Куха лейка дрънчи по стълбите на “Раковски” 134
Слуховете за смъртта на Синята коалиция се оказаха силно непреувеличени. Дори се оказаха не слухове, а самата истина.
На президентските избори партиите СДС и ДСБ няма да се регистрират за общо участие. И най-вероятно ДСБ изобщо няма да се регистрира, нито пък членовете й ще гласуват за когото и да било от различните кандидати.
За сметка на това СДС най-изненадващо поведе към Централната избирателна комисия (ЦИК) дружина от стари и по-нови десни партии, обединени зад кандидата за президент на Синята коалиция Румен Христов, и така изпя “Вечная памят” на партньорството си ДСБ. А това, че тук и там двете партии ще се явят заедно на местния вот и с един и същи кандидат за кмет и общи листи за съветници, не е
нищо друго освен рефлекторно продължаване на жизнените функции на всеки мъртвец, заради което косите и ноктите му продължават да растат известно време след смъртта.
Тъй или иначе Синята коалиция се разпадна и ако досега причините за разцеплението на десницата винаги се търсеха в миналото, този път те са изцяло в бъдещето. В едно химерично за старата десница бъдеще, в което възкръсват стара сила, стара слава и най-вече стари лица. И “ех, какъв живот ще настане тогава…”, както пееше синята Богдана Карадочева в един от хитовете на онова време. С днешна дата е очевидно, че явно става дума за живот след смъртта и опита на група знакови фигури от победните години на десницата да реабилитират публичните си биографии и да вземат реванш, ако не за секналите си политически кариери, то поне срещу този, който им ги посече – Иван Костов.
От тази гледна точка лидерът на СДС Мартин Димитров е напълно прав като твърди, че има “широко дясно обединение”. И седемте политически сили в новия Съюз на десните партии, който се регистрира в ЦИК, са тежко обидени на лидера на ДСБ за несъстояли се във времето и пространството техни обединения. Такива формации са Обединени земеделци, Демократическата партия, “Гергьовден” и Българският демократичен форум. Други пък – Съюз “Радикали” на Евгений Бакърджиев и Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски, се сърдят на Костов за тежките разлъки помежду им. В тази редичка на обидените е и самото СДС заради разцеплението през 2003 година, както припомни Мартин Димитров.
Така че колкото и да е силна мотивацията на днешното съюзяване на сърдитите, на този етап обединение няма, а има просто общ фронт срещу Костов
с първата му засега победа – ДСБ няма да се регистрира за участие в президентските избори и няма да има свой кандидат. Тази победа обаче може да се окаже пирова. Защото благовидният предлог на тъмносините е, че спазват споразумението между двете партии от изпадналата в кома Синя коалиция. Както и страхът им да не демотивират местните си структури в повече от половината градове и села в страната, където тя вече има общи кандидати. Но и костовистите имат своята коварна задна мисъл – да преброят гласовете на широкото дясно обединение зад Румен Христов, които като нищо могат да се окажат по-малко, отколкото на тясното обединение в Синята коалиция.
Много странно би било, ако СДС не си е направило тази проста бакалска сметка. Още по-странно би било, ако наистина не съобразяват, че развързват ръцете на десебарите да не гласуват за абсолютно неприемливия за тях Христов с чиста съвест. Нещо, което те пак щяха да направят, дори и да се бяха регистрирали като Синя коалиция зад неговата кандидатура, но с известни угризения.
А най-странно би било, ако хората на върха на СДС наистина вярват в новото си обединение. Вярно е, че те са твърде млади и неопитни, но за такива като тях все пак има Google. Там пък се мъдри една снимка от 2004 година, когато начело на партията им беше Надежда Михайлова, а покрай нея прясно обединени стояха същите физиономии, наобиколили Мартин Димитров днес, плюс още толкова. Разбира се, без Костов и сие.
И се пита в задачката, ако тогава обединението се е състояло, защо днес трябва да се прави отново. И ако сега Костов е пречка за него, кой е попречил да го има тогава? Или просто
за шагреновата участ на СДС винаги има виновен, но това никога не е СДС
Също като на двойкаджията, който винаги има желание да си оправи успеха, но гадните даскали все го изпитват, когато не си е научил урока.
Тъй че мъката по обединената стара десница не е нищо повече от една куха лейка, хвърлена да дрънчи по стълбището на “Раковски” 134. Единственото, което лидерите на тези седем плюс още някакви си пет партии опаковат в т.нар. Съюз на десните сили е три подаръка за управляващата партия ГЕРБ и лично за Бойко Борисов. Първият е поредната жалка капитулация на СДС, която окончателно ще даде правото на премиера да твърди, че няма друга дясна партия освен неговата у нас, а за “марката СДС” могат да се пеят само заупокойни молитви. Вторият са оскъдните гласове на старата десница, с които тя ще подкрепи кандидата му за президент, както и кметовете му по места на втори тур. А третият е пълната изолация на и без това бутиковата ДСБ и Иван Костов в политическия живот, с което да се ознаменува “нова ера”, както са подписвали стиховете си наивните Есенин и Маяковски в първите дни след Октомврийската революция през 1917 година. За протокола припомняме, че и двамата приключиха жизнения си път със самоубийство.
Срещу какво върши всичко това СДС ще се разбере много бързо и много лесно, като се проследи накъде хвърчат трохите от софрата на управляващите. Но и тази сметка на обединителите е без кръчмаря. Защото за разлика от младоците в СДС, Бойко Борисов е на политическия терен от 10 години. И освен че много знае и много помни, сигурно се е научил да не вярва на хора, които набучват споразумения на копията си и то на тъмно. А доказателството за това е пред очите им – ако вярваше, днес обединител на десницата нямаше да е СДС, а ГЕРБ. Особено ако имаше смисъл от такова обединение.
Ива Николова