Мисия „Лондон-Белене” е осеяна с добри намерения…
Сега това се признава от добросъвестните японци като факт. Инцидентът вече е обявен за седма степен – като в Чернобил. На този фон бръщолевенията в България за „широк обществен дебат” след анализ на финансовите параметри, забележете, а не на безопасността, са безотговорни и злокобни.
Сега всички погледи са вперени в Ейч С Би Си и се леят поредните мантри. Вече тече истинска промоция на банката. Сякаш целокупният български народ ще става „колективен акционер” във финансовата институция. И всички дрънкат за цени – изискванията за безопасност се премълчават. Това скандално поведение е чудовищно на фона на развитието на събитията във Фукушима. „Мисия „Лондон-Белене” е осеяна с добри намерения…Родните отворковци разчитат традициите на експертната общност в банката да са по модела на Хонконг и Шанхай, а не на Лондон. Защото ако надделее духът на наистина „широкия обществен дебат” в Англия през седемдесетте години на миналия век, с нашите ентусиасти е свършено.
По онова време сър Алън Котръл редеше приказка за „истинските движещи сили на антиядреното движение” в класическия си труд „How Safe is Nuclear Energy?”. И правеше това само две години след аварията в „Трий майл Айлънд” в Пенсилвания, която изобщо не можеше да се сравнява с трагедията в Чернобил пет години по-късно. Две седмици преди годишнината от кошмара в Чернобил, и в деня на обозначаването на катастрофата във Фукушима със същата седма степен, у нас не спират патетичните лъжи. И се надяват лъжците традициите в банката от Лондон да не са английски, а китайски. Но дори традициите на банка като HSBC да са като онези в Хонконг и Шанхай и да не се различават много от съображенията на китайските власти за случващото се в мините в Китай, нашите отворковци ще берат ядове с ЕК на ЕС. Нещо повече – възможно е дебатът да се пренесе извън експертната общност и да завладее отново Европейския парламент. И тогава никакво обсъждане и приемане на резолюции няма да изчерпи процеса.
Но ако очакваният обтекаем доклад на банката, който уж трябва да измие ръцете на нашите синковци и в двата варианта, съдържа дори малка част от еталонните традиции на британската експертна общност, атомното лоби у нас ще се изправи пред стена. Въпреки изключително силните лобистки позиции на руснаците точно в Лондон. Там те са вездесъщи от време оно. Но за банка от Ситито репутацията е много повече от „парафирани” парички, предлагани от „нашите момчета”. Банкерите ще привлекат експерти-педанти, които ще изровят всичко от времето на изследванията в Харуел и първите опити в Колдър хил. Британия беше пионер в експериментите и раализациите за мирно използване на атома още в средата на петдесетте години на миналия век.
Легендарният сър Джон Макгрегър Хил още от времето на работата си в BNFL („Британски ядрени горива”) бе известен с уникалната си експертиза, педантичност и добросъвестност, но обобщенията на дебата по „Фаустовския договор” в британското общество в онези години не отиваха по-далеч от достъпното дори за нашите „политици” негово заключение – „Няма значение колко добре са проектирани да се строят ядрените централи, ако обществеността не ви разрешава да ги построите.”. Но това важи за страна-емблема, за държава с вековни традици в демокрацията, а не за територия, наследница на „Совдепия”.
В България някой като Трайчо може да се изцепи, че след анализа широката общественост ще бъде запозната, ах, ще благоволят синковците да ръснат заключенията-бетон, да сведат до знанието на обусловените екземпляри от популацията в тукашната територия какво е решено. Но едва ли е зле дори наглеци като тях да разлистят брилянтния доклад на мастит ядрен физик като сър Брайън Хилтън Флауърс от 1976 г., по-късно лорд Флауърс. Той е работил в условия на невероятно ниво на секретност, когато нашите момченца не са били дори проектирани, но се подписа под експертен доклад-образец за отвореност към интересите на сигурността на свободните граждани на Велика Британия. Хил и Флауърс бяха натоварени за експертизата от правителството, но иронизираха отношението към обществеността с оправданията на секретността с убийствения си сарказъм към веруюто на тамошните „мандарини” – „татко знае най-добре”. Тук такива като Трайчо вероятно знаят най-добре – анализите им ще са „бетон”, но дано не са като онзи бетон, излят в саркофага на гръмналия реактор в Чернобил.
Иначе отсега е ясно – мисията „Лондон-Белене” ще бъде изпълнена с добри намерения и едва ли има нужда математик-икономист като Иван Костов да „гадае” вариантно като Р.П. и да се прави на нещо като вероятностния „маг”-математик Грегъри Чейтин. Скептикът Костов не може да не изглежда безпомощен, няма как всички ние да не сме безпомощни, щом като банда лъжци и наглеци се готви да за(г)роби България, дори след като светът е потресен от случилото се във Фукушима. Успокояващото е, че престъпната коалиция „Фукушима” (Огнян Минчев) ще получи смъртоносен удар не само от европейската общност. Съдбата си знае работата, когато мисията е осеяна с добри намерения…