Горкото дете!
Те Го угнетяваха, тормозеха, изтезаваха, газеха, тъпчеха, мачкаха и потискаха, малтретираха Го, тероризираха Го, инквизираха Го по най-подъл начин. Тъпчеха Го с филии с мас и с 12 яйца на закуска, от най-ранна възраст Го осъдиха на тежък, принудителен труд – да гледа едно прасе с червена панделка. Унизиха Неговото избуяващо мъжко достойнство и Му подариха колело без рамка, та да не може едно моме да повози низ мегдана. Не Му даваха да чете и криеха под миндера книгите, че да Си остане необразован и простак.
И Той, отчаян, сплашен, обезокуражен, с едната ръка ядеше филия с мас, с другата тичаше и риташе футбол със скъсани гуменки, с третата хранеше прасето, с четвъртата караше колело, с петата режеше ленти (но това стана по-късно). И през цялото време срамната червена връзка не Му даваше да диша. А баща Му, милиционерският полковник, гледаше безучастно, но строго. А майка Му, директорката на училището, тайно Го жалеше и оплакваше.
После с червено коварство и комунистическа перфидност Го измамиха, примамиха и подмамиха, сложиха белезници на ръцете Му и букаи на краката Му, а очите Му вързаха с един червен парцал, опряха до туптящото Му слепоочие хладното дуло на един “Макаров”, и преко волята Му, и под надвисналата угроза за живота Му, връчиха Му една червена книжка, вмъкнаха я в сърцето Му и така Го вчислиха в позорната своя кохорта на соц-ком-чудовищата. И Го направиха безмозъчно чудовище. Те! Деградираха Го, осакатиха Го, извратиха Го, скапаха Го – напълно и безвъзвратно.
И колчем Се погледне в огледалото, червената връзка Го блъска в лицето. Кикоти Му се насреща, подгавря се с Него, срами Го, а Той все не може да я махне от себе Си. Стои си там червената връзка върху черната мутренска тужурка, помахва своите червени крила върху генералските пагони, трепти, току-що изгладена, върху премиерските рамене.
И колчем Се огледа, що да види – седи край елипсовидната маса целокупното правителство, а червената връзка подава крайчец изпод всеки министерски ревер, наднича издайнически от всяко министерско джобче и трови атмосферата със своята дълбинна порочност, поквара и сквернота.
Какво сборище от деграданти!
Горките деца!
Велислава Дърева