90 г. от зверското убийство на транспортния министър Александър Димитров

Секретар е на БЗНС от 1910 г., две години преди това е избран за депутат и остава такъв с едно прекъсване ( XV ОНС ) до смъртта си.

Завършил педагогическо училище , води борба срещу режима на цар Фердинанд, издава вестник „Селски глас”(1919 – 1921), поддържа връзки с левицата (федералистите – сандинисти) във ВМРО.

Всъщност точно тази опасна връзка му изяда  главата.

Не арестуването на министрите от кабинета на Васил Радославов, започнало от 4  декември 1919 г. , нито жестокото потушаване на железничарската стачка , осъществено от 24 декември 1919 г. и  довело до  приключването й  на 19 февруари 1920 г.

Димитров е сред най – отявлените привърженици на сръбско – българското сближение след Първата световна война.

На 30 май 1921 г. той  се среща със сръбския премиер и прочут българомразец Никола Пашич, поемайки ангажимен да започне борба за ликвидиране на четите, борещи се срещу свирепото сръбско робство в Македония.

На 28 юни 1921 г. на софийската улица „Веслец” е убит ветеранът на македонското освободително движение автономистът Гьорче Петров, а на следващия ден по заповед на Александър Димитров – тогава военен министър – е пребит и ликвидиран и автономистът Симеон Георгиев.

Това  води до издаването на смъртната му присъда от ЦК на ВМРО с лидер Тодор Александров на 3 август 1921 г., като е само въпрос на време физическата му ликвидация.

Денят Х настъпва в събота, 22 октомври 1921 г., когато министър Димитров тръгва за родното си село Горна Кузница, Дупнишко, където трябва да надзирава строежа на кооперативната мелница.

С него в министерската кола пътува племенникът му Методи Георгиев, Ото Нехелес и чешкият индустриалец Марек.

Всичко върви по план до изкачването на стръмния баир в Конявската планина на 17 км от Кюстендил.

Точно там килърите на ВМРО, направили предварително наблюдателници от сухи клони и следящи денонощно движението по пътя, осъществяват своята наказателна акция.

Първо е застрелян шофьорът на колата.

Автомобилът полита по урвата и се сгромолясва в крайпътен дирек.

Полусъвзели се от шока, опитващите се да се измъкнат от колата пасажери с ужас виждат налитащите върху  тях хайдути, въоръжени с револвери и ножове.

Нямат време за абсолютно никаква съпротива.

Димитров все пак се опитва да се бори, вади пистолета си, но веднага няколко куршума пронизват тялото му.

Убит е и Методи Георгиев.

Шофьорът  се опитват да избяга.

Първо е застрелян, а след това и накълцан.

Чехът Марек се съпротивлява най – упорито, но и той умира от респектиращ  брой прорезни и огнестрелни рани.

Убийците садистично се престарават.Намерените по – късно трупове са така обезобразени, че изобщо не са изложени за поклонение.

Атентаторите не забравят и да ограбят своите жертви – отмъкват скъпоценности и пари в размер на 120 000 лева.

Целта е прозрачно ясна – чрез грабежа следствието да се насочи по грешна следа – към криминалните разбойници и така да се изключи възможността за политическо убийство.

Колкото и невероятно да звучи една от жертвите все пак оцелява по чудо.

Това е Ото Нехелес.

Скоро след като убийците на ВМРО побягват към Дупница, той се домъква до село Коняво, успява да се добере до кмета, който пък незабавно телеграфира на кюстендилския окръжен управител.

Той се свързва със секретаря на транспортното министерство Добревски и му съобщава, че на 22 октомври 1921 г. в 12,30 часа  по шосето за Кюстендил е намерен убит Александър Димитров.

Министърът остава вдовица и пет деца сираци.Опелото му е извършено на 24 октомври  в църквата „Света Неделя”.

Управляващите земеделци изпадат в шок.Те разбират каква е силата на отмъщението от ВМРО и гадаят коя ще бъде следващата жертва.

На местопрестъплението пристига самият премиер Александър Стамболийски.

Окръжните градове са накичени с черни знамена, в София и Кюстендилски окръг е обявено военно положение, границата с Югославия  е затворена, започва претърсване на Конявската планина.

Разбира се, истинските извършители на престъпния акт – активисти от четата на войводата Панчо Михайлов, не са заловени

БЗНС не може да се пребори с ВМРО, очертала се като сериозен фактор в политическия живот на България.

Македонската организация нанася сериозен удар на банката „Кадри” в управляващия Земеделски съюз , отправяйки много сериозно предупреждение и към самия премиер какво го очаква в бъдеще, ако не реорганизира своята вътрешна и външна политика.

За съжаление Стамболийски продължава да управлява самоуверено и все по – авторитарно, подписвайки и своята смъртна присъда, осъществена  от емисарите на ВМРО по същия рядко жесток начин на 14 юни 1923 г. във вилата му край село Славовица, Пазарджишко.

Борислав Гърдев