ЕНИЧАРИТЕ СА БИЛИ ПО-ДОСТОЙНИ ОТКОЛКОТО СЪВРЕМЕННИТЕ ПОЛИТ-СЕНЗАЦИИ! ТЕЗИ КАРИКАТУРИ СА ПО-ЗЛОЩАСТНИ И БЕЗСКРУПУЛНИ И ОТ КАРАИБРАХИМ!

Еничарите са били много по-достойни до края на дните си, отколкото някои съвременни български полит – сензации на човешкия примитивен кариеризъм.

И тези карикатури са по-злощастни и безскрупулни дори от един Караибрахим.

Еничарите са ставали служители на падишаха след т. нар. кръвен данък и безпощадна подготовка.

Това е била безпрецедентна и унищожителна спрямо българите и българския дух османска политика.

Въпреки този възможно най-уродлив феномен на асимилация във времето, Родопа планина не е загубила и до ден днешен българската си същност, независимо от насилствените помохамеданчвания, неволите, обедняването на населението, безработицата, нестихващите активни мероприятия на редица заинтересовани чужди структури.

Новите еничари не са отнети от българския народ с кръвен данък. И  нека не изпадаме в лирически героизации, че са напуснали или още повече пропъдени от България поради недоимък или пък репресии.

Друго е…

В повечето случаи някои от тях сами са се подложили – тук, на наша територия, при това доброволно – със сметка, която за съжаление няма да се плаща само от собственото им малодушие.

Най – големият грях, който ще донесат със себе си, поднасяни елегантно от чужди сили в обществено-политическия ни живот като „спасители“, е онзи, в който и еничарите не успяха да изпаднат.

Еничарите поне знаеха и бяха научени да воюват, а тези „спасители“, даже и в казарма не са ходили.

Затова са и по-извратени в комплексите си.

За тях националното предателство, та дори и войната, приета от едни западни финансови общества е приключенска форма на просперитет, много по-колоритен от онзи, който османлиите преследваха с еничарите.

Само помислете в какво въвличат бавно и приспивно страната ни, с проблемите в Черноморието с Русия и с баналната мантра за партньорство.

Глупостта им достига до там, че не само обръщат гръб, а и недостойно се зъбят на онази страна, която прие християнството от малка България, която взе писмеността от „розата“ на Балканите, която независимо от геополитическите препирни винаги е дишала и продължава да диша с благочестивия дух на православието.

Не политици оставяха костите си тук, не императорски интересчии, а руски воини.

Не приемам нито руския бутуш, нито „партньорката примка“ да мачкат и задушават онова, което е с многовековна, в редица случаи кървава история, дало духовен просперитет и култура на милиони хора по света.

В това число и на Русия, колкото и политическата наглост да бяга от тази истина.

Ако наистина имаме достойни западни партньори, политическата тема с Русия и отношенията на България с Русия, би трябвало бъдат тема „табу“ и въпрос на собствен национален суверенитет.

Има достатъчно много полета за сътрудничество във всяка една сфера с т. нар. евроатлантически партньори, но въпросът с Русия е наистина въпрос на суверенитет от една страна, от друга страна на история и духовно братство, към което всяка една достойна мирова същност би се отнесла най-малко с уважение, ако не й достига достойнство за нещо повече.

В противен случай нищо добро не би очаквало подобна уродлива душевна деградация.

От позицията на времето знаем какво се случи с еничарите.

Те бяха воини, в по-голямата си част насилствено отнети от ридаещи в болката си български майки.

Сега „новите еничари“, твърде различни от онези на османлиите, са самоинициативници в продажността си, с амбиции да разплакват собствените ни майки.

И това не е пресилено.

Времето ще покаже.

Мислете дами и господа, мислете…

Еничарите отдавна останаха в историята, но политическият башибозук тепърва ще се развихря?

P.S. Между другото, ако в градината на партньора ми е прокарана директна тръба с газ, най-евтината газ, за която мнозина западни домакинства мечтаят, а аз накарам партньора ми да я запуши, за да прокарвам собствените си интереси, макар и да знам, че това ще съсипе партньора ми, това партньорство ли е?

И партньорът ми, ако безусловно ме слуша, лоялен партньор ли е или е просто глупак?

Всъщност, ако аз назнача шеф на това домакинство, изплаша го с нещо или още по-добре го направя зависим и послушен с нещо, което го касае и още повече го кара да се страхува, не е проблем да запуша тази тръба, та дори и нещо повече…

Мислете!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС