Убийството на Георги Марков и сянката на Т.Ж.

Поетите са професионални оплаквачи на непоетите вини. В „Ти си следващият” Любомир Левчев публикува на 262 страница снимка с Джери Марков. Кадрото е щракнато на 18 юни 1961 г. в Ловеч. На тази снимка Георги Марков се е подпрял като денди на внушителен черен чадър. След 7 септември 1978 г. „българският чадър” ще се превърне в клише, което ще дразни гузните комунистически величия. Някои техни слуги от ДС дори скочиха да обясняват, че сачмата не била изстреляна с чадър, а с друго устройство. Напъните на „кофталните” от ДС да се оправдават силно възмущаваше най-близкия приятел на Георги Марков в Лондон – Тео (Тодор) Лирков, който години наред беше източник на информация от първа ръка за нас.

Тодор Петков Лирков-Тео е основен свидетел. Тео е учил във Варненската мъжка гимназия. Преди 20 години, през горещото лято на 1991 г., даде интервю за вестника, чийто главен редактор бях тогава. Осигури и снимки от вечерните издания на английски вестници, отразили тайнствената атака с „българския чадър”. Няколко дни преди интервюто Тео беше дал показания за българските власти, натиснати от президента Желю Желев да се разровят в калната десарска история. Лирков описваше детайлите – общите лафове оставяше за „квадратните” (както ги нарича Марков) и „кофталните” (както ги дамгосва Тео).

Тео Лирков разказваше за последните месеци на приятеля си Гео. Джери Марков отива при брат си в Италия. Оценява забележителностите на Болоня. По това време отношенията на десарите и кагебистите в Италия са изключително тесни. Тогава резидент на КГБ в Италия е Гурген Семьонович Агаян. Нищо не става в Италия – десарите не успяват да задействат плана. Хората на Григор Шопов в Италия се оказват не толкова решителни, колкото служителите на ДС в Англия. В посолството в Лондон ключовите позиции по традиция се държат от кадрови разузнавачи, които са обслужвани контраразузнавателно от хората на И. Велков и М. Михайлов от ВГУ на ДС. Връзката между Италия и Англия се контролира от хората на знакова фигура за ПГУ на ДС като В. Коцев. Резидент на КГБ в Лондон при пристигането на Георги Марков е Юрий Николаевич Воронин, а в годината на убийството – Яков Константинович Букашев (Лукашевич).

Вечерта на 7 септември 1978 г. Тео Лирков е с Георги Марков. Верният приятел нарича писателя със свойското „Маце”. Лирков опроверга тогава общоприетата по онова  време версия, че Марков е чакал автобус на спирката. Всъщност е отишъл да премести колата си. В тази част на Лондон, където се намира сградата на BBC, няма блокове и къщи, а само офиси. През деня, когато се паркира автомобил там, трябва да се пускат монети в автомат на паркинга. Ако е следобед на работа, Георги Марков се придвижвал с кола като фургонче. Вече не карал сивото BMW, а „Ситроен”, модел, който бил любим на…акушерките на „бейби бума” след войната, разказва Тео.

На 7 септември 1978 г. Марков е вечерна смяна. Според работната схема на BBC веднъж седмично е „нощна смяна”. Георги Марков отива в този случай около 15 часа. Първото му включване свършва в 18 часа. След това Джери Марков решава да премести колата – вече можело да намери място за паркиране. Движи се по моста „Ватерло” към южния бряг на Темза. По това време на деня навалицата в Лондон е много здрава, направо е фрашкано, обяснява Лирков. Часът пик. Много от работещите в града се запътват към предградията, където живеят. Георги Марков разговаря няколко минути с програмния директор Дейвид Маклейн.

След това отива в клуба, за да прави компания на приятеля си Тео Лирков.  Разказва му какво се е случило на моста. Нещо повече – завлича Тео в тоалетната и му показва раничката. На моста убиецът уж случайно се блъснал в Марков и му паднал чадърът. Извинил се с подчертан акцент, взел си чадъра и скочил в първото такси. Според Тео всичко било направено така тарикатски, че Джери да не усети болка. Марков си сваля джинсите и посочва раната. Тео вижда следи като от убождане с игла. Ясно се откроява малко петно от кръв. Двамата решават, че не е нищо особено. Тео изказва предположението, че е възпаление след възбуждане на косъма при интензивно почесване. Толкова – „почесване”…

По някое време Марков казва на Лирков – „Тео, нещо ми се гади. Не ми е добре.”. И се прибира вкъщи. Лирков тогава не знаел, че на другия ден в 14 часа Марков трябва да е на предаване. Не знаел, че Джери е вдигнал висока температура. По-късно разбрал от жената на Марков, Анабел, че се е обаждала на лекар, но той не пристигнал. Казал да му дадат два аспирина – вероятно имал грип…Анабел позвънила в радиото да го заместят. На другия ден се обадила на Тео. Била в паника. Лирков търчи с метрото да вика лекар. Вече е петък – 8 септември. Тео придружава Джери в линейката до болницата. Вечерта на 9 септември Тео Лирков е поканен на парти за нов дом. Около 22 часа му се обаждат от болницата „Сейнт Джеймс”, за да му кажат, че Георги Марков вече е преместен в реанимацията. Анабел говори на пресекулки – вече смята, че Джери може да умре. Настоява да се срещнат с Тео и да говорят насаме.

В неделя около 14 часа в болницата се събират Анабел Маркова, Тео Лирков и Дейвид Филипс, съавтор на Джери в Англия. В един момент Марков идва на себе си и според свидетелството на Лирков проронва – „Тео, тия гадове ме умориха…Тео, много се измори с мен. Иди в градината да пушиш, аз ще поспя.”. Изповедта на Тео продължава. „Повърна парчета съсирена кръв. Беше подпухнал. Един от лекарите ме позна. Каза ми, че кризата е преминала, но бъбреците на Джери не функционирали добре. Седях до полунощ. В понеделник трябваше да съм на работа в радиото в режим – следобед – вечер. В 12 часа ми звъни брат му от Болоня. Аз му казвам, че кризата е минала, а той ми отвръща – „Какво ми говориш?! Георги е починал в 11 часа.” Дейвид Филипс му телефонирал в 11.30 часа.”. Това е – Георги Марков умира в 11 часа на 11 септември, понеделник, в „Сейнт Джеймс”. Годината е 1978.

Тео (светла му памет) ми подари през 1991 г. екземпляр от специалното вечерно издание на „Evening News”, в което хедлайнът съобщава за смъртта на Георги Марков. Авторите на статията, Джеф Едуардс и Джон Макнами, цитират „най-близкия приятел на Георги Марков – Тео Лирков”, който видял малко червено петно отзад на десния крак на писателя. С това свидетелство двамата репортери правят удара си. Основният свидетел – Тодор Петков Лирков-Тео, беше убеден, че „кофталните” от ДС са убили приятеля му Георги Марков-Джери, който за него си оставаше и през 1991 г. „Маце”. Нито веднъж през годините Тео не говореше за Т.Ж.. с името му. Само повтаряше – „Оня получи специален подарък за рождения си ден – Джери…”.

На 7 септември 2011 г. чалгата за годишнината на Т.Ж. се вихреше с пълна сила. Приятелят Тео от няколко години е при своя Джери. „Кофталните” и „квадратните” отново са тук. И все пак – верните читатели на Георги Марков го помнят.

Любомир Живков

www.bgsniper.com