Как ще повлияе посещението на президента на Турция на българските мюсюлмани?
Той е водач на група хора, изповядващи исляма, която група се припознава от външни за България интереси, свързани с политически, религиозни и терористични групи.
Втората новина, потвърждава казаното по-горе и е свързана с официалното признание на същия този Мустафа Алиш Хаджи пред парламентарната комисия за контрол на ДАНС, че тези хора, които приемат, че са водачи на мюсюлманите в България поддържат постоянни контакти с нерегистрираната ислямистка група Ал Вакъф ал Ислами. Хаджъ е заявил още, че не просто знае, че тази организация е клон на печално известните „Мюсюлмански братя”, а има и решаващата дума при назначаването на местните мюфтии у нас.
Двете новини само на пръв поглед сякаш нямат нищо общо помежду си. Но те показват, че дежурните обвинения за етническа и верска нетолерантност са външната фасада, зад която групата на Мустафа Хаджи плете, подпомагана от различни помагачи (дипломатически, религиозни и държавни), сложна структура, която да откъсне група български граждани, изповядващи традиционния сунитски ислям в България, и ги тласне към новата концепция за исляма, която преминава през шериата и оттам – към политически и държавнически интереси на определени държави. Какво имам предвид? От края на 2005 г. насам група български мюсюлмани, подпомагани от ДПС, се опитва да овладее религиозната общност и я използва за постигане на своите цели. Напоследък обаче тази смесица от религиозно-политико-икономически интереси намери нов донор, който обаче постави условия религиозната общност да бъде тласната към прилагането на шериата по отношение на българските мюсюлмани, което автоматично постави в колизия всички светски закони у нас. Причината е, че когато шеритския закон се прилага, това автоматично означава изключване на светските правни норми. А това по същество означава десекуларизация на светската държавност. Като нагледен пример може да се посочи решението, с което съдия Стефан Гроздев на втора инстанция (след като първата бе отказала да регистрира т. нар. „конференция” от февруари 2011 г.), в което той не се позова на българския светски закон, а на шериатския такъв, призна, че регистрира тази конференция не защото е законна, а защото „са се събрали група хора, изповядващи исляма” без да е наясно дори, дали учредителите са само български граждани.
При описаната по-горе фактическа обстановка се случва и посещението на турския президент Абдула Гюл в София. Тази визита може би ще даде отговор на следните въпроси:
– Ще продължи ли турският ДИАНЕТ (държавното министерство на вероизповеданието на Република Турция) да прокарва своите интереси чрез нелегитимния Мустафа Хаджи и да се опитва чрез шериата да упражни политическо влияние в България?
– Ще спре ли да плаща турската държава финансови средства, чрез които религиозната структура да бъде използвана за политически цели умно завоалирани зад борба за етнически и верски права, като в изпълнението на този план участват български граждани от различни етноси и религии?
– Ще бъде ли отново използван скрият коз на официална Анкара, че около 300 хил. граждани, живеещи в Турция, които са напуснали България около 1989 г. се държат от турската държава в латентно състояние без да им се откаже или даде турско гражданство?
– Ще бъде ли използван скритият коз в похода на външния министър на Турция Давутоглу, като българските политици бъдат направени по-сговорчиви, за да вземат политическо решение да съсекат мюсюлманите сунити в България и на тяхно място да бъдат ашладисани новите еничари на официална Анкара?
– Добре е българските граждани да си припомнят, че еничарин в Османската империя не е срамна или родоотстъпническа социална позиция. Тук ще цитирам проф. Давутоглу, който казва на 30 октомври 2009 г. в Сараево следното: „Мехмед паша Соколович е добър пример. Ако я нямаше Османската империя, Мехмед паша Соколович би бил беден и изостанал сръбски селянин, който може би щеше да има малък имот или каквото там е имал в този период и в тази част на света. Но благодарение на Османската империя, той станал лидер в световната политика. И то не само в политически смисъл.”
Поразително сходни послания на Давутоглу, са и изказванията на Ахмед Доган на последната му изява в БАН, в която той отново постави въпроса за „мултикултурализма”. Предполагам, че това изказване е било във връзка с посещението на турския президент Гюл у нас.
Като приключваме вътрешнополитическият аспект на въпроса и го пречупим през външнополитическия, правят впечатление няколко неща. Мустафа Хаджи е „израснал” и е станал персонален ангажимент на американския посланик Уорлик, който единствен от всички западни посланици посети незаконната и нелегитимна т. нар. „конференция” през февруари 2011 г. Единствено посланик Уорлик е могъл да въведе в заблуждение Мустафа Хаджи, че организацията „Мюсюлмански братя” са вече почтени и е модно да използваш и да афишираш контактите си с тях. До вчера същият този господин енергично отричаше всякакви контакти с тази организация и сега когато американското правителство „уби” Осама бин Ладен и прогласи новият проект в ислямският свят, той реши че е политически важно да засвидетелства, че има отношения с тази организация. Ако за арабските страни това е въпрос на политически избор, то за България въпросът не стои по този начин. Отново опираме до това, че една светска държава.не би следвало да подчинява своето бъдеще на група граждани, които търсят себеизява чрез подкопаване на националната сигурност и суверенитет.
Всички тези въпроси ги поставям не, за да ви занимавам с един локален проблем, а с цел да дам публичност на процесите, които протичат в мюсюлманската общност с надеждата всички български граждани и институции да вземат правилната за България позиция и да не се подадат на политическо влияние като тяхната слабост да окаже сериозен, макар и неосъзнат първоначално от тях ефект, върху българската държава. На този процес съм пряк свидетел от 2005 г. насам. И ако в началото той имаше само вътрешнополитически измерения и не, българските граждани-участници в него, бяхме репресирани, то сега той вече има международен политически аспект и всяко отстъпление би означавало предателство първо против държавата, а второ – и против светския характер на обществото.
Стефан Стойков
Главен секретар на Гражданска лига на България