Подпали София, Карбовски!

Има ли война на поколенията в родния арт? Може ли някой да ти попречи да създадеш шедьовър, ако сам не си пречиш? Естетически ли са аргументите в спора или както се изрази един от участниците в дискусията, битката е за “тезгяха и дюкяна” на изкуството? И културният съветник в посолството ни в Швейцария Виктор Пасков бе забъркан в “страстите български” на местна почва – името му бе споменато в различни издания в авторски текстове на Мартин Карбовски, Явор Дачков, Георги Господинов, Петър Волгин. Пасков пожела да им отговори не поотделно, а с един удар – от страниците на . “Труд”. Редакцията предупреждава деца, дами и чувствителни господа, че текстът не е цензуриран!

1945-а.Флорида.Бермудският триъгълник. Лейтенант Тейлър провежда учебен полет начело на екип начинаещи пилоти. Последните му думи са: “Не зная къде съм! Загубих ориентация!” Целият екип в едно с Тейлър изчезва мистериозно. До ден-днешен никой не знае какво точно се е случило.

2008-а. София. Скука. Жега. Лейтенант Карбовски провежда учебен полет над бермудския триъгълник на българската литература. Начело е на екип начинаещи пилоти. Най-начинаещият от всички е той. Този път част от екипа ще се върне в базата. Карбовски ще изчезне мистериозно в едно с онези от кулата, които му определят градусите и височината. Няма да знае къде е. Излъган и дезориентиран. Да му берат греха безотговорните, които са го произвели лейтенант, поверили са му самолет и са го пуснали да витае над злокобното място. Какво сега? Да го оплаквам ли? Не мога да оплаквам мошеници. Ученическият излет свърши. Конфузия е на четири десет да си начинаещ. Още по-голяма – да тръбиш като чалгаджийска зурна из пресата, че си най-великият млад поет в българската литература. Че старите кучета, песове, муцуни (с изключение на учителя Левчев) ти пречат да си продадеш книгите, защото имат нахалството да продължават да пишат. И ако до навършване на фаталните 40 г. не ти връчат Нобеловата – ще се откажеш от всякакви екшъни. Няма вече да пишеш. Жестоко ще накажеш публиката. (Не беше Нобеловата, а “Черноризец Храбър”, която тъпото жури не му присъдило, пък той не искал наградата, а само парите.) Това е микроскопична част от мегаломанското му интервю, след като взел журналистическа награда в “Албена”. Интервюто е дадено на журналистка, която “се чука с властта” (МК).

Според собствените му думи в най-къс срок “ранният Маяковски”, както го нарича фаберът Левчев, ще самоизчезне в локвата на споменатите Бермуди по най-немистериозен начин. Защото ще навърши 40 и ще е зрял. Зрелият Маяковски баче се самоуби на 36 г. Нашенският е позакъснял. Ако въпреки това междувременно му връчат Нобеловата, обещавам да го науча да си връзва папийонка. Защото в Стокхолм трябва да се яви в смокинг. Да държи реч. Речта му пред Нобеловия комитет и кралските особи ще прозвучи горе-долу така: “Уважаеми путки и пички! Fuck. В качеството си на връх на изящната словесност на шибаната България имам чест да приема курвенската ви награда, fuck. В чест на празника малко съм се нашмъркал с кока и в момента не ми става, fuck, но като мине официалната част, ви каня да го духате.” Карбовски в смокинг и папийонка. Импозантно. Горепосочената реч импровизирах изцяло с подръчни материали от неговата лирическа лексика. Негов патос, не мой. Справка – “Антология на живите поети”. Той ще я произнесе не от презрение към наградите. (Карбовски ще си скъса задника и за най-дребната награда.) А защото като всеки простак и посткомунистически запъртък смята, че е шик. Че е in. Всички други са out. ( Fuck.)

Карбовски няма конкуренция като поетически заряд, метафори и образи. Единственият равен на него в тази област е Стоичков. Той му е учител. Не Левчев. Трябваше да издаде поетична антология със Стоичков. Не с Тома Марков и Калин Терзийски. На едно нещо не мога да се начудя: как успя все пак да забърка тази дивашка алабалистика, която медиите нарекоха “дискусия”, “полемика”, “война на поколенията” и какво ли не? За всички, които я следят, е напълно очевидно, че инфантилният пуч на Карбовски не е нито дискусия, нито полемика. На първо място това е една напълно безплатна медийна реклама на споменатата антология, а на още по-първо – предварително обмислена, съгласувана и режисирана кампания за омаскаряване на старите кучета. Като в доброто старо тоталитарно време. Към тях съм прибавен и аз. Въпреки че разликата между мен, Дончо Цончев, Любомир Левчев и Антон Дончев да е петнайсет и кусур години. Нейсе. Компанията ми е симпатична, а Левчев е фабер (учител).

Малко предистория

В началото на юни списание L`Europeo ме покани да напиша статия за 1968-а. В нея опонирам на писателя Георги Господинов, публикувал в “Дневник” колонка. Той твърди, че 1968-а не съществува в България. Аз обратното. Разказвам за моето поколение. Как си изпати през тази 68-а. За измамата с човешко лице. За Международния младежки фестивал и как сме имали наивитета да си въобразим, че сме свободни за около месец. Господинов е обиден. Отговаря в електронния сайт на “Новинар” (където съм препечатан, без никой да ме пита). Има основания: тонът ми е невъздържан и ядовит. На всичко отгоре твърдя, че ако 1968-а не се е състояла в България, то е защото самият Господинов е роден през тази година. Елементарно заяждане. Той отговаря подличко, в стил потури и беневреци. Намесва кой знае защо работата ми на културен съветник в българското посолство в Швейцария. Прави ехидни намеци за дипломатически бози, алкохол, кръчми, пиянства, Ботев, пак малко дипломация, пак алкохолни пари и т.н. На всичко отгоре ме съветва да се справя с библиографията му и да го изчета в детайл. Оплаква се, че не съм се позовавал на цитати от статията му. Е, позовавам се. Питам на финала: след като моето поколение е проспало 1968-а, какво направи неговото през 1989-а? Общо взето – провал от двете страни. 1968-а остана някъде по пътя. Епистоларните ни опуси се изродиха в личностни оценки. Хубава история, ама българска. И двамата принизихме темата, която заслужаваше по-сериозно отношение. Приемам, че вината е моя. Господинов обаче злорадо ме съветва да чета форумите под нашите опуси. Изчетох форумите! Настръхват ми косите. Защо ме съветва този човек да чета ужасните доказателства за личностна разруха? Смята ли, че всички, които ме съветват да си го начукам, да го духам, да се гръмна – са еманацията на историческата и литературната справедливост? Не вижда ли каква оргия на простащината и излязлата извън всякакъв контрол човешка злоба трещи там? Не се ли срамува да се позове на анонимните мнения на чистопробни дегенерати, които използват единствената възможност да се изкажат публично, безнаказано, без нос, очи, скули, защото нямат смелост да се подпишат със собствените си имена? Господинов! Ти ли не знаеш как в тези форуми е възможно в рамките на половин час чрез SMS и всякакви варианти на съвременната комуникация да се организира куп лумпенска маса, която да те псува без задръжки, да те размазва с атомната енергия на вулгарното си отрицание, да ти съчинява биография… Господи!

Бих искал да вярвам, че човекът няма нищо общо. Все пак е литератор. Никакво значение няма дали намира книгите ми за слаби или аз неговите. Литератор е! Като такъв да бъде добър да спазва определени правила. Влез в редакцията на еди- кой си вестник и набий с бастуна си редактора, позволил си да разпространява клевети по твой адрес. Не е елегантно, но е българско. Правил го е Кирил Христов. Наругай Вазов като Димчо Дебелянов. Обвини го в старомодност и потискане на младото поколение. Погаври се с Йовков,че е бил трети секретар в посолството на България в Букурещ. Направи изобрете всякакви подписани с ИМЕТО ТИ публични гадости. Не се самовъзпроизвеждай, не се клонирай с помощта на аноними. Не, не съм виновен пред Господинов. Той ме накара да чета форумите, т.е. свободната изява на най-плебейската, най-деструктивната и най-срамотната прослойка в българското общество. Кладенецът на цар Траян. В класическия кладенец един изтерзан от абсолютната си нищожност маргинал се навежда и крещи: “Цар Траян има магарешки уши!”

В съвременния вариант маргиналът помпа мускули и псува на воля. Върти очи и скърца зъби в знак на страховитост. Вие по пълнолуние като верволф. ( Вие и без пълнолуние.) Иска кръв и смърт. Ако пуснеш ведрото в българския медиен кладенец на цар Траян и го извадиш на бял свят , в него ще гъмжи от женски и мъжки полови органи, от болезнени орални видения, различни части от телата на комунисти, умъртвени по особено жесток начин, рецепти за убийство на педерасти, цигани, Гоце, СерГей, масивна омраза към българските медици и идентифициране с техните палачи, кретенско отрицание на всякакъв вид инициатива, още по-кретенска анархия от епохата на троглодитите, тъпи призиви към въоръжено въстание.

Анонимът е безкрайно щастлив да види отпечатано мнението си върху хартиен носител. Форумите обаче са европейска измислица! И в тях редакторите на съответния вестник не допускат псувни на майка, издевателства, заплахи за физическа саморазправа, некоректен език. Пишещите във форумите на европейските вестници и списания са на нивото на съответната статия. Арогантните български издания, които разполагат със сайт в Интернет, обичат неграмотните. Има ли някакъв начин възпитаните да се преборят с озъбените и оскотели аналфабети? Не. Няма. В бозата се включва книжният тигър Явор Дачков. Стар, заслужил борец срещу комунизма. Предател и политическо жиголо с религиозен оттенък. Приятел на Карбовски, с когото били от една тайфа. Та, въпросният Дачков, вместо да громи комунистите под миндера си, решава да раздаде компетентни литературни оценки и да се разправи с бездарните духовни олигарси. Между които съм и аз. Брех! Тези олигарси и в Русия не можаха да ги измислят. От там експортираха всякакви: медийни, политически, икономически. За духовни не се бяха досетили. Дачков е светъл и буден ум. Я да видя, казвам си, що е “олигархия”. Оказва се, че в древногръцкия смисъл думата означава управление на малцинството. Не на тройната коалиция. Управляват мрачни фигури, водени от собствените си интереси. (Мамка му, не съм олигарх! Никого не управлявам. Мен ме управляват. Лъжеш, Дачков!) Привилегиите и властта се базирали главно върху притежаването на богатство. Ха! Духовен олигарх съм. Безспорно! Притежавам духовно богатство. Дачков, Карбовски и Волгин са окаяни бедняци. И какво като съм духовен олигарх? Дачков, Карбовски и Волгин управляват общественото мнение. Те са на екран, в ефир, из цялата преса. Те са водещи, те са в комисии, журита, те са навсякъде, където мирише зле и могат да се изкарат много пари. И въпреки това, Дачков, заповядай една малка богословска гатанка: Аз съм този, който съм, а ти си този, който не е. Кой го е казал? Отвори Библията.

На трогателната плюшена панда Волгин пък му се привижда, че заемам жалки дисидентски пози. Абсолютна лъжа. Точно в статията си за 1968-а съм написал черно на бяло, че не съм дисидент, не съм участвал в никакви партии и по тази причина не съм отсъствал героично от партийни събрания. Привиждат му се също така индустриални количества алкохол, защото той пие от напръстник. Това пък сега какво е? Къде съм писал за индустриални количества? А, да. Георги Господинов е съчинил предговор към книгата на Волгин. Няма как. Трябва да се отсрами. Още: въздигал съм бил половите сношения с чужденки в степен на революционен акт. Не, Волгин. При революциите има жертви, падат глави. Често се бориш за кауза, която после се оказва, че не е твоя. С половите сношения е друго. Не знам как да ти го обясня. Нали си млад? Като мине оралният период на детството ти, ще усетиш разликата между революция и полово сношение. (Можеш и цял живот да останеш революционер.) Гвоздеят на програмата: на много хора им се искало да бъдат културни съветници, в хубава страна, с добра заплата. Тъпо, Волгин.За литература ли говорим, за 1968-а или за какво? Не прави чест на класическата ти гимназия. Но ще ти разкажа.Можеш да станеш културен съветник в Швейцария, ако: владееш немски и френски, ако си учил в Консерваторията пет години италиански и се оправяш с езика, ако Женевската телевизия те е обявила за бестселър, ако имаш връзки в местните културни среди, ако можеш да организираш изложбена зала в центъра на Берн, която да показва картини на български художници до края на годината, ако участваш с цялото посолство в акцията – България да се изучава като учебен предмет цяла година в три училища в Базел-окръг, ако, ако, ако…, но не можеш. Знаеш ли защо? Защото си самовлюбен и обслужваш единствено собствената си кауза. Можеш обаче друго: да правиш премиери на книгите си, на които да присъстват министър-председатели, депутати, хай сосайти. Това е своеобразно слизане в ада. После обвиняваш мен и колегите ми, че сме се отърквали във властта. Засрами се. Ти и властта си пускате ръце под масата, откакто те качиха в ефир. И все пак: възпитан човек си. Учен, като Явор Дачков. Като нищо можеш да станеш културен съветник. Яви се на конкурс. Само че с тези класически езици къде да те прати Външно? В Древна Гърция? Елада? Троя? Аркадия? Армагедон? В Древния Рим?Освен това в момента печелиш в пъти повече от всеки български дипломат. Зарежи. Подарявам ти история за размисъл: Когато графиня N-ская чува изстрелите на “Аврора” срещу Зимния дворец, пита слугинята, изкачвайки се с мъка към покоите: “Марфа, какъв е този шум?” “Революционерите щурмуват Зимния дворец, графиньо.” “А! Икакво искат?” “Ами да няма богати.” “Така ли? А аз мислех, че искат да няма бедни.” Та какво ще предприеме Волгин Петър, преди да пропеят първи петли? Ще участва ли в премахването на богатите духом или ще се ангажира за каузата на бедните духом? Както е видно не става дума за никаква война на поколенията. Патакламата произвеждат трима ВОДЕЩИ от телевизиите и радиото. Двама с литературни амбиции и един с мисионерски. Колкото до “Антология на живите поети” – препоръчвам я на всички. Там има двама безспорни автори: Тома Марков и Калин Терзийски.

Само не казвайте, че искам да ги скарам с Карбовски.Така или иначе ще се скарат в най-скоро време, защото талантът е несъвместим с бездарието. Марков и Терзийски се различават един от друг. Истински талантливи са. Със свои собствени гласове в новата българска поезия. За мен – уникални. Въобще не ме интересува какво мислят за книгите ми и в кое чекмедже ме слагат. Искрено: този Тома Марков звучи на места като Незвал, без да повтаря Незвал. Терзийски е уникално явление в съвременната поезия. Не разбирам защо им е необходима тази братска могила, изкуствените скандали и панделки от… е, хайде да са от носа. Не съм Карбовски. Колкото до него – той е най-обикновен бездарник, прилепил се до истински таланти. Бих искал да му кажа като Петроний на Нерон: стани машинист, щом искаш. Карай влак.Прави облизани интервюта с братя Галеви. Шмъркай колкото си щеш кокa. Излагай България в Брюксел по неподражаем начин, лигави се с репортажи за горките циганета, дишащи лепило (ами те нямат твоя стандарт, откъде пари за кока?), бий оглушителни шамари на цялата българска журналистика, която заради подлостта ти е групово наказана и с отказан достъп до информация в Европейския съюз. Скарай цялата политическа класа с Марк Грей.Мрази децата, защото били шумни и невъзпитани. Наричай жена си и гаджето си с най-отвратителни думи, пребивавай колкото щеш във всички градски тоалетни, за да дебнеш ревниво дали по стените не се е появило нещо по-ново и по-свежо от теб. Но за Бога! За Бога! – не пиши стихове. По-добре подпали София! И ако това не те удовлетвори, подпали се сам. Току-виж от пепелта ти се родил Феникс!

Виктор Пасков

В. “Труд”