Как Варненският съд свали превръзката на Темида по делото „Петрол холдинг” АД

През април 2010г. акционерите Ершов и Мелник, които притежават повече от половината акции в “Петрол Холдинг” АД установяват, че в АВ – Търговски регистър е регистрирана промяна на устава на дружеството, свързана с мнозинството за взимане на решения. До този момент решенията на общото събрание са се взимали с обикновено мнозинство, а според изменението мнозинството е променено на три четвърти от броя на акциите. Това означава, че тези двама акционери вече не могат да контролират решенията на дружеството, съответно на многобройните дружества във холдинговата структура – “Петрол” АД, “Нафтекс Петрол” ЕООД, “Транскаерд” ЕАД, “Блек сент ризорт” ЕООД, “ПСФК Черноморец” АД и т.н.

Според Търговския регистър тези изменения са гласувани на общо събрание на акционерите, проведено на 20.12.2009г. от 10:00 часа в гр. Варна на ул. “Братя Миладинови” №22а, когато също така са разпределени дивиденти между тримата акционери – Събев, Ершов и Мелник. По това време Ершов е бил в чужбина, а Мелник е пристигнал със самолет от Виена в София около 13.00 часа.

Именно изменението на устава е неизвестно за акционерите и е причина да се предяви иск за обявяване нищожността на решението, тъй като такова общо събрание не се е състояло. По образуваното т.д. 155/2010 Варненският окръжен съд е постановил решение на 18.07.2011г. с което е отхвърлил исковете на и е осъдил акционерите Ершов и Мелник да заплатят разноските по делото.

Събраните доказателства и изводите на съда са следните.

Тезата на ищците е, че

– Нищожно е липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър, в който смисъл е т.1 от Тълкувателно решение №1/2002 на ОСГК на Върховния касационен съд.

– За проведените събрания на акционерите задължително се води протокол в специална книга, в който се посочват мястото и времето на провеждане на заседанието, имената на председателя и секретаря, както и на преброителите на гласовете, присъствието на управителния съвет и на лица, които не са акционери, направените предложения по същество, проведените гласувания и резултатите от тях, направените възражения съгласно чл. 232 ТЗ. Протоколът се подписва от председателя и секретаря на събранието и от преброителите на гласовете. Протоколът е единственият документ, който отразява това, което се е случило на събранието.

– Неточното отразяване на действителното положение в протокола опровергава неговата доказателствена сила. От друга страна протоколът е и форма на действителност за взетите решения, защото липсата на протокол е равна на липса на решение.

– Недопустимо е съдържанието на протокола да се опровергава от неговия издател – дружеството, съответно лицата, които са го подписали, със свидетелски показания поради забраната на ГПК.

Тезата на ответника “Петрол Холдинг” АД е, че действително във гр. Варна на посочената дата и място не е провеждано Общо събрание. За мястото и часа на провеждане на общото събрание е допусната техническа грешка. Такова е било проведено в гр, София на 20.12.2009г. от 14.00 часа в залата на 11 етаж на бук. “Черни връх” № 43. В същото време и в същата зала се е провеждало годишно събрание на мениджърите на дружествата от холдинговата структура, на което са присъствали 15 – 20 човека и са обсъждани резултатите, постигнати за 2009г. и бюджетите на дружествата за следващата 2010г. На единия край на масата седели Събев, Мелник и свидетеля Кръстев, като там между другото гласували оспорваното решение за изменение на устава.

Съдът е допуснал, въпреки възражението на ищеца да бъдат разпитани св. М.Йотов и св. Д.Димитров, които са подписали оспорвания протокол. Те възпроизвеждат абсолютно различни факти от отразеното в протокола, а именно:

първият подготвил проект на документите за провеждане на общото събрание и ги представил на седящите в залата Събев и Мелник. Събев ги прочел лично, а свидетелят Кръстев ги прочел на Мелник, който кимал утвърдително. На разстояние зад тях седели на резервни столчета преброителите Ананиева и Борисова. Преброителите били възприели поведението на акционерите като съгласие въпреки специфичния начин на изразяването му и без да наблюдават по какъв повод кимат акционерите. Макар и със съществени различия подобни са показанията на свидетеля С.Т.Кръстев, член на Съвета на директорите на холдинга. Обратното твърдят двамата свидетели на ищеца Милена Пищухина и Цветан Димитров. Първата е стояла до Мелник и му е превеждала изказванията на присъстващите в залата мениджъри както и въпросите на Мелник към тях. В хода на изказванията на Мелник е поднесен лист, представляващ списък на акционерите с отразеното върху него процентно участие на акционерите в капитала на холдинга. Обяснено му е, че е трябвало да го подпише, за да бъде извършено разпределянето на дивидентите. Мелник е подписал за себе си и като пълномощник на Ершов. Свидетелката е категорична, че по никакъв повод не са обсъждани въпроси, свързани с изменение на устава, а само такива, свързани със събранието на мениджърите. Преброителят Борисова не е присъствала в залата.

Сходни са и показанията на Цв. Димитров, според който в залата се е провеждало събрание на мениджърите, но не и общо събрание на акционерите на холдинга. М. Йотов влизал и излизал от залата, като носел някакви документи. Преброителят Борисова не е присъствала в залата.

Показанията на останалите свидетели не допринасят съществено на събраните гласни доказателства.

Няма спор, че ищецът Мелник е пристигнал от Виена в гр. София около 13.00 часа на 20.12.2009г. според удостоверение от Гранична полиция, самолетен билет и бордна карта.

При така събраните доказателства (включително и недопустимите свидетелски показания), привидно казусът е ясен и прост за решаване. Исковете на двамата акционери следва да бъдат уважени като решенията за изменението на устава да бъде обявени за нищожни. Мотивите за това са, че:

общото събрание на акционерите е върховният орган, който ръководи дружеството. Същият формира волята си като провежда заседания в час, място и по дневен ред, предварително определени, за което всеки от акционерите се уведомява най – малко тридесет дни предварително. За събранието задължително се води протокол в специална книга съгласно чл. 232 от ТЗ. Този протокол удостоверява как е протекло събранието, как е гласувал всеки от акционерите по дневния ред, как е гласувал по всяко от решенията и е основание за вписване на решенията в АВ – Търговски регистър. След като в установено, че вписаните в Търговския регистър обстоятелства, въз основа на протокола не са били осъществени действително така както е отразено в него, е следвало да се приеме, че протоколът на общо събрание е опорочен. Затова същия не доказва взимането на посочените решения. Поради забраната на чл. 164, ал.1, т.6, 5, и 1 от ГПК документът не може да бъде изменян въз основа на показанията на свидетели, посочени от издателя на документа. По тези съображения няма доказателство (протокол), създадено по предвидения ред, който установява как и по какъв начин е формирана волята на общото събрание.

На 18.07.2011г. е постановено решението на Варненски окръжен съд по т.д. 1155/2010г. изненадващо исковете са отхвърлени.

Мотивите са, че: действително на 20.12.2009г. от 10.00 часа на ул. “Братя Миладинови” №22а не се е провело общо събрание на акционерите. Протоколът на общото събрание на акционерите е частен свидетелстващ документ и може да се оборва с всички доказателствени средства включително и свидетелски показания. Липсата на посочване на мястото или посочване на друго място не се отразява на доказателствената сила на документа. Допустими са свидетелски показания за оборване съдържанието на документа, включително и когато това оспорване се прави и от издателя на документа.

При преценката на свидетелските показания е прието, че се достоверни тези на свидетеля на ответника, а основните са председателя и секретаря на събранието, които са подписали протокола и св. Кръстев, който е член на управителния орган на ответника. Свидетелите на ищеца според съда са депозирали неверни показания.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че акционерите са присъствали на събранието и са взели решение по поставените въпроси от дневния ред поради което решенията са действителни, а исковете неоснователни.

Тези изводи обаче, като чели не са постановени въз основа на доказателствата по делото. Това което са твърдели ответникът и свидетелите му е в абсолютно различие с написаното в протокола:

събранието е открито в 10.00 часа от М.Събев на 20.12.2009г. в гр. Варна в седалището на дружеството, който е предложил да бъдат избрани председател, секретар и преброители. Акционерите са гласували “за”. Председателят е прочел дневния ред и е предложил на акционерите да гласуват. Акционерите са гласували. Разгледана е точка 1 от дневния ред и е направен проект за решение. Председателят е предложил проект за решение по т.2 и е престъпено към гласуване. Акционерите са гласували “за”. Събранието е закрито от председателя.

В действителност е възприета една абсурдна обстановка: “вероятно” поради липса на свободен кабинет в дванадесет етажната сграда на бул. “Черни Връх” № 43, акционерите са се събрали на единия ъгъл на масата в стая с подчинените си мениджъри, където набързо са разпределили 40 – 50 000 000 лева дивиденти и са изменили устава така, че мажоритарните акционери да загубят властта си върху дружеството. Очевидно за тях това са били толкова незначителни въпроси, че документите са били подготвени предварително от обслужващия адвокат М.Йотов, поднесени са им мълчаливо, те ги огледали, кимнали, преброителите отзад установили съгласието. Документите са внесени за вписване на 30.12.2009г., за да са сигурни съставителите на протокола, че до появата на решенията в регистъра за акционерите Мелник и Ершов ще изтече срокът за обжалване. На практика написаното в протокола и приетото от съда като фактическа обстановка не се различава само по мястото и часа на провеждане на събранието, а отразява абсолютно различни действия, извършени от акционерите и избраните председател секретар и преброители.

Приетите изводи поставят следните въпроси от значение за участниците в търговския оборот:

1. Има ли някаква правна стойност протоколът на общото събрание по чл. 232 от ТЗ и каква? Необходимо ли е да бъде съставян такъв протокол или акционерите могат да съставят документ по свой избор, всякакви декларации, заявления, писмени потвърждения и т.н.

2. Може ли председателят, секретарят и преброителите, които са подписали протокола да се явят пред съда като свидетели, да заявят, че протоколът не е верен, защото са се объркали и да изложат други обстоятелства и съдът да ги приеме – например, че акционерите са гласували “за” вместо “против”? Аналогично може ли длъжникът по договор за заем, който е поел задължение да върне парите днес, да бъде разпитан и да твърди, че е объркал в разписката датата за връщане на парите и съдът да възприеме твърдението.

3. Изискваната от търговския закон процедура на провеждане на събранието, включваща четене на дневния ред и проектите и за решения, правене на предложения, изказвания, гласувания по видимо разбираем начин, отчитането на гласуването и т.н. само препоръчителна ли е? Може ли това да се извършва чрез размяна на книжа и може ли да се гласува с кимане? Как преброителите констатират на какво се кима и дали кимането е еднакво при българския акционер или руския акционер, постоянно живеещ в западноевропейска страна.

Afera.bg