КОАЛИЦИЯ ОРГИЯ В ИМЕТО НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН: КЛИЗМЕЛИЯ КРУШОВА, РАДАН ЪНЕВ, ГЕНЕРАЛ ДЖУДЖЕМАНОВ, БУРАТИН ДЕМОКРАТОВ, ШАВРАНТИЯ АСЕНА, КИРО ПОСКРИБИШЕВ, ТОШКО ОТ ЛЕВСКИ Г. И БАЦЕ – АМА СЕ БАВИ, ЩОТО ОЩЕ Е У БАРСЕЛОНА. ИГРАЕ КАРТИ. С НЕК’ВИ ШАВРАНТИИ ОТ БАНКЯ

Времето в приказката бе лошо. А атмосферата – тягостна.

Гарвани обсипваха свода небесен под агресивния музикален съпровод на AC/DC и парчето Thunderstruck.

Клизмелия Крушова заби поредната опаковка транквиланти в стената, използвайки личния си винтоверт. Беше си го донесла контрабандно от Киев. С полет през Варшава.

Пушеше вече трето кило хашиш, докато се опитваше да се самоубеди, че трябва да издържи само още една година на успокоителни. После, еднолично, щеше да се номинира за член на Еврогорския парламент, за да се поотърка най-накрая и тя сред най-добрите проби от гейски интелект. Бива ли само Радан Ънев да тъне в разкош?!

И докато седеше на леглото, потопила крака в леген с морска сол, вратата рязко се отвори. Клизмелия погледна в пространството пред себе си, но там нямаше никой.

– Дух – помисли си Клизмелия.

– Не, по-лошо – отвърна й по Телеграм Патрик Суейзи.

– Клизмелия, Клизмелия, искаш ли да имаме деца?

В първия момент г-жа Крушова подскочи, тъй като така и не успя да разбере от къде, по дяволите, идва този глас?! Стресна се жената, дет` се вика…

– Тук съм, тук съм, погледни надолу!

– Офффф, ген. Джуджеманов! Акъла ми изкарахте, бе!

– Ами, изкарах го! В двора го изкарах, та и той да подиша малко! Че ти с тоя хашиш и балони с райска газ съвсем си му отпуснала края, Клизмелия!

Генерал Джуджеманов беше бивше гадже на Клизмелия Крушова още от младежките им години. Навремето двамата често излизаха по партита заедно, тъй като споделяха обща страст към танците. Докато Клизмелия бе луда по казачока, ген. Джуджеманов обичаше скритите и нежни танци, така че обикновено, докато тя подскачаше потна из дансинга, той самотно се лашкаше полузадушен между белите й гърди. Обичаше валса. Само с него се чувстваше сигурен в тясното пространство на клизмеленовия сутиен.

Тук трябва задължително да отбележа, че реално в тая приказка, а и в оная приказка, ген. Джуджеманов беше един от най-големите генерали сред малките генерали. Той имаше супер сили – досущ като в американски комикс – и затова често се случваше да присъства на важни срещи, без никой да е разбрал, че той въобще е бил там. Толкова невидим беше генерал Джуджеманов. Истински професионалист… Някои легенди дори твърдяха, че редица пъти, в пълна нелегалност, той е успявал да стигне до американското посолство в София директно от село Батин. Ползвайки единствено канализационната мрежа на страната.

– Клизмелия, искаш ли да си направим една коалицийка, а? – попита я Джуджеманов, гледайки я игриво. – И да си имаме деца, а Клизмелия? Чакай, ей сега ще викна един приятел, че да ми помогне да се кача на леглото! Демократоооов….

– Да, генерал Джуджеманов!

– Демократов, абе, я ме качи на леглото, че с Клизмелия решихме да си имаме деца!

– Моята принципна позиция, генерал Джуджеманов е, че ако си направите сега една коалицийка, в последствие има голяма вероятност децата ви да се родят с известни малформации. Ето, вижте мен, например. Аз съм дете от именно такъв брак. Затова носът ми е един такъв… независим…

Буратин Демократов беше лидер на единствената политическа формация в света, която твърдо вярваше, че Разград е магично място, под въздействието на което мозъкът на човек може да приеме същата формата като външните му полови белези. И това, разбира се, е добре за демокрацията!

– А бе, не ми философствай, бе, сопол! Качвай ме на леглото! – сряза Джуджеманов Буратин Демократов.

Буратин, от своя страна, бавно и принципно, повдигна ген. Джуджеманов от килима, като деликатно го постави върху чаршафите между краката на Клизмелия. Последната пък взе флакон “Бочко” и го напръска в малкото лице, повтаряйки като мантра думите: “Страшно за насекомите, добре за кожата!”

– Що ме пръскаш, ма?! Охххх! – разпищя се Джуджеманов – Тук има още някой! Що ме мачкаш, бе, парцал! – подскочи той и започна да тича из леглото.

Изпод чаршафите най-ненадейно изскочи Тошко от Левски Г. Беше наведен и се държеше за палците.

– И ти ли си тук, бе, халтурник долен!

Ген. Джуджеманов не понасяше други ниски хора. Все имаше чувството, че му се присмиват. Че е по-висок от тях.

– Тук съм, ама ти, ако знаеш кой още идва, лошо ще ти стане! – изтръска се шумно Тошко, като подуши подмишниците си, щото явно Клизмелия бе успяла да напръска и него със спрея си срещу бълхи. – Оня, турчинът, с аналния разширител, дето държи сексшопа до къщите за гости в Ардино.

Ген. Джуджеманов се ококори. Ако това въобще бе възможно за човек, имащ черепна структура на бухал.

– А освен него, някой друг ще идва ли? – попита хладно  Джуджеманов, докато хвърляше седем кила пронизващи погледи към къдравия Тошко. Презираше го това арендовано джудже!

– Е, и Баце – той също ще дойде. Ама се бави, щото още е у Барселона. Играе карти. С нек`ви шаврантии от Банкя.

– Ааааа, не! Аз в тая оргия няма да участвам! После пак ще се окаже, че съм бил най-отдолу! Предния път оная банкянска гад направо ми смачка химикалката! А аз без химикалка – губя баланс! Химически баланс!

– Поне да викнем и оная мацка, как й беше името, Асена…  – обади се Буратин. – Помните ли предния път, как си бе загащила кюлотите чак до адамовата ябълка?

Джуджеманов се облиза, а Тошко изпищя.

– Тоя боклук?! Не! От тая курва предния път хванах сифилис! Че чак и екипа си заразих. Още носят памперси, горките!

AC/DC усилиха музиката.

Рамката на вратата изведнъж потъмня. Единствената светлина, която продължаваше да прониква в помещението, се процеждаше в жълто, точно между едрото тяло на Баце и четирите пазарски торби с обществени поръчки, които той носеше в двете си ръце.

Мощен урод бе Баце! Респектиращ урод! Нещо като Хълк на амфетамини. Тази вечер той бе облечен с черни кожени чорапи, жартиери, шлифер и пластмасова козирка с надпис “Тигър номер 1 на републиката”.

Щом го зърна, Клизмелия веднага се разкрачи. За нейна изненада, обаче, Баце въобще не й обърна внимание, а бръкна в гащите си, откъдето измъкна намачкана черно-бяла снимка на любимата си Асена. Тази Жулиета на неговото уголемено сърце…

– Е, тая пичка искам аз! Тая и никоя друга! – Баце тропна с крак, разрева се и запали пура. – Свещеник от Вашингтон чак съм докарал за сватбата! Архимандрит Джо! Знаеш ли колко пара струва да домъкнеш дотук тоя изперкал дъртак?!

Клизмелия нервно стана от леглото и шумно се зарови в торбата със секс играчки. Измъкна чифт белезници, метна ги към Баце и изсъска:

– Писна ми да слушам за тая шаврантия Асена! Не виждаш ли, че е болна от Даун! Слагай си белезниците и идвай в леглото!

– Белезниците ще ги сложа, за да огранича корупцията, но в леглото с теб няма да дойда! – отсече Баце, докато намесваше един от кожените си чорапи по едрия си крак.

Точно в този миг в стаята влезе и самата Асена. Носеше къса дантелена нощница, умело съчетана с чифт кубинки “Dr. Martens” – скъп спомен от престоя й в Лондон. Зад нея куцаше асистента й Киро Поскрибишев. Беше с тъмни очила и изкуствени зъби. Откакто бе решил, че ще контролира спецслужбите, поддържаше криптирана връзка дори с Ум Белия делфин.

Баце се размаза. Клизмелия се фръцна. Тошко се оригна. А ген. Джуджеманов превъзбудено започна да се катери по бастуна на Киро Поскрибишев. Оттам искаше да се прехвърли в сутиена на Асена.

– Вижте, и без това всички сме тук, затова моята принципна позиция е, че тая оргия трябва да се състои! В името на Атлантическия океан. И Вълшеникът от Оз!

Буратин беше принципно прав. Реално, обаче, носът му си оставаше видимо крив.

– На влакче, на влакче! Нека всички се хванем на влакче! – въодушевено се провикна Баце, докато започна да се клати като йоркшир за крака на Асена. Всички мигом го последваха. Дори ген. Джуджеманов започна да клати къдриците на Тошко от Левски Г.

Стаята се изпълни със стонове и мараня. AC/DC спряха да свирят и напуснаха сцената. На тяхно място влезе Галена. С пера и фльонги. Някой от Брюксел започна да ръкопляска. Времето в приказката рязко се промени.

Най-накрая грейна слънце. Архимандрит Джо поръси оргията с тамян и се здрависа с Патрик Суейзи.

Хубаво е. Когато всички се клатят. Хубаво е. Когато животът прерасне в оргия. Оргия, от първични интереси и полит-сексуална мараня.

Васил Петев