НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА, КОЛЕГИ! ПРОФЕСИОНАЛНИЯ РАЗПАД В ПРАВООХРАНИТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА СТАВА ВСЕ ПО-НЕУДЪРЖИМ
Прибирам се вчера през един от ГКПП на южната ни граница.
Всеки пътуващ, български гражданин, знае как протича рутинното преминаване по време на граничния контрол.
При излизане от страната само погледнаха личните карти и ни пожелаха приятно пътуване.
На влизане обаче, автомобилът го паркирах плътно до прозорчето на пункта, за да подам документите на служителката директно от шофьорското място.
Появи се един друг служител на гранична полиция, който реши да подложи автомобила ни на по-щателна проверка.
-Слезте и отворете багажника! – с мънкащ глас, избра да изпълнява законовите си функции той.
Бях спрял толкова близо до прозореца на пункта, че нямаше как да отворя вратата и да напусна автомобила.
Последва:
– Излезте от другата страна!
Това първоначално ме развесели, после предизвика тъга в мен.
След което ме налегна чисто и агресивно, поглъщащо колегиално огорчение, което бе готово да изригне, предвид случилото се.
Недопустимо, по ред причини, е да напуснеш автомобила в подобна ситуация през вратата от дясната страна, още повече, ако там стои човек, който те добре виждат.
Бях свалил всички възможни автостъкла, според изискванията.
След което дойде новата словесна перла, придружена от възможно „най-професионалното“ действие, което последва:
– А, добре, добре, не можеш да излезнеш, ние ще го отворим…
При което, вдигнаха капака на багажника на юруш и една млада девойка, с очилца, се навря почти цялата вътре, за да погледне какво толкова има в него.
Няма да коментирам и да разяснявам действията им, още повече от гледна точка на тяхната лична сигурност.
Ще кажа само с искренна загриженаст:
– Не се прави така, колеги!
Тези груби грешки, биха могли да ви костват много.
Непростимо много.
Толкоз…
За съжаление професионалния разпадад в правоохранителната ни система и нравствената деградация, стават все по-неудържими.
Едновременно с това, през годините, наблюдаваме само заплашително размахване с пръст, когато се случи гаф… след няколко дни всичко си тръгва постарому.
А заплашването, още повече от страна на ръководния състав, е най-голямата слабост.
Известно е, че то скъсва връзката с нравствената послушност в подразделения с особен режим на работа и дисциплина.
С други думи:
– по добре удари, отколкото да заплашваш.
А стигне ли се да удряш, удряй силно.
Иначе губиш – и професионално, и нравствено.
Бързо забравяте Лясковец, Бургас…
За родителите и близките на тези момчета се сещате как… и кога?
Ще замълча от уважение към болката им.
Безнаказаността е най- голямата жестокост, казва полковник Борис Дрангов.
А у нас, точно тази безнаказаност по отношение на определени представители в правоохраняването и политиката, е достигнала до такива размери, че чупи дори жестокостта, а страхът грижливо е заменил справедливостта с ползата.
Да, щом има полза, справедливостта няма значение, моралът още повече.
„Който пощади нечестивите, наранява доброто“, учи Сенека.
Доброто у нас не само е наранено, но е и обругано, нарязано на плесенясали заготовки, които се сервират като евроатлантическа ценност и каквато и да е цената им, се изисква да се консумират, дори и да ви прилошава от тях.
Какъвто е министър – председателят, нормално е с подобен профекионален и нравствен аршин да бъде обгърнат и министърът му на вътрешните работи, и председателите на правоохранителни агенции.
Ако министър – председателят е „случайно“ измамник, какви очаквате да са ръководните лица на правоохранителните ни агенции и структури под него?
Един почтен ръководител на правоохранителна агенция ще приеме ли да служи, да изпълнява разпорежданията и да захранва с информация измамник, ако си тежи на мястото?
Кокато се допусне измама на върха, да кажем само с едно скрито гражданство, не говорим за други далавери, какво очакваш да се случи надолу?
Пак ще се опра на полковник Дрангов, който натуралистично и директно напътства ръководещия:
– „Чувството за дълг се разпространява отгоре надолу.
Какъвто попът, такъв и приходът.
Ако попът попръдва, селото се насира.“
Ясно и колоритно обяснено.
Трудно е да опонираш на подобна житейска истина.
На някои господа, в чужди представителства, никак не са им удобни подобни слова, защото не биха си разигравали коня както сега, ако днес имаше такъв като Дрангов.
А продажниците у нас биха давали и мило, и драго, за да се разминат само с „насирането“, но да им се спести чистенето след него, което мерзостта на делото им не би могла да понесе.
Затова типът „Дрангов“ в правоохраняването, пък и в политиката ни, поне на този етап, е немислим.
Идват поредните избори.
Някъде да го провидяхте?
Няма шанс…
Както е тръгнало, дори и духът му ще се постараят да се не споменава.
„Когато разумът се провали, дяволът помага“ – побутва сякаш угризената съвест Достоевски.
За кого и за какво да гласуваш тогава?
– За Дявола, в чието изкушение грехът е белязан за ценност, а ползата на малодушника за национален просперитет?!
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС