Скандално от гадната, гнусна и безочливо нагла „здравна система”!
Здравейте г-жо Томова, казвам се Бойко Димитров роден в гр.Перник, живея в гр.Шумен от 1982 год. Следя внимателно Вашия сайт и съм изключително доволен, че има все пак, в това „бяло петно“ на картата на Европа един по-малко зависим журналист, който колкото му е възможно проявява някаква гражданска позиция, каквото е моралното задължение на всеки участник в така наречената“четвърта власт“. Разбирам, че това
което ще предоставя на Вашето внимание не е от Вашият кръг от интереси, но за мое най-голямо съжаление не успях да го разкажа на други медии, защото се оказа ,че ми изтриват съобщенията без да ги четат (поне такива отговори получавам на пощата). За себе си бих Ви разказал доста неща, които мисля,че ще са Ви интересни, но искам преди това да оцените това, което Ви изпращам и тогава бихме могли да обсъдим и апартаментите в Гърция на Ваши „приятели“, с които се занимавате доста често, както и някои от техните контакти със забегнали в странство „знакови“ личности, както бихте се изразили Вие.
И сега към прозата, която ни убива бавно и полека. Искам да споделя с Вас невероятния потрес, в който изпаднахме аз и моята съпруга, след като ни се наложи да повикаме Спешна помощ – Шумен, за да помогне на две годишната ни дъщеря , която на 27 април 2011год. преживя първата си среща с гнусното и невероятно нагло "българско здравеопазване", каквото е и цялото ни общество(поне активната част от него).
Естествено поднасям извиненията си към малкото изключения на горното твърдение, към които Ви причислявам и Вас.
Та, Уважаема г-жо Томова, сигурно в Вашата професия се сблъсквате с "българската" гадна, гнусна и безочливо нагла "здравна система", и въпреки всичко си позволявам да Ви разкажа
нашата "среща" с тези нагледци "здравни работници", които не заслужават да маркират едрия рогат добитък по селата, а им е дадена възможност да разполагат с живота на децата ни.
На 27.04.2011г., около два часа, след като вечеряхме (около 3.00) дъщеря ни Калина започна да повръща, и не спря близо един час (надявам се Ви
е ясно как се е чувствало детето, а и ние със съпругата ми).Като се поуспокои
детето, съпругата ми и даде 2,5-3 милиграма калций и в 00.16 на 28.04.2011год. се бадих през тел.112 от личният си телефон 09885….. (предплатена карта) за да повикам Спешна помощ. Ние живеем на улицата на ОБ Шумен, на около един километър от Спешна помощ гр.Шумен. Колата дойде около 00.40-45. Но това е по-малкият проблем, въпреки че в някои случаи това придвижване би било фатално.
Оттук нататък започва "професионалното" отношение на "преучилите" и вечно недоволни български"лекари".
Пристига "лекарят", "спешен спасител" и пита "Къде е детето?", показвам вратата на спалнята , той влиза и пита: "Какво му има?", обясняваме.., "Съблечете го.",ние събличаме детето, той го преслушва (в този момент дъщеря ни пак започва да се дави и повръща).И се започва: "Трябва да го приемем в болницата, ама ако не искате трябва да подпишете декларация(някаква)"., ние казваме "добре", а той "Чакам Ви в колата."- и си излезе. Със съпругата ни започнахме да се суетим и да приготвяме дрехи, вода, памперси и т.н.През това време детето си го прехвърляме от един на друг за да можем да се облечем и излезем. И дотук добре ( можем да си задаваме хиляди въпроси за поведението да въпросния "лекар"). Добре, че поне си направи труда да слезе и отвори вратата на линейката. Жена ми се качва с детето отзад в линейката, а "учения доктор" сяда до шофьора, аз тръгвам с колата след линейката. Пристигаме след три-четири минути(обърнете внимание). Паркирам колата на 20-30метра от входа и тичам да взема детето. Влизаме в Спешна помощ.
Посреща ни друг „лекар“, който изобщо не се приближи до дъщеря ни. Само попита, какво му е на детето и започна да звъни по телефона на някой, който да му каже какво да прави.
А "сестричките" , милите, нагиздени и напудрени сякаш ще ходят на сватба, ни гледаха с нескрито любопитство, сякаш очакваха да се случи нещо, не ща да си помисля какво.Та и този "учен" доктор изобщо не прегледа дъщеря ни, а се разпореди една от сестрите да напише бележка (хвърчаща естествено) за вземане на кръв. Обясни ни, как трябва да преминем през цялата болница и да се качим до третия етаж с детето на ръце за да дадем кръв в лабораторията и после пак да се върнем при тях. Така и направихме (нямаме избор).
След десет-петнадесет минути слизаме отново в Спешна помощ като през цялото това време (около близо 40- 50 мин.) от двама доктори само единият изпълни една от "най-сложните" манипулации "слушане със слушалка".
Уважаема г-жо Томова, ако нормален човек в такава ситуация, с безпомощното си дете на ръце, реши да раздаде правосъдие, от което явно има нужда, биха го обвинили в най-тежките престъпления, нали? Но притесненията и гаврата не спират до тук.
Оказа се, че в Инфекциозно отделение няма присъстващ дежурен лекар.
Та сами се досещате, че чакането продължава. Още 40-50 мин. През това време детето ни започва да се унася от изтощение, без да е прегледано, диагностицирано и лекувано в продължение на близо два часа. За нашето състояние със съпругата ни няма да коментирам. Явно до такава степен ние, а и цялото ни общество е дебилирало, че нямаш сили да си защитиш и детето. Но, нататък: Пристига дежурната лекарка и се оказва, че аз като родител обиколил, цялата болница с дете на ръце нямам право да бъда до него
в този момент. Премълчах, защото това беше последният и най-вероятно квалифициран кадър на „системата“, от който зависи живота на детето ми. След прегледа съпругата ми обясни какво е прогнозното състояние на дъщеря ни и как ще я лекуват от "съмнение за хранително отравяне ".Тук трябва да бъда обективен и да благодаря на въпросната лекарка, защото тя практически не е виновна, че всичко в тази система е сбъркано.
Спирам до тук с нашата мъка и състоянието в което се намирахме и намираме и сега.
Слава на Бога, че дъщеря ни е добре (засега). Всичко гореописано го използвах, като повод да се обърна към Вас, защото обикновено медиите се интересуват от лични съдби и драми само ако могат да си направят някоя "сърцераздирателна" и "състрадателна" реклама. Моята цел е друга (надявам се до края на обръщението ми към Вас да я разберете).
Та сега, след всичката тази помия, започва“ най-веселата“ част,
от която се надявам да си зададете доста въпроси, защото е доста близко до Вашите интереси, ако естествено някъде по някакъв повод не сте обещали или не са Ви посъветвали да не пишете за Шумен и неговите „хубави“ хора (ще усетите, какво имам предвид, ако ме разберете правилно, в което се надявам) :
1. За да има при детето ни придружител, което както казах е на две години, трябва да се заплати 7 лв. на вечер (може би за камериерка, чиста и невоняща баня или за тоалетна хартия или просто за нещо).
2. Храна придружителят не може да си внася, а ако иска да се храни, му се предлага меню на кетаринг с цени, с които престоя му става над 10-12 лв.дневно минимум. Иначе "пътеката" от НЗОК е само за детето и е безплатна, а кой ще се грижи за него не е ясно ( нощ-ната смяна е, една сестра и една санитарка на цял етаж от двайсетина и повече стаи).
3.Най-веселото (да се смееш ли, да плачеш ли или да вземеш пушката и…..) сега ще Ви разплаче: За да гледат придружителите телевизия в стаята, внасят в една касичка (специално монтирана за целта , най-вероятно по европейска програма) по 3,50/за 24часа. Но, Уважаема г-жо Томова, плачът не спира до тук. Представете си, че ел. инсталацията на болницата , така е проектирана и изпълнена, че като се включат всички радиатори на етажа, за да се отопляват болните, спира тока (за неопределено време), и парите, които са пуснали придружителите за тази "екстра"(може би) телевизор изгарят.И ако иска да гледа, пак пуска 3,50 и т.н. и т.н.
За да не продължавам с този иронично-тъжен тон да Ви губя времето, Ви предлагам ако желаете заповядайте в гр.Шумен и се пригответе да чуете и видите и други доста по-интересни неща от гореизложената ни мъка. Хем ще поплачем заедно, хем бихте могли да спретнете и някой разтърсващ репортаж от града на Васил Друмев, Панайот Волов, Панчо Владигеров и техните "достойни"последователи "възрожденците" на прехода Димитър Дъбов, Веселин Златев, Ивайло Тошев и много знайни и незнайни "будители".
Може би ще разберете и колко пари са похарчени за гореописаната ел.инсталация и кой я е изпълнил(тук вече ще плувате в свои води). Ще бъдете изненадани и отвратени от безобразията на горните "възрожденци",
които както забелязвате са от уж противоположни политически сили, но трайно са обсебили всичко в града вече двадесет години (а пък какви са им контактите с ъндърграунда и за намесата им в полицейската работа и кадровите им решения ще се посмеете през сълзи). Вижте, от тъгата и безизходицата в която живеем, и с която започнах писмото си към Вас, до момента в който, аз или някой друг отчаян родител би прибегнал до раздаване на лично правосъдие има много малка крачка, моля Ви най- учтиво, бъдете наистина четвърта власт, а не слуги на първите три.
Помогнете на този народ, защото той сам не може да си помогне. Продължава да е роб в собствената си страна и да позволява на такива лумпени да го управляват. А те нямат наяждане. Силно се надявам Вашите работодатели да не са длъжни на някой преял с власт "дъбовец".
Бойко Иванов
Шумен