Глашатаят на Цветанов – Юрген Рот пак се обади с идиотски „потресаващи” разследвания

Откъсът, пуснат от Агенция БГНЕС е удивително потресаващ и е нагледен пример как НЕ трябва да се пише разследваща журналистика. Само лице като Рот, вместо да заклейми вътрешен министър, който говори абсолютни щуротии без тек доказателство и му разказва легенди и митове без покритие, пише лигаво, че веднага повярвал на Цветанов.

Юрген Рот е дежурният „писател”, който винаги се появява в България, когато е нужно да го употребят за пиар. Книгите на Рот са пълни с лакардии на тоя, или оня и неточностите, и манипулациите са толкова много, че нито един сериозен наблюдател на събитията у нас, няма как да му хване вяра. Освен Борисов и Цветанов, разбира се, които го ползват като пешкир. А, да не забравим и Ваньо Танов – един от основните пласиращи на Рот приказки, в които обаче винаги липсват неговите подвизи.

Ако в нормална държава се случи това, което е плямпал Цветанов на Юрген Рот, то той моментално щеше да бъде осъден и отстранен от поста. Защото, когато кажеш за някого, че е убил някой, особено ако си вътрешен министър, трябва да можеш и да го докажеш. Иначе си идиот. Без извинение.

Ето и откъс от книгата:

„ Месец преди Лотар Матеус да разпространи своите впечатления от България на сайта Infinite Energy, бях за пореден път в София. Наред с другото се срещнах с двама души, които трудно биха могли да бъдат по-различни – единият бе вътрешният министър, другият – човек, обвиняван от службите за сигурност, че е начело на най-мощната мафиотска организация в България. Вътрешният министър Цветан Цветанов, встъпил в длъжност на 17 декември 2009, се явяваше към момента един от малкото безукорни политици, решени да се преборят с корупцията и организираната престъпност. От информациите в българските медии знаех, че той е обект на атаки от страна на опозицията, тъй като не можел да докаже откъде е получил парите, с които си е купил няколко апартамента в последните години. За да ме убеди, той ми показа множество документи, които извади от дебела папка с книжа, и обясни откъде са дошли парите; показа ми и съответните банкови извлечения, пише германският журналист, цитиран от Дойче веле.

"Това са само нападки на опозицията, за да бъда оклеветен" – каза той доста огорчен. И изведнъж започна да говори за един случай, който е принципно невероятен. Но министърът го описа така, че всичките ми съмнения, че е убеден в това, отпаднаха. Той знаел от два осведомени източника, че бившият главен прокурор е поръчал две убийства, които в крайна сметка били извършени от Алексей Петров и неговите хора. Единият от убитите бил прокурор, който бил в конфликт с тогавашния главен прокурор; жертва на другото убийство била една адвокатка.

След което вътрешният министър ми показа списък на всички успешни акции на своето министерство, предприети в последната година в рамките на борбата срещу босовете на организираната престъпност. Списъкът наистина бе впечатляващ: включваше не само арести на фалшификатори на пари и на издирвани поръчкови убийци, но и – най-важното – разбиването на една мощна мафиотска групировка, операцията "Октопод".

Именно с нея министърът се гордееше особено много. В центъра й бил споменаваният многократно от министъра Алексей Петров. "Той е главата на Октопода", каза Цветанов. Разказа и, че президентът Георги Първанов се разпоредил в София да бъде създадена таксиметрова компания, която да бъде предадена на Алексей Петров. Шофьорите трябвало да бъдат очите и ушите на социалистите и на службите.

Обвиненията към Алексей Петров и неговата организация са наред с другото за изнудване, пране на пари, организирана проституция, наркотърговия и поръчкови убийства. Петров е задържан на 9 февруари 2010 година, на 10 октомври е пуснат под домашен арест. Т.е. излиза, че не е чак толкова опасен, този бивш агент на Държавната агенция за национална сигурност и бизнесмен със съмнителна слава.

Седмица по-късно обвиненият от министър Цветанов за поръчаните убийства бивш главен прокурор отхвърли категорично тези твърдения и заяви, че става дума за политически клевети, зад които стои американското посолство. В продължение на дни в българските медии и на политическата сцена цареше голяма възбуда. След което се установи обичайното спокойствие. Не се случи нищо, независими разследвания не бяха проведени, нито бяха изслушани свидетели – българска работа.”

Afera.bg