Борисов, ще те помним! Нека да започваме!
Ценови шок, петрол и храни скачат, заплати и пенсии – замразени, а премиерът в държавата изрича необясними с елементарното възпитание твърдения и непонятни фрази…
На 17 март сутринта гражданите бяха събудени от безпрецедентно интервю на министър-председателя Бойко Борисов пред тв7…
След като го чух не мога да не попитам:
-В коя държава министър-председателят:
-твърди, че на втората година от мандата, кризите са му наследство от предишното правителство;
-се хвали, че за първи път от 22 години се е преборил контрабандата на горива, въпреки че е бил във властта и като Главен секретар на МВР и като столичен кмет;
-съсипва икономиката като позволява на финансовия си министър да безчинства с фирмите по дължими плащания и след това твърди, че “всяка държава харчи толкова, колкото произвежда”?
-казва: “аз ще изправя еврокомисаря с нашия вицепремиер Дянков на съвместна пресконференция” като че ли двамата са току що проходили бебета, напълнили памперсите;
-парадира с финансова дипсицплина, след като лети с правителствения самолет като с такси из страната;
-се оправдава хаосът и кризата в държавата със “световна икономическа криза незапомнена, световна финансова криза незапомнена, цунами и ядрена катастрофа в Япония”;
-вдига рамене, че няма как да се повишат заплати и пенсии, а администрацията в държавата да харчи като за последно;
-твърди, че високите цени на горивата не се отразяват на хората… И че това се вижда от трафика?!? /От кой трафик, след като този премиер лети с правителствения фалкон – от въздушния трафик ли се вижда, че автобилният трафик не се е променил?/;
-се хвали, че се толерира изграждането на пристанища, след като е спрял два проекта на пристанища със изгодни заеми на Японска банка и така е пренасочил стоки и товари към съседна Румъния.
Докато българският премиер казва: “Аз докато съм, ще има дисциплина, ред и няма да допусна държавата да фалира” – какво да очакваме: вече да не е премиер ли, защото държавата очевадно фалира!
“Продължаваме да привличаме инвестиции” – изтърси в интервю за една телевизия тази сутрин премиерът Борисов.
Къде ги видяхте тези инвестиции, Борисов, кажете ни, че и ние да се зарадваме?!
“Видимо бедните ще станат ли по-богати, ако паднем от власт” – попита нашият министър-председател във въпросното интервю. Нима цинизмът може да се коментира?
Аз строя пет магистрали в момента – заяви Бойко Борисов – нима има място за “Аз”, след като парите са от ЕК или от нескопосно стъмнения бюджет за 2011 година?
Да сте чули министър-председател да се хвали:“…пускайки метрото, на София ще й дам един страхотен транспорт…”? И то след като това метро е строено и от други правителства преди него, а парите са от Брюксел?! Къде му е мястото тук на това повтарящо се като китайска капка “Аз”, “аз”, “аз”…
Да сте чули премиер да нарича държавата, която ръководи “кочина”, в която инвеститори не искали да инвестират?
Тогава от коя кочина избягаха инвеститорите дошли преди него?
Да сте чули някъде по света премиер да се хвали с чужди правителствени решения като това: “А от първия работен ден вдигнах и пенсиите. Почнахме да плащаме високите пенсии това правителство…”?
Да сте чули министър-председател да твърди, че има японски заеми, при положение, че е взето решение на правителството да спре проектите по тези заеми?
Да сте чули премиер да коментира държавния глава по следния начин: “Той като следи течението на реката, ще докара трупа на враговете му.”
Да сте чули в годините наза от историята, за случай, в който министър-председател да обвинява безработните в некадърност и липса на квалификация?
“Българинът кой търси за виновен? Никога не търси българинът вината в себе си. Че се е докарал да е безработен или че се е докарал, че не го искат на работа, защото не е достатъчно квалифициран или дисциплиниран, или каквото и да било, той не се чувства виновен. Той търси виновен – правителството, Борисов, Бойко. Никога себе си.”
Срещали ли сте случай, в който в условия на корупция и на партийни чистки и назначения, министър-председател да коментира безработните и съкратените поради кризата като второ качество хора?
“Народът – нека да не говорим за него като за народа, защото това са отделни индивиди и хора, които едните работят много, изкарват добри заплати, развиват се, наемат ги, търсят ги, и има такива, които винаги търсят виновен извън себе си….”.
Да сте попадали на случай премиер да отчита като свои успехи квартали, възникнали от преди 50 години?
“От мен се знае, ето и сега да отидете на Южната дъга, ще видите, строи се нов път, прекрасна магистрала. И целият „Младост” отгоре, всичките тези „Симеоново”, „Бистрица”, „Драгалевци” квартали се родиха…”.
За Негово величество премиерът на България, предавания и вестници, които го критикуват – той не чете, не гледа и не съществуват?
Вицепремиерът му ги нарича “жълти”…
Те, от ГЕРБ искат медийните и политическите критики да са като в онази приказка за умрелите: “Или добро – или – нищо!”
За мен ще кажат: „Той направи спортната зала на София, направи Южната дъга, направи „Тракия”, направи „Струма”, направи „Мариците”…
Въпреки че обектите са дело на европейски проекти, бюджетни пари и построеното по Негово време са някакви отсечки…
Що се отнася до Спортната зала – с пари на данъкоплатците и без да ги пита – и баба знае така да строи, за да се хвали!
Цял свят гледа с възхищение как японската нация сес правя стоически и достойно с апокалиптичните земетресения, цунами и взривове – а българският премиер обяви: “И не земетресението е виновно, а вълната, цунамито. И това са от 1971 година реактори. Сега сме 2011. И самите те, доколкото разбирам, са лъгали при проверките….”!
Да обвиниш японци в лъжа – след като си им бил гост и са те приели с уважение – е повече от обида в момент, когато цял свят следи безсилен да помогне адекватно на случващото се в Страната на изгряващото слънце!
“… колкото повече врагове имаш, толкова по-добре работиш. Иначе ако на всички им харесвам от враговете, значи не се справям добре…”
Това какво е? Как се нарича – човек губи понякога дар слово…
Не че има как да ми хареса на мен и на десетки хиляди разочаровани от управлението на това правителство стореното от политиците му.
Той е безпогрешен – той е арогантен, той е неповторим и безпардонен…
Какво е политиката – кратка история на безчестието, но в един момент някой казал ”Целта оправдава срествата”.
Ще ме запомните – чуваме непрекъснато от устата на министър-председателя по повод и без повод.
Е, дойде моментът, и вече искам само да го помня…
И не само аз.
Люба Манолова