Времето на българските хъшове, настоящето на българските измекяри

„…Черногорците и 2-ят батальон от руско-българската бригада не удържаха редута. Сръбските батареи бяха млъкнали и сръбската резерва не дойде да подкрепи юнашкия подвиг на тая шепа герои; тя гледа хладнокръвно как гинеха юнаците. Защо??…

Няколко хиляди турци, подкрепени със свежи войски и от непрестанното действие на бялата батарея, нахълтаха пак в очистения подир отчаяно и безплодно съпротивление от доброволците редут.

В тоя злополучен и героически бой легнаха няколкостотин млади души българи и повечето черногорци, които, като видяха, че победата остая на числото, умряха спартански.

Загинаха мнозина руски офицери; в отстъплението една граната счупи крака на капитана Сикорски, като уби шест души българи. Друга една се пръсна пред капитана Райча и го повали в несвяст. Три дни го считаха за убит.

Но българите умиха лицето си. Героизмът им гръмна навсякъде и запуши устата на клеветата. Генерал Черняев, трогнат от подвига им, ги обсипа с похвали и награди.

А нашите приятели?… Почти всичките оставиха костите си на гредетинските негостоприемни височини. Владиков умря от един куршум и от една бомба, която порази и Хаджият, който го изнасяше от боя. Бебровски биде пронизан от два байонета на редута в същото време, когато сваляше с един мах на сабята си троица неприятели. И другите паднаха или издъхнаха в околните амбуланци.

Попчето и Мравката, като се завръщаха подир войната в Букурещ пеши и голи, замръзнаха от студ една нощ близо до Крайово.

Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.

Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията… и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…

Една дълга агония!…

Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…”

Немили недраги

Иван Вазов

Пловдив, 1883

Генетичната ни вина към онези „лоши” момчета, наречени хъшове, вероятно ще изкърти съзливото ни патриотично умиление. Докато изкорубената ни шизофренност дели с омраза или любов братушките и дали са ни освободили, патриотизма днес е обсебен от мазни мутри и лоени пръстчета, които броят пари и далавера.

Протоколно ще палим свещи и ще тътрим венци, но никой истински няма да се разплаче заради онези мъже, които напоиха земята ни с кръвта си, заради СВОБОДАТА.

Свободата, която повечето българи чакаха на тепсия под юрганите си.

Ние никога повече няма да имаме своите хъшове, хайдути и воеводи, дори и за да ги предадем.

Днес е времето на измекярите.

Честит 3 март!

Честит Национален празник!

http://www.youtube.com/watch?v=OHOi5ExmxUs

Afera.bg