ЕХ, ВЕСЕ, ВЕСЕ, МНОГО СА ТИ ГОЛЕМИ ТОПКИТЕ, ВЕСЕ. И МЪЖЕТЕ ЕДИН ПОДИР ДРУГ ТИ СЕ ПЛАШАТ. ВИЖ, ДОКЪДЕ СЕ ДОКАРА! ТРЯБВА ДА СИ МАЗОХИСТ. ЗА ДА СИ ЖУРНАЛИСТ У НАС

На 7.04.2023 АФЕРА публикува:

======

Малко или много, трябва да си мазохист, за да бъдеш журналист у нас. Просто, защото трябва да свикнеш със задължителния бой, който върви с тази работа. Бой – постоянен, кога публичен, кога – не, видим или невидим, под една или друга форма, той – боят, е неизменен.

Абе, неблагодарна работа е журналистиката. Особено у нас.

У нас, ако си добър в работата си, обикновено над 50 процента от активната публика те мрази. Ненавижда те! Или защото я клати арабския синдром на „мозък пълен с пясък”, или защото твърдо вярва, че МакДоналдс е космическа разработка на група немски учени с американски паспорти, създадена в бункер в Невада, за да докаже, че свинското със зеле води до рак. Атанас Атанасов, например, е от втория тип. Подскача си джуджето из гората и замезва с дъждовни червеи.

Искам да кажа, че при всички случаи те мразят! Най-малкото, щото си човек на Путин. Блядь!

Между другото, едва днес разбрах, че Велизар Шаламанов бил интелектуалец. Виж ти! Мики Маус играе билярд с Шекспир!

Абе, гадна работа е журналистиката. Особено у нас. Мрази те властта, мрази те и опозицията. Мразят те приятелите на засегнатата страна, както и приятелите на приятелите на засегната страна (а сега си представете една цяла партия, например). Обиждат те, съдят те, разпитват те, гонят те, бият те. Обикновено с чукове.

У нас, между другото, най-гадни са представителите на държавната администрация. А не мутрите. Дойдат на власт и веднага почват с поръчките от типа на Пабло Ескобар – plata o plomo?

Но да кажем, че и това е нормално. Не е нормално, обаче, селска пръчка да се мисли за абанос. Селска пръчка си, бе, пич! Снимката ти от Дубай само го потвърждава. Katalaves?

Днес извикали Веселина Томова в 3 РПУ във Варна. Чак обидно да му стане на човек! Къде по престижно е в ГДБОП, например.

Аз, между другото, веднъж бях на разпит в ГДБОП при една сладурана, която, ако я бях боднал с химикала в циците или бузите, щеше да се разхвърчи из сградата на бопаджиите като балон с райски газ в Мегами. С толкова много химия се бе напомпала, полицайката ми златна…

Но. Друго исках да кажа. Днес извикали Веселина Томова в 3 РПУ, именно защото една селска пръчка се взела за абанос. Почувствала се заплашена. Пръчката. Разбираш ли… Била настинала. От стрес. И затова носът й бил запушен.

Ех, Весе, Весе, много са ти големи топките, Весе. И мъжете един подир друг ти се плашат. Виж докъде се докара! Цял един общински съвет се тресе. От Веса. Стреса!

Но, какво да се прави, селски пръчки винаги ще има. Нали именно те подържат огъня. На омразата. Към фактите.

Абе, скапана работа е журналистиката. Особено у нас.

Демократите те замерят с пера, автократи – със затворническа храна, а ти – като Киро с последни сили се държиш за парапета, докато осъзнаеш, че животът ти е Tiк Tok, а жена ти е с мустаци.

Трябва да си мазохист. За да си журналист у нас. Щото, ако не се пропиеш, ще те пребият, а ако не те пребият, ще те арестуват, но ако не те арестуват, то тогава трябва все едно да се пропиеш, щото селската пръчка се оказва абанос. А ти знаеш, че не е.

Хегемония на глупостта. Е да бъдеш журналист у нас. Цял живот капеш с Визин в окото на обществото, а накрая то, горкото, се оказало сляпо. А тебе те спукали от бой. Щото си нямал лиценз за офталмолог, разбираш ли…

Васил Петев