17-годишната Бояна: Бойко, ако това е земеделие, ще има 5 ковчега

Преди няколко седмици Бояна праща писмото до Министерския съвет. Началникът на отдел „Приемна“ Соня Божикова пренасочва сигнала към Министерството на земеделието и храните. Това ядосва младата фермерка и затова тя се опита във вторник да предаде писмото лично на премиера. Суматохата около Бойко по време на първата копка за Лот на магистрала „Марица“ обаче му попречи да чуе нейните подвиквания. Един от охранителите на Борисов взе плика от Бояна и обеща да го предаде на министър-председателя. Ние го прочетохме преди Бойко, предлагаме да го сторите и вие.

„Извинявай, че ти пиша тъй дълго, но нямам време за късо…“. Така, с цитат от философа Блез Паскал, започва писмото си до премиера Бойко Борисов 17-годишната Бояна Янева. „А и как да имам? Възприемайки шаблона на изразяване от почти всички политици – дълго и с малко смисъл, някак си съм приела за нормално да говоря много, а да не казвам почти нищо. В противовес на този изграден етикет на държание, обаче, ще се обърна към вас, разочарована за пореден път в иначе краткия си на години живот“, пише в уводните си изречения ученичката от гимназия „Иван Богоров“. Сетне припомня земеделците са се напатили от предходните „спасители“.

„Фактите, прости на пръв поглед, изглеждат наистина плашещи. Бих могла да говоря от името на земеделските производители, до които съм се допитала, защото мнението ни е еднакво, но за да ви кажа всичко със 101% гаранция, ще ви представя данните, които са най-близко до мен“, започва своя разказ за несгодите на земеделското семейство Яневи. Фамилията е петчленна. Бащата Динко е с две висши образования, бивш военен. Той се занимава със земеделие вече 12 г. Майката, вместо да отделя повече време на трите си деца,  е вкъщи само 4 месеца в годината. През останалите 8 тя е на полето в помощ на своя съпруг. По думите на Бояна в други страни този казус би довел до проблем със социалните служби.
„Тъй като аз съм член на това семейство – и по документи, и по чест, съм до тях през голяма част от времето. Знам какво е да се развиват, поливат и завиват фидана всеки божи ден, потъвала съм в кал по чорапи, сеейки разсад. Разбирам от разбъркване на препарати и торове, както и от помощ при пръскането в 4.30 сутринта. Пукането на тръби и плуването сред жаби, за да се ремонтират, си е истинско предизвикателство. Усещала съм какво е плевене, копане, бране и продажба при 40-градусови жеги. Ходила съм в 1 ч. сутринта на зеленчукови борси, например в Пловдивско. И въпреки мизерията и там, това да се стигне до пласиране на стоката е щастие за нас, защото съм виждала как градушка и проливни дъждове унищожават всичко, за което сме прекарвали безсънни нощи, унищожава мечтите ни за добро бъдеще, за една нормално завършена финансова година“, описва част от семейните мъки Бояна. После продължава:
„Виждала съм и как през миналата година баща ми щеше да загине, опитвайки се да разоре част от житото, пламнало в огън. Да, в такива моменти трагичното състояние на банковите ни кредити някак губи значение, защото да видиш с очите си как за секунди можеш да станеш сирак, надделява пред разочарованието, че в същия този момент изгарят парите, времето и къртовският труд, вложен в тази пръст, в която по-късно ще погребеш не само мечтите си, а и един незаменим човек.“

Бояна разказва на Бойко как се грижат за 1200 дка с памук, пшеница и зеленчуци – домати, корнишон, патладжан, пипер, тиквички, карфиол и броколи. Стопанисват и малка черешова градина. За 2010-а няма изплатена субсидия за памук, при условие, че 80 евро са били договорени от ЕС. Цената на килограма е била 70 ст. В същото време разходите за декар са между 160 и 180 лв. Приходите за 2009-а се равняват на левче, лани – 70 ст. В крайна сметка при отглеждането на памук всеки килограм носи загуба от 90 ст. до 1.10 лв.
„При зеленчуците нещата са още по-трагични. Там нямаше субсидия през последните 2 г. Единствената „помощ“, която държавата дава на зеленчукопроизводителите, е обикновената 27-левова субсидия за обработваема земя. Тя стига до нас след големи скандали и забавяния. Разходите за отглеждането на декар зеленчук варират от 1000 до 1300 лв., според вида му“, обяснява на премиера Бояна. Светва го и за слънчогледа, където разходите са 50 лв. на декар, а субсидията е отново 27 лв. 17-годишната фермерка сравнява зеленчуковите и зърнените култури, при което става ясно, че при първите си на минус 973 лв., а при вторите – 25 лв. Според нея след време в България ще се сеят само зърнени култури, зеленчуците ни ще са вносни и генномодифицирани, а не след дълго земеделието ще остане само в учебниците по история. Бояна прави сравнение, че лихвата на изтеглен кредит от животновъд е 2%, а при земеделските стопани скача на 6%. Обяснението е в изкривеното договаряне, което нашите правителства са направили преди присъединяването ни към ЕС.
„Поредният държавен абсурд се състои в следното. Преди седмици родителите ми споделиха, че за пореден път ще трябва да теглим банков кредит, за да платим поредния данък. Той облага не печалбата, а брутния доход. В цифри това би изглеждало по следния начин. През 2010-а завършихме земеделската година с минус 50 000 лв., прилагам счетоводна разписка. Ние губим, а държавата искаше да ни удържа данък за това“, недоумява момичето.
Според Бояна помощта от държавата не се получава, а тези „горе“ си гледат само техните интереси. Управляващите слагат данъци за щяло и нещяло, докато земеделците издъхнат. По статистика на семейството около 70% от фермерите са се отказали от този „бизнес“, а останалите са свили обработваемата си площ.
„А на нас какво ни остава? Да съсипваме здравето и живота си, за да може всеки месец да ни спират тока поради неплатени сметки, защото имаме кредити, които не знаем дали ще можем да погасим, което пък ще ни остави на улицата? Забавно, нали? Да гледам по телевизията кой политик какво си купил и колко милиона укрил, докато вечер чувам как майка ми плаче, не знаейки дали ще има какво да ни сложи на масата на следващия ден“, разкрива семейния хал Бояна.
В края на писмото си до премиера ученичката излива своя гняв върху министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. „Изключително съм тъжна и ядосана. Така стоят нещата при нас – с министър, който е кравар, на нас, земеделските производители, няма кой да ни подаде ръка. Знам, че положението и в другите области не е розово, но при нас вече премина границата. Моля ви да ни помогнете по някакъв начин, защото ситуацията наистина е не плачевна, не трагична, ами фатална. Дано поне зовът за помощ на едно дете да ви направи впечатление, защото ако и занапред 4-годишният ми брат каже: „Какво има за ядене? Нищо нали? И аз така си мислех?“, не знам докъде ще стигнат болката и ядът ми. Но знам, че докато майка ми стои на стълбите пред парламента в София с него в ръце, което мисли да предприеме от отчаяние, аз най-вероятно ще се обърна към Европейския парламент. За да получа отговор от тях: „Това е държавна политика“ и да сложа край на всички мъки на мен и семейството ми с 5 ковчега, за които няма да имаме пари. Да, това е една от идеите ми, след като майка ми онзи ден каза, че ако прекрати мъките за тях, на нас – мен и двамата ми братя, ще дават помощи за сираци… И все пак, ако се стигне до помощи, най-вероятно ще си сменя името на Хасанка Хасанова, за да не ни спрат тока поне веднъж, а и може би да вземем по някой лев. Е, да, вярно, че това е нашата държавна политика – да направи България консуматорска страна, служеща на света за отглеждане на проститутки. Грубо звучи, но това се оказва истина. Обичам страната си, не бих я заменила за никоя друга, но мразя държавата – бих живяла във всяка друга“, завършва своята отчаяна изповед в писмо до Бойко Борисов Бояна Янева. Тя би осигурила среща на министър-председателя с баща си или 4-годишния си брат – „който, гарантирам ви, знае повече за земеделието от скъпия ни министър на земеделието и храните.“

Б.р.: Това не е ученическо творчество, това не е „Млада муза“, уважаеми читатели. Това е истината за разсипаното земеделие и за разсипания ни живот, изплакана от 17-годишна българка. Писмото на гимназистката, дано премиерът някога успее да го прочете, казва повече от доклада на Европейската комисия, дето управляващите още не са си уяснили позор ли е, или слава. Българите сме по-наясно за хала си от европейците – живи сме за оплакване.
Бойко да прочете тези 5 страници и да си извади поуките. Сетне да нареди да го преведат на английски, за да може да приемат Бояна в колеж на Острова. Като завърши, да я назначи за земеделски министър

Вестник „Новинар Юг”