Кое ни прави хора?
Изкуството? Да, това е възможен отговор, но пък и други представители на фауната пеят, танцуват и рисуват дори.
Любовта? И това не е. Знам много животни, които не сменят партньора си и даже страдат и тъгуват, ако се случи нещастие с единият от тях.
Грижите за децата и възрастните? И това не е присъщо само на нас.
Без да правя качествен, количествен и сравнителен анализ на всичко изброено дотук, така и не усещам, че това, което ни прави хора е сред изброените неща.
Сещам се и за много други, като секс, работа и т.н. но и те не са. Става сложно. Кое, все пак, ни прави хора? Може би предателството, измяната? Тъжно, защо трябва да е нещо негативно, дори не искам да мисля в тази посока. Кое е?
А какво, ако е, макар че се случва крайно рядко, но го има сред нас – да загърбиш личният си интерес, да поставиш проблемите на обществото, на чужди хора, непознати на теб, пред своите? Дори да дадеш живота си, за да спасиш техния. Да не мислиш и да не действаш с цел да си по-добре, по-богат, по-щастлив. А да си спокоен и изпълнен със щастие от това, че си помогнал на другите – чуждите, непознатите. Каквото и да ти струва това. Може ли? Възможно ли е това да е отговорът? Кое ни прави хора?
Обичам я
Няма смисъл да бъдеш будист, да се откъснеш от всички родствени връзки. Да не обичаш никого, за да не страдаш. Нямаш никой – няма болка и страдание. Не !!! Болката е прекрасна, опияняваща, мъдра. Разбирам ясно, че съм жив, както никога до сега. Изпълнен с живот, изпълнен с болка, изпълнен с обич. Болката е моят мост към живите; моята врата към света; болката ми дава възможност да общувам със всички живи същества; тя е моят универсален език; тя е моята любов към всички; любовта към децата ми, любовта към семейството ми, към близки хора. Болката е моята любов към най-нежната жена. Болката е моят учител – тя ме учи да обичам всеки непознат, всеки човек. Тя ги прави скъпи за мен. Болката е споделена любов. Моята любима. Тя ме търси, намира, тя ме обича и аз я обичам. Нежно, всеотдайно. Болката ме прегръща. Гали ме – бавно, трепетно. Усещам любовта й. Болката няма да ме предаде, няма да ме изостави. Тя е моят подарък за Коледа, за рожденият ми ден, за всеки ден. Болката е всичко. Болката е любов.
Ивайло Зартов