СЕГА Е ВРЕМЕТО НА „ПАРТНЬОРИТЕ“. ПЪРВО СЕ „ПРЕЦЕНЯ“ ДАЛИ МОЖЕ ДА СИ ПРЕДАТЕЛ ИЛИ НАЙ-ДОЛЕН ПРОДАЖНИК. ВАЖНОТО Е ДА ДАДЕШ ЯСЕН ЗНАК, ЧЕ СИ СКЛОНЕН ДА СЕ ПОДЛОЖИШ.

Преди години трябваше да поработиш здраво, за да направиш тихо някой „приятел на службата“, както ние се шегувахме, или модерно казано „партньор“ (тази лексема носи друго семантическо значение за оперативната практика и предизвиква повече смях, отколкото сериозна тежест).

Разбира се, в случай на т. нар. оперативна необходимост.

След задълбочена широко-мащабна гама от наша дейност се виждаше ясно, доколко той може да е, да кажем, истински шпионин, предател или просто долнопробен продажник (казано в кръга на професионалния ни хумор).

Механизмът, за посветените в това, е железен.

И тук не визирам онова дъвкано от мнозина разбирачи проявление на т. нар. „чадър“, присъстващо в примитивността на правоохранителните отношения, а нещо далеч по-сериозно.

Сега обаче процесът е обърнат – обратен.

А да си обратен, днес е модерно.

Затова първо се „преценя“ дали можеш да си предател или възможно най-долен продажник, а след това всичко останало.

И тук принципът  на оперативна необходимост все повече бледнее.

Видят ли се обещаващи качества за модерни наклонности, гушкаш бонуса на приятел и партньор с осигурено положение и кариера.

Важното е да дадеш ясен знак, че си склонен да се подложиш.

Възможности за това се осигуряват най-лесно, особено ако в „партньорството“ има евро-атлантически нюанс.

Наблюдавайки понякога шокиращи проявления, категорично несъвместими с честта на пагона, на фона на ширещото се пълно безхаберие, си мисля:

Шпионинът е висш пилотаж в занаята.

Виж предателят и долнопробният продажник, с допълнителна вметка – нагаждач – вече си е явление, осигуряващо бърз престиж и неподозирана кариера на всеки посредствен субект, осъзнаващ низостта на възможностите си, както в интелектуално, така и в морално, а още повече в духовно отношение.

Затова и наглостта става все по-често срещана.

Тя е неизменен продукт на явлението.

Издигнатата ограниченост винаги е нагла, защото дълбоко в себе си, с неизлечима болка, осъзнава обречеността на собственото си невежие.

И не се учудвайте!

В този модерен свят шпионите все повече ще са кът.

Окраската „шпионаж“ остава само за неудобните, трънливите, които са новите „общественоопасни“.

Благонадеждните са белязани с иновативната окраска – „партньорска лоялност“.

Спете спокойно!

Сега е времето на „партньорите“.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС