Ген.Рачо Петров се измъква невредим от жп авантюра
През 1898 г.бившият военен министър и екс шеф на Генералния щаб на българската армия Рачо Петров се залавя с предприемачество.
Той става член на събирателното дружество “Петров, Джумалиев и сие” с цел проектирането, изграждането и експлоатацията на жп линии.
Членове на дружеството са още Юрдан Джумалиев , д-рДимитър Моллов, Пресиян Таджер, Юсеф Маджар, Юсеф Шаулов , о.з подполковник Георги Попов и Коста Балабанов, като управители са Джумалиев, Таджер и Рачо Петров.
Събирателното дружество притежава капитал от 1 250 000 златни лева, като половината са внесени от съдружниците в наличност.
Останалата част от капитала се състои от ценности.
Дружеството е създадено с цел построяването на жп линията Радомир-Кюстендил-турската граница като участието на Димитър Моллов е с цел безпроблемното осигуряване на поръчката от народняшкото правителство на Константин Стоилов.
Както и се очаква договорът е подписан на 6 юли 1898 г. като предприятието се задължава да проектира и построи линията , а правителството следва да изплати за тази му дейност 12 475 000 златни лева.
Член 5 от дружествения договор предвижда негов представител пред Министреския съвет да е ген.Петров , “който ще действа лично или чрез упълномощен по решение на дружеството заместник”.
През януари 1899 г. при проучване трасето на бъдещата линия започват търкания между новия кабинет на Димитър Греков, поел властта на 19 януари, и предприятието.
Част от министрите предупреждават членовете на дружеството да не избързват с материалното обезпечаване на жп линията, предвид тежкото икономическо положение на страната.
Подчертава се и възможността за частично прекратяване работата или дори за пълното й преустановяване.
По тази причина предприемачите братя Иванови отлагат сключването на договори за доставка на релси и железни конструкции, независимо от полученото съгласие на представителите на няколко фабрики, с които преговорите са почти финализирани.
На 13 февруари транспортният министър Димитър Тончев извиква пълномощника на Рачо Петров – Юрдан Джумалиев като му предлага проектоспоразумение за едногодишно отлагане на строежа.
Джумалиев е за компромиси с правителството, докато Рачо Петров иска пълно изпълнение на сключения договор.
Неизбежен е разколът и той настъпва на 24 април 1899 г.
Съдружиниците се карат и къде да минава трасето на частта от линията Радомир -Кюстендил, работата по която може да продължи.
Опозиционната “петорка”, начело с Джумалиев, прокарва решението си строежът да върви по десния бряг на река Струма, независимо от становището на Петров, Таджер и Попов, настояващи трасето да мине по левия бряг на реката, заради по-ниската финансова себестойност.
Надделява становището на ген.Петров.
Поради политически и икономически причини изпълнението на договора не може да се осъществи основно в частта за строежа на линията между Кюстендил и турската граница.
В писмо до председателя на Народното събрание от 16 юни 1899 г.министър Димитър Тончев предлага план за урегулиране на отношенията между МС и дружеството.
В парламентарните дебати Тончев посочва и високата себестойност на проекта за изграждане на линията от Кюстендил до границата – той би струвал около 5 милиона лева, към които годишно ще се прибавят 100 000 лева за поддръжка и 350 000 лева за изплащане на лихви, докато приходите от експлоатацията ще са съвсем малки, тъй като трасето минава по безлюдната долина на река Бистрица.
Предложението за частично спиране строежа на жп линията попредложения от правителството начин е прието с мнозинство.
С писмо от 13 юли министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията кани Рачо Петров в кратък срок да представи в министреството подробна сметка за размера на действителните загуби , претърпени от дружеството при окончателното спиране строежа на линията Кюстендил – границата , както и да отговори в десетдневен срок съгласен ли е да се довърши линията Радомир –Кюстендил.
Съдружниците се събират на заседание.Таджер и Рачо Петров са против всякакви промени на дружествения договор.Петорката обаче се колебае и не се взема окончателно решение.
През септември 1899 г.Рачо Петров вижда ликвидацията на дружеството като предстоящо събитие.
Подобно становище застъпва и “петорката”, която обаче иска да лиши Таджер от правомощията му на управител, а Рачо Петров от прерогативите му на представител, за да може ликвидацията да се извърши по – безболезнено и в съответствие с интересите й
През октомври Софийският окръжен съд постановява , че промени в дружествения договор не могат да се извършват без съгласието на всички съдружници.
Конфликтите се задълбочават и това ускорява неговата ликвидация.
В протест до правителството от 22 април 1900 г. Рачо Петров отново настоява да се компенсират ”всички вреди, загуби и разноски, като към тях се прибавят и обезщетенията заедно с лихвите, поради едностранното унищожение на търга”.
С постановление от 17 март 1901 г. МС решава да се вземат съответните мерки за ликвидиране на предприятието.
На поканата да се представят действителните загуби, произтекли от анулирането на търга, дружеството чрез двамата си ликвидатори Серафимов и Чоканов отговаря с писмо от 21 април .
Исканията са за материално компенсиране на загубите, претърпени от предприятието в размер на 3 638 641 лева, към които се добавят 10 % изгубени печалби върху форфетерната цена на дружеството, равняваща се на 1 247 500 лева .
Така общата искана сума нараства на 4 886 141 лева.
С постановление от 13 октомври 1901 г.кабинетът на Петко Каравелов решава:”За основа на ликвидацията на предприятието по постройката на жп линия Радомир –Кюстендил – границата да служи изхарчването от главното предприятие по постройката на казаната линия, констатирано чрез книгите и документите на самото предприятие.”
Назначената комисия въз основа на дружествената документация излиза със становище през юли 1902 г.за удовлетворяване на претенции за 866 843 лева .
В сумата се включват като признати лихви 10 % на паричния капитал на дружеството в размер на 625 000 лева, като останалата част е предвидена за компенсация за предприемачите братя Иванови.
На 31 октомври 1902 г. министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията Никола Константинов представя в МС доклад , след който той с постановление от 1 май 1903 г.заема коректна позиция по финансовите искания на предприемачите.
4 дни по-късно премиер става Рачо Петров и още на 5 юли 1903 г. посоченото постановление се изменя в посока, удовлетворяваща дружеството.
Постъпват писмени предложения на ликвидаторите сумите да се изплащат само в злато, както и възражения за възмездяване на загубените печалби.
Под ръководството на Рачо Петров МС отпуска допълнително 41 937 златни лева и увеличава възнаграждението на ликвидаторите с 3600 лева, които са и удовлетворени. На 13 октомври 1904 г. ресорният министър Д.К. Попов настоява събирателното дружество да бъде обезщетено парично поради ” спиране постройката на линията по вина на държавата” като предвидената сума се равнява на 6% от форфетерната сума на това предприятие – т.е.748 500 лева.
Докладът е одобрен от правителството на 13 октомври 1904 г., с уговорката “без право на лихви”, за което настоява присъствалият в началото премиер Рачо Петров.
Решението добива правна сила с указ от 29 декември 1904 г.като сумата е включена в проектозакона за свръхсметния кредит от 1905 г.
Законът е приет от 13 ОНС на 26 януари 1905 г.
Предприятието декларира писмено, че е съгласно с формулировката “без право на лихви”, но ще е напълно удовлетворено , ако обезщетението се изплати в злато.
И това искане е уважено от МС на заседанието му на 28 април 1905 г., в което отново участва ген.Петров.
Предвидените 748 500 златни лева са изплатени от държавата на дружеството посредством ликвидаторите му в кратък срок, като ген.Петров получава 59 954 златни лева.
След спечелен съдебен процес от предприемачите братя Иванови държавата им изплаща 480 000 лева.
Оттук следва, че общата сума, изплатена от държавната хазна за преустановяване строежа на жп линията Радомир – Кюстендил – границата , включваща и компенсацията за действителните загуби на предприятието и лихвите за вложения капитал, достига 1 800 000 лева.
Парламентарната анкетна комисия, съставена от доминиращите демократи, която през 1910 г.разследва най-фрапиращите детайли по сделката, закономерно стига и до обвиняемия Рачо Петров.
Комисията се спира на прословутото правителствено заседание на 13 октомври 1904г. На 16 декември 1910 г.Рачо Петров отбелязва, че го е напуснал.
Депутатите Теодор Теодоров и Георги Данаилов посочват , че министерското постановление от 13 октомври 1904 г., касаещо изплащането на сумата от 748 500 лева, е прокарано и одобрено тихомълком от парламента.
Генералът потвърждава, че въпросната сума е добавена при второто четене на законопроекта за свръхсметния кредит от 1905 г., но това не противоречи на Конституцията.
Представените от ген.Петров аргументи имат стабилни основания.
Парламентарната следствена комисия приключва работата си и прехвърля своите правомощия на Особената следствена комисия, която продължава да действа след 21 февруари 1911 г.Разследването се точи до лятото на 1914 г. На 24 юли 1914 г. с решение на 17 ОНС от Рачо Петров е снета съдебната отговорност.
Борислав Гърдев