Бойко Борисов и Валентин Златев – тандемът, който за малко щеше да вземе парите

Войната между правителството и „Лукойл”, която избухна публично преди седмица, логично превъзбуди всички плъхове щъкащи из трюма на властта и частната петролна компания. Повечето от тях веднага започнаха да редят пасианси за бъдещето разпределение на силите между основните играчи и разбира се, за новия курс на финансовия поток и тяхното място в него.

Само преди няколко месеца обаче, нещата далеч не изглеждаха така. В края на март премиерът Бойко Борисов все повече даваше вид, че е готов да изпълни всички заръки идващия от мечока Путин. На моменти той дори дотолкова стресираше американския посланик Джеймс Уорлик, че

дипломатът хвърчеше запотен из жълтите павета на столицата, питащ на развален български едва ли не всеки срещнат: „Абе ти случайно знаеш ли какви точно ги върши Бойко?!”

За никого, освен за Уорлик може би, не е тайна, че освен че се ползва с данъчни и акцизни облекчения благословени от руското правителство, експанзията на „Лукойл” в чужбина се подкрепя активно от премиера Владимир Путин. Именно чрез подкрепата на Кремъл „Лукойл” успя да придобие някои доста атрактивни индустриални мощности в Украйна, на Балканите, в Арабския свят, както дори и в далечна Латинска Америка.
В серия от свои публикации руският журналист Михаил Крутихин разкри, че схемата за износ на петрол и горива от Русия обаче остава серизно непрозрачна и корупционна.
„Лукойл” е еманация на разбирането на Владимир Путин за провеждане на външно-икономическа политика, писа пък руският сайт РБК.

В този смисъл по всичко изглеждаше, че широките крачки на експанзия на руския петролен гигант са в пълен унисон с мащабните планове на Путин за бъдеща велика Русия.

Всъщност, като изключим някои дребни детайли сериозно вдигнали нивото на напрежение сред ръководството на петролната компания в Москва, това сигурно е така.

Нека вземем частния случай с „Лукойл – България”.

Свидетели на игрите в сърцето на „Лукойл” от няколко години твърдят, че

старата дружба между шефът на петролната компания Вагит Алекперов и българския й бос Валентин Златев отдавна е хербаризирана,

като се държи единствено на серия от външни зависимости, подвластни обаче на непрестанно променящата се ситуация.
Една от тези зависимости е изключително добрата политическа примка, с която през последните няколко години Валентин Златев успя да овърже почти целия български политически елит.

Така както през 1998 година Златев успя да омае тогавашния шеф на Агенцията по приватизация Захари Желязков, както и бившия заместник-министър на икономиката отговарящ за приватизацията на „Нефтохим” Едит Гетова и нейният пряк бос Александър Божков, така и през последните години правешкият момък ловко оплиташе в интересите си всички актуални към деня родни политически герои.

Прът в хармоничното му движение обаче вкара не друг, а неговия голям бос Вагит Алекперов.

Запознати твърдят, че през последните години Алекперов доста се бил изнервил от своеволията на своя български партньор. Проблемът не бил в това, че шефът на „Лукойл” бил шокиращо изненадан от непреставащите сигнали за растящи количества скрит внос и фиктивен износ на петрол преминаващи през България, колкото от факта, че Златев все по-често заигравал с един от неговите заместници. Този факт бил счетен от Алекперов като сигурен знак, освен за ниска поведенческа хигиена, но и като опит за подмолна рокада целяща най-вече да пренебрегне големия бос в разпределението на някои не съвсем чисти финансови потоци.

Днес едва ли вече някой се сеща, но през 1998 година през медиите почти мимоходом мина една информация свързана с неясноти около фирмата подала документите за закупуване на Нефтохим” – Бургас. Тогава за известно време, кандидат-купувач действително бе фирмата „Лукойл”, която обаче по онова време въобще не бе свързана по никакъв начин с чудовищния руски петролен конгломерат. С други думи, според мнозина запознати, първоначалната идея е била компанията която е трябвало да купи Нефтохим, да не бъде част от руския Лукойл, а да си бъде напълно независим субект, който ще си вирее свободно извън контрола на фирмата майка. По ред причини обаче, тази афера пропада и нещата поемат по друг път. По любопитен е факта, че идеята за горната врътка била продукт на Златев и на един от заместниците на Алекперов, с който към този момент Златев осъществявал доста печеливши сделки. От тези години датират и първите „неофициални”, но финансово доста продуктивни, бизнес контакти между Валентин Златев и Вагит Алекперов. Реално, едва тогава Алекперов влиза в играта с петрол в България.

Според запознати след пълното официализиране на „брака” между руския и български „Лукойл”,

практикуваните до този момент „скрити сделки” не само че не престават, а напротив, продължават с нови, все по вълнуващи размери.

Дълго време Вагит Алекперов изглеждал сравнително доволен от своя български мужик. Първите сигнали за неговото недоволство идват през 2004 година, като през 2005 те стават все по осезаеми, дори и за подопечената на Златев българска политическа класа.

Твърди се, че на среща с българския президент Георги Първанов тогава, Вагит Алекперов за пръв път директно и официално поставя въпроса за „бъдещето” на Златев в „Лукойл”. Той ясно дава да се разбере на Първанов, че Златев значително е надскочил властта и правата си и повече не се ползва с одобрението на руското ръководство на компанията. Някои източници дори твърдят, че руския мултимилионер бил далеч по рязък и груб в определенията си към Валентин Златев и в квалификациите относно закоността и лоялността на неговата работа на българска територия.

Горе долу по това време, различни западни служби започват да получават сигнали за все по драстично нарастващата незаконна търговия с петролни продукти на „Лукойл – Нефтохим”. Любопитна подробност според хора запознати със съдържанието на някои от тези сводки е факта, че по това време все по усилено в тях започва да изскача името на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и неговите изключително чести и топло-приятелски срещи с шефа на рафинерията Валентин Златев. В центъра им започва да изпъкват различни бизнес договорки между двамата, както и коментарите им относно бъдещи бизнес проекти.

Още в онези години един от най-коментираните такива е АЕЦ „Белене”. Въпреки десетките промени през последните години в позициите на ГЕРБ относно бъдещето на този проект, излиза, че още преди да стане премиер Борисов е имал обсъждания по него не с кой да е, а с шефа на „Лукойл”.

Години по-късно, през декември 2010 година изглежда, че премиера Бойко Борисов е на път да сключи договор с руснаците и да най-накрая да даде зелена светлина на този толкова спорен проект. Малко преди Нова година на 2011, правителството се уточнява с руската компания изпълнител и с министъра на енергетиката на Русия, че до 31 март България ще даде старт на работата по замразения обект. Двата месеца преди март са доста напрегнати, а като най-заинтересовни лица от бъдещето на проекта изпъкват собственика на Риск Инжинеринг Богомил Манчев и шефът на „Лукойл” Валентин Златев. Що се отнася до Манчев, който освен всичко друго е и дългогодишен председател на Булатом, то неговия интерес по отношение на АЕЦ „Белене” е напълно закономерен и обясним. Активността на Златев по темата обаче, макар и на пръв поглед закономерна, все пак озадачава доста хора.

Любопитството драстично нараства, когато по неофициални канали се разбира, че с ПР на проекта отчасти се занимава любимата ПР-ка на Валентин Златев, Диана Дамянова. Дамянова, която в самото начало на 90-те бе зам.- председателката на КНСБ, бързо успя да се превърне от първа синдикална дама в една от най-известните жени в България. Огнената подгласничка на Кръстьо Петков неочаквано заряза синдикатите и създаде първата в България PR-агенция.

Не е изннадващо, че компанията D&D на бившата синдикалистка успя да се наложи. Едва ли е случайно, че сред клиентите на фирмата й няма непознати или дребни компании. БТК, Девня – Цимент, Банка ДСК, летище Варна и Бургас, KFC и т.н.

Сега по всичко изглежда,

амбициозната блондинка и любима ПР-ка на Златев е насочила взор към милионите за реклама и ПР предвидени в проекта по изграждане на АЕЦ „Белене”.

За целта Дамянова има и най-подходящата ракета носител в лицето на своя клиент и шеф Валентин Златев. Именно благодарение на него Дамянова успява да е в епицентъра на почти всички новини и договорки свързани с проекта.

Издънката настъпи с уволнението на Марий Косев, зам. министър на Трайчо Трайков, отговарящ персонално за преговорите с Русия по големите енергийни проекти – включително и за АЕЦ “Белене”.

Косев издъни добре подържаната от години тайна, като изпусна пред медиите, че Валентин Златев най-неочаквано се бил появил на преговорите в Москва – и че очевидно е бил в твърде близки отношения с президента на руската държавната корпорация "Росатом" Сергей Кириенко.

“Златев си има някакви причини да се появи” – обясни тогава Марий Косев – “но в интерес на истината той не си е позволявал да се намесва в разговорите или да дава мнения, за мен беше по-скоро изненада, че се е появил на такива преговори, но доста сърдечно се поздравиха с Кириенко и в никакъв случай това не е официален или неофициален български консултант по преговорите за АЕЦ „Белене".

Истината се видя малко по-късно – оказа се, че шефът на “Лукойл – България” действително е консултант по сделката, но не от българска страна, а от страната на “Росатом”. С това пък лъсна и цялата схемата, очевидно готвена от години с участието на всички по сериозни играчи в държавата.

Този гаф послужи като сигнален изстрел за премиера Бойко Борисов, който форсира до последно подписването на договора за АЕЦ “Белене”. Точно някъде по това време пък, друг негов подчинен бе на път да разтури дълго готвената завера. Този път ролята на „издънката” беше поета лично от шефа на Косев, министър Трайчо Трайков. Трайков макар и доста успешно да си траеше за своите обвързаности с различни компании и институции, този път обаче не успя да завоелира удачно, своята слабост към американската банка HSBC. Министърът на икономиката ни, като че ли бе дал някакво обещание на американците, защото в продължение на месеци всячески се мъчеше да намери ново място за банкерите в този толкова сочен проект. За целта Трайков изстиска от камък мляко, но в крайна сметка успя да уреди своите приятели от HSBC като финасови консултанти по проекта. Да се чуди човек, какво точно от тук нататък имаха да ни консултират относно АЕЦ „Белене” банкерите от HSBC, но Трайков успя да спотолеви някакво нелепо обяснение.

Така въпреки цяла серия от вътрешни гафове и външни атаки тандемът Борисов – Златев все пак успя да се добере до заветния старт на проекта АЕЦ Белене.

Според запознати с хронологията на аферата, именно тогава, макар и без никакъв ентусиазъм Борисов бил принуден да признае, че заслуга за успеха имат и някой други лица, които по стечение на обстоятелствата му се явяват политически врагове.

От Златев, който удачно бил омотал в мрежите си, освен президент и премиер, но и почти целия преден кабинет, се очаквало щедър реванш.

Изглежда само така може да се обясни, изключителната увереност на новата съпруга на бившия премиер Сергей Станишев, Моника Йосифова, че точно нейната компания ще бъде тази, която ще поеме основната част от ПР и рекламата на АЕЦ Белене. Според хора от този бранш, именно Валентин Златев и Богомил Манчев в момента били хората, които щели да вземат деликатното решение в чии ръце да оставят огромните пари по това перо на проекта.

Твърди се още, че има и трета страна, която участва в борбата за тази мазна лъжица. Тази страна била представлявана от продуцента на предаванията на Мартин Карбовски и Венета Райкова, бизнесменът Боян Петков. Петков заедно със своята ПР фирма от години имал сериозни интереси и амбиции в сферата на енергетиката. Именно неговата компания спечели преди години конкурса за ПР обезпечаване на строежа на новото хранилище за радиоактивни отпадъци. В този смисъл Петков и компанията му имат опит и позиции сред енергийното лоби в страната ни. Запознати твърдят, че

оръжието на Петков било близкото приятелство на Румен Овчаров с енергийния бос Богомил Манчев.

Самия Петков пък от години бил близък с бившия енергиен министър, факт, който му бил отворил доста врати през изминалите години. За никого не е тайна, че Овчаров би направил всичко по силите си за да изтласка от един такъв проект фирмата на съпругата на своя партиен председател за да лансира на нейно място тази на своето протеже.

С натискът от чужбина довел до отнемането на лиценза на Лукойл – Нефтохим обаче, премиера Бойко Борисов бе поставен в неловката позиция да се обяснява на своя доскорошен прятел, както и без никакво желание от негова страна да излезе от сладкото сдружение, което двамата с шефа на Лукойл – България експлоатираха и разширяваха вече повече от 7 години. На Бойко за пореден път му бе показано и доказано, че не всичко което хвърчи става за ядене. Един факт, който би било най-добре да научи, преди отново да се хвърли стремглаво в строежа на пречиствателни станции по морето през втория си мандат.

Васил Петев