Почина председателя на СБЖ Милен Вълков, много хора се целеха в стола му и имотите на Съюза
По време на целия т.нар. демократичен период, бяхме свидетели на това как журналистите-съюзни членове, не разполагат с нито една привилегия, или база за отдих, с изключение на тази в Батак. Базата в Банкя е напълно разграбена и рухнала, извън експлоатация – нуждаеща се от спешен ремонт. За целта СБЖ, поради липса на средства, отдавна е подало молба до Община Банкя да му бъде разрешено да продаде 3 дка земя. Тази процедура би била лесна и кратка, ако някой добросъвестно бе спазил законния срок. Този въпрос обаче се бави, неизвестно по какви причини. Или, по обяснимо какви.
Преди малко повече от два месеца СБЖ пусна отворено писмо до медиите, в които изрази последен отчаян вопъл за помощ. В писмото Милен Вълков пишеше, че фирмата на Данчо Джиков – «Български имоти корпорация» ЕООД и фирмата на Христо Дионисиев – «Валедо» ООД, като наематели на Международния дом на журналистите във Варна, и на бившия ресторант в сградата на СБЖ в столицата, дължат общо над 800 000 лв на съюза. Наемателката на кафето на първия етаж в съюзната сграда – Сия Дуфева, също за кратко натрупала дългове от 19 000 лева – и до момента не е напуснала, като не ползва помещението по предназначение, а за жилище, отказва да напусне имота и бави съдебните решения. Въпреки че дамата се оказа широко известна с измамните си дела и в други съюзи – като този на артистите.
Години наред с Дуфева е в съдебен спор с Министерство на младежта и спорта, понеже по същия начин е държала с договор базата на министерството в местността «Ловджийска чешма» в Панчарево. Гспожата е издирвана и от частни лица, нейни клиенти, които тя измамила като собственик на антикварен магазин в миналото. С омерзение си спомня за нея и босът на едната от тамплиерските ложи – Румен Ралчев, когото завлякла с пари, а отгоре на това му спретнала и трудово-правно дело. Въпреки това г-жа Дуфева успява да върти месеци наред цял един съюз, подпомагана от адвокати и държавни люде в сянка. Мнозина се питат как е възможно това, но е факт. Така е и с другите неизрядни наематели, макар СБЖ да прекрати договорите си с всички тях. Съдебните дела се бавят, препращат се с измислени обжалвания нагоре-надолу по съдебните инстанции, и така наемателите печелят време за своя полза. Всичко това позволи правната ни система. Хората отдавна са изгубили доверие в нея при воденето на частни дела. Но е повече от срамно да изглежда, че победители са безчестните в дела, в които ищецът е институция със 100-годишна история и авторитет. Зад всичко това мнозина виждаха дългата ръка на Петьо Блъсков, който в миналото бе член на УС на СБЖ и по този начин вкарал като троянски коне наематели от типа на Джиков и Дионисиев. Да припомним, че Блъсков бе заподозрян и в задкулисна сделка с шефката на «Балкантурист» АД Нели Сандалска, която нае МОЖ във Варна с 10-годишен договор, а се отказа от имота още първата година, като дори не плати неустойка за това. УС упрекваше Вълков за тогава той предпочете да избегне скандала, а може би трябваше.
След цялата тази сага днес е направо невероятно, че Банкя е вече владение на СБЖ. На дни ще бъде върнат доброволно от ЕООД «Български имоти корпорация» и Международният дом във Варна. По думите на секретаря на СБЖ – Снежана Тодорова сдаването на имота ще се уреди на 30-и т.м. Рано или късно, предстои неизбежно и напускането на Дионисиев и Дуфева от обектите от съюзната сграда в столицата. Какво ще прави с имотите си Съюзът обаче, при положение, че няма пари да ги реновира, защото години наред бе лишаван от приходи заради неизрядни наематели? Журналистите като цяло и съюзните членове, а не покойният Вълков, имат вина, че дълго време търпеливо мълчаха как се разграбват имотите на браншовия им съюз от подставени лица, преследващи мерзки цели. След внезапната кончина на председателя на СБЖ напълно вероятно е тези лица отново да се активизират. Ако не ги е срам, разбира се!
Еми Мариянска
Поклонението пред тленните останки на Милен Вълков ще се проведе в църквата при Централните Софийски гробища на 16-и, петък от 11 ч.