ТЪЖНА ГЛЕДКА НА НЕПРОГЛЕДНАТА ИСТИНА

Попадам на този кадър – 1990 години след разпъването на Исус.

В нашите официални медии подобен материал трудно би намерил място.

Светският дух, настанил се в църквата.

Да, без съмнение, когато низостта на светския дух влезе в църквата, църквата умира по-бързо, отколкото от всяко едно друго гонение.

Споделям думите на Стареца Ефрем Ватопедски:

„Съдбата на света не зависи от някакви силни държави или светски хора, които имат власт, а от онези смирени хора, които бдят, които постят, които се молят и въобще се подвизават за целия свят.“

Тъжна гледка на непрогледната истина.

Срамота, задушена от страст, която носи само огорчение и болка.

Може би най-точното описание на подобно разочарование, което остава завинаги чуждо на достойното, е сътворено от Достоевски:

…Ако Исус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Исус, то аз предпочитам да бъда с Исус, отколкото да бъда с Истината.“

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС