Зомбита

Защото за последните 22 години над 2 милиона българи бяха принудени да избягат от родината си.Но нито един български управник не е обвинен в престъпление срещу човечеството.Либийците са засипвани с куршуми и бомби,които правят невъзможно хората да работят и да се грижат за семействата си.Нас българите ни засипаха с приватизация-кражба, заменки и корупция,които също направиха неосъществима мечта да живееш достойно в родината си.Да се страхуваш от утрешния ден с какво да нахраниш гладните си деца.Да се чудиш къде да намериш работа и да избираш какво да направиш с мизерната си заплата.Да останеш на студено,на тъмно,да си гладен,да се лекуваш само в краен случай малко преди да умреш.Има и друг вариант,може би българският народ не е по-малко ценен за международната общност.А българските управляващи са по-важни от либийските.Но с какво? Вече 22 години геноцид срещу собствения си народ и никой,нито един наш управник не е виновен.Все едно нищо не се е случило.Сякаш разграбването,съсипването на държавата и унищожението на българските граждани е естествен природен процес,а не резултат на бандитско управление.Мащабът на геноцида срещу българите е много по-страшен от този срещу либийците.Каква е разликата между куршуми,бомби и корупция,заменки,приватизация.Резултатът е един и същ-ГЕНОЦИД. Има една разлика между либийците и българите.Те се съпротивляват,ние си мълчим.Тихо дезертираме от фронта България или се правим на глухи и слепи.Зомбирани от чалга културата,упоени от отчаяние излизаме всеки ден от гробовете си и пристъпваме механично към светлото нищо.

Ивайло Зартов