Да спиш с врага си, да се събудиш с ДАНС

Няма кой да ме обвини в прекалена слабост към магистратите. Напротив, повечето са яли такива словесни шамари от мен, че още им е увреден вестибуларния апарат. Не познавам лично председателката на Варненския административен съд Анелия Цветкова и по никакъв начин нямам някаква лична амбиция да я защитавам.

Имам обаче 18 годишен опит в разследващата журналистика. И понякога е достатъчно още в началото, когато чуеш и малкото факти по даден случай, професионалната ти интуиция да заговори, че “совите не са това, което са”.

Това шесто чувство, което е изключително благодарно за такъв тип мръсен занаят като нашия, никога не ме е лъгало.

И когато всички крещят “Разпни го” съм тръгвала точно наопаки, защото съм знаела, че има нещо гнило зад помпозната фасада на изтърканите вече думички “битка с корупцията и организираната престъпност”.

За тая работа се иска не само кураж, но и лудост.

Абсолютна лудост беше и когато през 1995 година арестуваха шефа на варненската “Борба с организираната престъпност” полк. Стамо Стамов и още от първия ден изнесох абсолютно противоречащи факти на официалното внушение, че е подкупен от руснака Александър Багаев. Водила съм неистови битки както с покойния прокурор Николай Колев, така и с главния си редактор, който под въздействието на варненски мекерета прокурори искаше да спре материалите ми, защото излизаха “извън сценария”.

Същите тези прокурори стигнаха дори дотам да карат шефа на тогавашната Регионална служба за сигурност да ме арестува заради изнасянето на “квалифицирана информация и държавна тайна”. Години се занимавах с това дело и не промених първоначалната си позиция. Полк. Стамов беше напълно оневинен, но му съсипаха нервите и живота. За да угодят на политическо-иконимически интереси.

Години по-късно получих в редакцията едно писмо от един затворник – ченге от “Криминална полиция” – кап. Петър Стоянов, който на цигарена хартия ми беше написал, че е жертва на “тунинг-мероприятие” на тогавашния шеф на РДВР – Варна Веселин Петров и ексглавния секретар Бойко Борисов. Бяха вкарали полицая след като го бяха пребили колегите му при акция заради рекет и изнудване. Медиите се скъсаха да пишат как корумпирано ченге е в ареста и никой не посмя да тръгне срещу обсебилия МВР, държавата и медиите Бойко Борисов.

По-късно и кап. Петър Стоянов излезе напълно невинен, но съсипаха и неговата кариера, и здравето на семейството му.

Един професионален журналист с опит моментално надушва когато има нещо гнило в подобни случаи и ако е репортер на място – с позиция, е длъжен да продължи да рови за да извади на бял свят истината.

Вчера задържаха шефката на Варненския административен съд Анелия Цветкова. Новината гръмна сензационно. Хванали я с 10 000 лева подкуп. ДАНС водела акцията.

Оттам нататък зажаднелите за новини медии ревнаха в един глас, но написвайки по три реда онова, което съобщи официално пресслужбата на ДАНС.

Оттам нататък никой не се зарови да види как точно стоят нещата. Защото, опитните журналисти знаят, че когато стане реч за подкуп никога не е ясно дали той ще издържи в съда.

Всички пишеха това, което се подаваше от прокурора Кокинов, чието име целокупното население знае, защото той не пропуска да каже нещо, по който и да е скандален случай.

Необичайно беше и това, че ареста на Анелия Цветкова се превърна в една абсолютно безсмислена серия от долнопробен трилър. Арестуваната в 15,30 часа съдийка беше незнайно къде, докато я намери адвокатът и, на когото тя има право по закон от първата минута на задържането си. Варненските ченгета не знаеха къде може да е Цветкова, докато на финала се оказа, че тя не е в никакъв арест, както се случва на всичкси арестувани, а се намира в сградата на Районна прокуратура. Едва към два през нощта Цветкова бе закарана в столицата, където в неделя ще се гледа мярката и за неотклонение. През това време пред Варненската районна прокуратура показно бе доменстрирано цялото спецвойнство от софийски автомобили и полицейски патрули, като че ли бе хванат наркобос №1 на Варна, който впрочем от дълго време е на издирване.

Арестувана бе обаче една жена. Невъоръжена и неопасна. Защо беше тогава целия този спектакъл? За да ни покажат респект ли? За да ни внушат, че са безкомпромисни към корупцията? Или за да посочат за пореден път на Брюксел, че ето, ние правим всичко за да не ни смачкате главите в доклада, който готвите.

През цялото време информацията се прецеждаше единствено през Министерски съвет и тук таме контролирано се пускаше някоя “бомба”, която най-точно може да заиграе на тънката струнка на озверелия ни народ. Намерили повече от 150 000 лева в дома на Анелия Цветкова! И 400 грама злато, представете си! Ах, мръсна пачавро, пишеха обезумели мозъци по форумите, крадла, да ти го начукам в хубавата физиономия, всичките сте такива мърли!

Никой не питаше какви са тези пари, имат ли те отношение към обвинението, какво изобщо е финансовото състояние на съдийката, има ли имоти, реституция, земи, изобщо никой не се заинтересува да чуе и другата страна. Отприщена беше първосигналната злоба на народа към омразната правосъдна система. Българинът, с право омерзен от тоталната корупция сред магистратите, се нуждаеше от клапан, който да изпусне въздуха на натрупаното му възмущение.

Смърт! Затвор! Долу! Разпни я!, крещеше тълпата без дори да е чула и факт от делото. Без дори да е разбрала какво точно се е случило.

В същото време най-корумпираните варненски съдии и още по-корумпираните им колеги прокурори, и очевадно корумпираните ченгета тъничко се усмихваха. Завалийката, изгърмя, шушукаха те и прибираха поредния дебел плик някъде другаде, където ДАНС хабер няма да провери.

Във Варна имената на тези съдии, прокурори и ченгета се знаят. Показателни са и някои от публичните дела, както обичат да ги наричат от “обществен интерес”. Тези хора години наред лапат тлъсти пачки. И никой не ги закача.

Анелия Цветкова може и да е виновна. Това ще видим на финала в съда. Там е и най-интересната част от историята, за сведение на непосветените читатели. Защото схемата е такава: първо, гръмват ченгетата с поредната грандиозна новина. После минава доста време на досъдебно производство, което обикновено е тихо и от него изтича информация само ако имаш доста добри агенти в тази сфера. И накрая идва мярката за неотклонение – тогава обикновено втрещен журналистът, ако изобщо си е направил труда да следи целия този процес, разбира, че от това, което първоначално са му казали, биейки се в гърдите полицаите, половината или е нефелно, или не е точно така, както се е представяло досега. А когато се стигне до съдебния процес “истината” се обръща надолу с главата.

За непосветения човек тези неща остават скрити, защото на пръсти се броят журналистите в България, които проследяват цялата история от началото до края и, и ровят безкомпромисно, и публикуват достатъчно подробно историята. У нас практиката е такава – десет реда дописка в началото с огромно заглавие. И на финала – още десет каква за това каква е присъдата. Между тези две дописки обаче стоят томове информация, която остава скрита, и която обяснява истински защо “те ги хващат, а ония ги пускат”.

Всеки българин има право точно на тази информация.

За шефката на Административния съд във Варна стана ясно, че е получила подкупа от бившия си приятел. Което си е подозрително отвсякъде. Някак не се вързва един “корумпиран” съдия да отиде по такъв аджамийски начин да взима подкуп от 10 000 лева и то от бившето си гадже. Подобни интимни отношения винаги са лепкави и недостатъчно категорични като позиция. Защото винаги имат привкус на злоба, отмъщение и отчаяна вендета.

Тепърва следствието и съда ще отсекат дали Цветкова наистина е подкупна или е невинна. Или всичко е една ярка “постановка”, в която трябва да гръмне поредната мишена за пред света. Защото преди да напишеш, че е имало обиск, трябва да провериш, че такъв е нямало. Че самата съдийка е отключила апартамента си и е поканила ченгета вътре. Че сама им е предоставила сумата, която има в дома си. Че никой не е претърсвал къщата и, нито е вземал златото и, което кой знае как някои медии премериха, че е 400 грама. И, че намерената сума няма никакво отношение към обвинението за подкуп, нито пък има обвинение за тези пари. Друго е обаче първо да кажеш – намериха 150 000 лева, които всъщност не са и толкова, а тепърва ще ги видим откъде са. И народът да е доволен – беден, гладен, ама и оная и гепиха паричките.

Времето ще отсее кой е прав и кой е крив. Съдбата понякога е коварна – лягаш си с враг в леглото, събуждаш се с ДАНС.

По-важното е обаче, да имаме второ зрение за нещата и да съдим едва тогава, когато знаем цялата информация.

Иначе ще бъдем също толкова евтини, колкото бат Бойко, който чул не чул, видял не видял, наясно не наясно, непрекъснато крещи кой е виновен и кого ще вкара в затвора.

Защо ли поредицата от акции на ДАНС напоследък ми напомнят за екшъните на бившият главен секретар на МВР и сегашен народен месия?

Просто миришат на показност.

Веселина Томова