« Върни се назад Публикувано на 07.03.2011 / 8:48

Искаме да бъде чут и гласът на възрастните!

До Печатните медии в Р България

                                           До Електронните медии в Р България

 

 

 

                     О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

                                     / отворено  писмо /

 

 От : Националното сдружение на възрастните хора към КНСБ

 

 

                         Уважаеми  Дами и Господа,

 

        Националното сдружение на възрастните хора е оганизация,в която редовно членуват над 480754 редовни членове и 185246 асоциирани членове,с тенденция членската маса да нарастне значително.Поради общонационалния характер на Сдружението,наред с основната столична структура в него членуват и организационни единици от 28 райони на страната.

Налице е възможност в Сдружението да членуват възрастни хора, достигнали пенсионна възраст, но за отбелязване е факта,че по-голямата част от тях са освидетелствани от ТЕЛК и страдат от сериозни увреждания на опорно-двигателния апарат ,диабет,ХИБС,дискови страдания, парези , онкоболни и др.

Наред с тежкото материално състояние и влошаващия се социален и здравен статус,поради острия недостиг на финансови средства,възрастните хора са принудени да се лишават от лечение и употреба на медикаменти.

Засилващата се икономическа криза и лавинообразното нарастване на цените на храните,стоките от първа необходимост и услугите,както и необяснимо налаганите такси от топлофикационните,електроразпределителните и ВиК дружества,водят възрастните хора до отчаяние и безизходица.

            Именно по тези причини  НСВХ е принудено да се обърне към медиите ,с тревожния зов,чрез Вас да се внуши на Законодателната и Изпълнителната власт,че над 2,750милиона пенсионери за 2010г. са изпаднали в нищета и бедност и са сведени до своето физическо оцеляване.

           Какво по-конкретно ни принуждава да бием тревога?

Това,че над един милион български пенсионери получават пенсии от 136 до 200лв.,твърде много под прага на бедността.

А той вече е 250лв,а не 211лв.,както се твърди от правителството.

Факт е,че тези хора са работили по 35-40години като работници,служители и специалисти в промишлеността

,селското  и горското стопанство,строителството,

образованието,здравеопазването, търговията и услугите и др.

Или в така наречената трета категория труд.В тази категория попадат и държавните служители.

Без да противопоставяме категоризацията на едните и другите,но справедливо е да се оцени по достойнство физическия труд на тези,които на плещите си крепяха икономиката на страната.

Работниците в селското стопанство,в леката и хранително-вкусовата промишленост решаваха продоволствените проблеми на държавата,осигуряваха облеклото,стоките за бита допринасяха  да растат приходите в държавния бюджет.

           От своя страна строителите изграждаха много фабрики, заводи и жилища,учителите образоваха децата и грамотността бе на висико ниво,здравеопазването бе стабилно и не преживяваше случващите се понастоящем катаклизми.

           От всичко това възниква закономерният въпрос:

Защо тези хора със своя принос,със своя важен и отговорен труд вложен за доброто  на нацията и обществото  ,ще получават най-ниските пенсии?

           Или какво да кажат хигиенистките с техния непрестижен труд.

Нима с тяхната работа не създаваха уют на държавните служители в техните офиси и канцеларии?Защо техният труд сега се категоризира като нищожен,което е обяснение за ниските им пенсии.Нужно е да застанем на страната на дребните и средни фермерски стопанства.Много от възрастните хора , търсещи допълнителни доходи в селското стопанство са ощетени от изкупните цени на произведената продукция,когато в много случаи са под нивото на тяхната себестойност.

          На фона на тези тревожни тенденции в демократичното ни общество неприемливо и недопустимо е да се шири мълвата  „разделяй и владей’’.

Уж замразяваме заплати и пенсии,а същевременно се увеличават заплати и премии на държавни служители, депутати,министри,военнослужещи,полицаии други категории

 на държавна издръжка.

На тези служители от които идва огромната дупка в бюджета на НОИ и причината за ниските пенсиина на хората пенсионирали се преди или така наречените стари пенсии.

Нима не е време управляващите да се заемат с това:да направят оценка на риска във всеки държавен служител – от полиция,отбрана и др.министерства за които се заплаща от бюджета на данакоплатците на тази държава. Нищо против нямаме от пагоните в риск,но не може един обикновен канцеларски служител в пагон да се мери с рисковите служители и да са една категория труд,рано да се пенсионират и да поручават пенсии над средните за страната след като не са допринесли с нищо в бюджета на НОИ.

Да се обявят точните суми по министерства/всяко министерство да го поеме от своя бюджет/за внасяните осугуровки на държавните служители,защото има съмнения,че сумата която се превежда от държавата към НОИ не е точната и затова няма пари за старите пенсии.Кога най-после ще дойде някой при старите хора /без да казва няма пари защото вие не сте си плащали/и да им обясни просто и ясно с колко държавата субсидира старите пенсии и защо няма пари за тях?

А обикновеният човек и пенсионера може да понася своята бедност и нищета,след което е търсен и лъган с големи обещания и програми единствено от избори на избори.

            Убеждението на нас възрастните хора е,че ние сме един народ ,едно общество,едно цяло.Всякакво деление на нацията на каквито и да е принципи  е недопустимо.

Ако едни решават продоволствените проблеми,други решават енергийните ресурси,трети образованието,четвърти бдят за нашето спокойствие.Всеки със своя труд тежи на своето място и е еднакво полезен за обществото ни. Следва да живеем с ясното съзнание, че сме една машина,на която ако липсва една единствена част, тя спира да работи.Така е и с нас хората.

           Нашето послание е да не делим хората по „професии’’на важни и маловажни,а да изхождаме от приноса на всеки за растежа на икономиката и духовната сфера.Така всеки със своя принос ще съдейства за излизането на страната ни от тресавището,в което е попаднала.

             В заключение на обръщението / отвореното писмо / бихме желали да направим следните предложения до Законодателната и Изпълнителната власт:

              1.Народното събрание да отблокира „ Сребърния фонд’’ и с наличните около 2млр. лв.да увеличи с 50% малките пенсии от 136 до 200.По този начин ще се стигне и надмине прага на бедността,с което ще се увеличи покупателната способност на тези хора,а оттам и приходите в държавата.

               2.С 20% да се увеличат пенсиите от 200до 300лв.,за да се постигне съотношение 1:3 малки-големи пенсии,както е в другите страни от Европейския съюз.

                3.При недостиг на парите от „Сребърния фонд’’ да се намалят с 20% заплатите на депутати,министри и други държавни служители в министерствата , ведомствата,области и общини,получаващи заплати над 700лв.

Направените икономии да се предоставят на социалното министерство и НОИ за пенсии и социални помощи.

                4.За увеличаване приходите в НОИ на държавните служители в министерства и ведомства,области и общини,

военнослужещи,полицаи и други на бюджетна издръжка да се удържат пенсионни и здравни осигуровки , както е в частните фирми и агенции.Така ще се избегне практиката ,тези разходи да са за сметка на държавата и данъкоплатците.Да се направи оценка на риска за ранно пенсиониране на тези служители.

                5.Да се намалят с 50% субсидиите на партиите в парламента и извън него.С такъв процент да се намали и месечната издръжка на народните представители.Така ще се пренасочат допълнителни финансови ресурси за бедните слоеве на населението.

 

                6.Да се увеличи минималната заплата от 240 на 320 лв./ едно увеличение от 80лв./,при което след приспадането на ДОД,пенсионната и здравната осигуровка ,ще се получават чисти 250лв.Така според експертите на КНСБ и техни колеги от социалната сфера ще се стъпи на прага на бедността за 2011г.

          Уважаеми Господа от Законодателната и Изпълнителната власт ,необходимостта да се обърнем с отворено писмо към медиите,е продиктувана от многобройните писмени и устни сигнали за тежкото положение на възрастните хора в страната.

Положението от ден на ден става нетърпимо и ако не се оцени трезво критичната обстановка ,то може да илезе извън контрол.

 

               Все пак ние пенсионерите и възрастните хора – най-онеправданата част от гражданското ни общество оставаме с очакването и надеждата , че с помощта на медиите „зовът за помощ’’ще бъде чут и отговорните държавни институции ще реагират незабавно и адекватно.

 

 

                                                     От името на НСВХ

 

                                                     Председател: / Р.Петкова  /

 

 

 

 

«