Бунище
В българския език думата „боклук” означава:
мръсотия, мръсота, нечистотия, смет, смрад, тиня, изпражнения, кал, кир, вехтории, останки, отпадъци, канални води.
А също така и:
низост, подлост, безчестие, гадост, гнусота, безсрамие, срам, позор, падение, мизерия, вероломство, изневяра, изменничество, измама, измяна, издайничество, перфидност, вероотстъпничество, предателство, притворство, лукавство, ехидност, византийщина, йезуитщина, двуличие, коварство, низост, завист, злоба, злост, язвителност, задкулисно действие, шпионство.
И още:
сган, измет, утайка, сбирщина, стадо, орда, тайфа, шайка, банда, клика, камарила, котерия, мафия, тълпа, паплач, пълчище, пасмина, разпасана команда, от кол и от въже, хора безнравствени, морално паднали, калта на обществото, простолюдие, обикновени хора.
В българския политически речник “боклук”-ът бива личностен, индивидуален и персонализиран; събирателен, колективен и групов; ситуационен и всеобхватен в смисъл на “бунище” (торище, сметище, купище, гюбре).
Според изтънчения изказ и изящния дипломатически слог на Николай Младенов “боклук” означава:
1. “Цялото състояние, в което има хора в българската държава, които си позволяват да имат смелостта да заемат позиции, които са различни от позициите, които са тези на правителството”.
2. Тази престъпна (очевидно) и шпионска (несъмнено) “група от хора, по някакъв начин обвързана, се противопоставя на волята на българския народ, изразена в управлението и това, което прави правителството”.
3. А това е “повече от пробив в националната сигурност” – “това е брутално”.
4. “Такова нещо (дали е корупция, дали заговор) не може да остане ненаказано” и никой да не се нада, че ще се скрие “зад буквата на някой закон”, защото “какво значи криминално?”.
5. Такива лица и групи нямат място “никъде в българската държава”, освен на бунището, обаче бунището е “ситуацията, в която се намираме, в която всеки си позволява да говори, да тълкува, това е боклукът в средата, в която съществуваме”, а средата на нашето съществуване е едно “елементарно брутално сметище”.
Читателю драги!
Ти, който си позволяваш да имаш позиции, различни от позициите на Б.Б.! И ти, който изобщо имаш някакви позиции!
Ти, който се одързостяваш да мислиш различно от Б.Б., пък Б.Б. обикновено мисли различно и двулично от себе си! И ти, който имаш наглата привичка да мислиш!
Ти, който се осмеляваш да говориш (злословиш) това, което мислиш! И ти, който имаш нахалството да тълкуваш, разкриваш, разконспирираш, изобличаваш и съдиш явните и тайните помисли на властта!
Ти, който се подиграваш и подгавряш с Б.Б. и с властта Му, наместо да дитирамбиш и медоточиш коленопреклонно в негова чест!
Знай!
Ти си един низък, подъл, безчестен и безсрамен тип; един долен мръсник, вероломен двуличник, гаден предател, гнусен мизерник, коварен измамник и лукав издайник; един злостен, злобен и озлобен изменник, перфиден и притворен; един черен заговорник, отдаден на задкулисен шпионлук!
Ти си една морално паднала отрепка, един смрадлив дрипел, една безнравствена пачавра, един отпадък, заседнал в отходния канал! Ти си утайката на обществото, символ на обществената кал и метафора на ушната кал в бдителното ухо на сересето! Ти, простолюднико престъпен, събран от кол и въже, си олицетворение на една мислеща сган! Ти, безсловесна овцо! Вместо да блееш благодарно в стадния хор, ти върлуваш и зловредстваш, сбираш някакви четящи, пишещи и говорещи орди, тайфи, шайки и банди, предвождаш някакви разсъдителни камарили, клики, кланове и котерии, обединени в най-боклучавата, опасна и национално предателска мафия – мафията на разума и знанието, на почтеността и достойнството!
И цялата тая паплач, тая пасмина, тая измет трябва да бъде изрината и захвърлена на общественото бунище. На политическото гюбре, връз което гордо и дълбокомъдро пристъпя целокупната правителствена фауна, надянала достопочтените си мутри и муцуни, па вдъхва дивния аромат на пищно разцъфтялата властолюбива флора, пощи се на пролетния припек, подрипва патриотически и току кудкудяка геополитически, за да ни извести, че а-ха ще да снесе писаното великденско яйце на всенародния напредък, обаче пустото яйце се е нещо запънало!
А ти, боклуко, брутален и боклучав! Млъкни!
Вземи хляб и сол, изприпкай при Батя си, що се извисява навръх гюбрето, забърши неговия мокасин “Армани колециони”, че се е омърлял и овонял от щъкане из боклуците, удари едно темане и цуни благоговейно ръчица, глезен и к`вото падне. Та белким те припознае за човекоподобен. Щото не стига, че си боклук неблагодарен, ами си и мат`рял негоден и скапан, сиреч – вещество някакво, агрегатно сътояние, престъпно и недостойно! Ама за к`во да ти го казвам, като си го знаеш, гиди смотаняко непотребен! Аре чупка!
Велислава Дърева