пишка е метафора на липсата на широкоскроеност, истинска смелост, а не единствено лозунгова и винаги след байряма, и на наличието на неизтребими комплекси, скрити под селски бабаитлък и тарикатлък, стига да се докопа до апашлъка.

Днес се нагледах на простаци и простакеси в Народното събрание.

Някои живеят още с илюзиите, че няма кой да надмине Боковите такива, обаче Режисьорите на Долнопробието, което наблюдаваме, тоя път хептен са се престарали с подбраните пионки простаци и простакеси.

Ако бях тв водеща всяко едно интервю с тия простаци и простакеси щях да зъвършвам така: „А ти чел/а/ ли си Кафка?“.

Апропо, това е въпрос на Макс Фриш. И е знак, не просто въпрос.

Веселина Томова