Кога Уорлик да поеме премиерския пост
Цветан Цветанов или Томислав Дончев. Или, може би – Росен Плевнелиев. Кой ли ще наследи Бойко Борисов на премиерския пост, след като настоящият министър-председател спечели предстоящите президентски избори. Вярно, че той още не се е кандидатирал за този пост, но това не пречи на целокупната Родина да тръпне в сладостно очакване.
Още миналата година Румен Петков разказа как бил чул, че вицето Цветанов жертвоготовно се бил предложил за премиер при едно от посещенията си в САЩ. Наскоро пък депутати от ГЕРБ споделиха пред “Аргументи бг”, че за същата работа бил готов да се жертва и Томислав Дончев. Той обаче се оферирал не чак “зад Океана”, а тук в Европа – в Брюксел. Пред някои еврокомисари.
Засега все още нищо не се е чуло за магистралния министър Плевнелиев. Той само изплака пред медиите, че не иска да става президент. Щото бил експерт, а не политическо лице. Но пък що един експерт да не стане министър-председателят на Негово превъзходителство Президента Борисов, а?
Ех, сметки, сметки…И толкова много политика. Или, както е казал поетът – живот ли бе, да го опишеш. Защото независимо кой какви сметки си прави, накрая последната дума ще има кръчмарят.
А в нашия случай това е един по народному ведър американски барман
В преносен смисъл, разбира се. В най-буквален – пък изглежда, че или Бойко Борисов гласи посланик Джеймс Уорлик за свой наследник на премиерския пост, или дипломатът лично ще посочи наследника, ако от Държавния департамент не се съгласят да ни го заемат за някоя друга година.
Какви са аргументите за тази прогноза? Откакто е дошъл у нас в началото на 2010-а година американският посланик активно оправя родната енергетика. Грижи се за диверсификацията на енергийните доставки (ако трябва да се изразим във високия дипломатически стил). След като на практика реши проблемите в борбата с престъпността (там вършеят неговият голям фен Цветанов и американският възпитаник Калин Георгиев), Уорлик периодично оправя и недъзите на българското правораздаване. Напоследък се опитва да го съеши в едно неделимо цяло като обедини двете му непримирими същности – на правосъдие “за богати” и на правосъдие “за бедни”. Е, срещна известен отпор от главния прокурор Велчев и от върховния съдия Груев, както и от иначе вярната съюзничка Цецка Цачева, но със сигурност ще успее в начинанието.
От днес пък дипломатът е нещо като главен кадровик на Министерския съвет
и лично на министър-председателя.
Най-накрая Борисов смени злощастния професор Кушлев от шефския пост в едноименната комисия. А изборът на Кушлевия наследник изобщо не е случаен. От 20-тина кандидатури, според собствените му думи, премиерът си харесал… юридическия съветник на Уорлик. Та, след като съветникът му оглави една от ключовите комисии в държавата, защо шефът му да не поеме правителството. Ама, нямал българско гражданство! Като няма ще му дадем. Проблемът е как да му уредим отпуската от Държавния департамент. Г-жа Клинтън трудно ще се лиши от услугите на толкова ценен кадър за година-две…
А Уорлик всеки ден продължава да доказва колко успешен премиер ще бъде. Днес също. Прави впечатление, че напоследък Бойко Борисов избягва да се намесва в конфликта между президента Първанов и военния министър Аню Ангелов.
Джеймс Уорлик обаче си е куражлия и за него забранени зони не съществуват
Дискусията между президента и министъра на отбраната относно отбранителната политика на страната малко прилича на фарс, бодро обяви по обяд дипломатът. След което направи бърз анализ на ситуацията: държавният глава извеждал като приоритет вътрешната сигурност на страната, а министърът разглеждал възможностите на България за модернизиране на силите си и участие в мисии заедно с партньорите й. Накрая намери и разковничето за решението на конфликта: Не става въпрос само за вътрешната сигурност на страната и възможностите на България да участва в мисии зад граница, а все повече става дума за опазване на глобалния мир. Демек, ако Първанов и Ангелов глобализират малко вижданията си и конфликтът ще бъде потушен. Перфектен стил на светкавично решение на проблемите. И сякаш прилича на нечий управленски стил… Всъщност, ако Уорлик беше казал нещо и за тежкото наследство на Тройната коалиция, то приликата, май, щеше да е пълна.
Та, когато направим рекапитулацията, ясно се вижда дори с “невъоръжено око”, че засега американският посланик все още не е навлязал сериозно единствено в сферите на здравеопазването, образованието и земеделието. Но време има. Преди 1989-а от тях бягаха и посланиците на Съветския съюз заедно със съветническите екипи в силовите министерства. Те се докосваха до плодовете на българското земеделие, само когато трябваше да пращат дипломатическата поща за Москва.
В челния съветски опит обаче няма нищо положително. Защото навремето съветските посланици се занимаваха с преврати и свалянето на държавни ръководители у нас. А сега при янките всичко е положително. Те не свалят, а възкачват…
Така че, днес окончателно стана ясно, че в момента в българската политика големият въпрос е само един. И той не е кой ще смени Борисов на премиерския пост. А – кога?
Тодор Пройчев