Постни яхнии. Виновни ли сте?

Тази история съм я споменавал в дописките си поне два пъти, обаче въпросът за това проклето щастие продължава да витае из главите на нашите водещи.
   Щастлив ли сте? Всеки български политик, който все още е поне малко жив, ще приеме, че се гаврят с него, когато го въвличат в подобен дамски бъбреж. И не е нужно да е от калибъра на великия французин, а да има поне мъничко съвест. Поне от 30 години насам нито един български политик няма дори нищожни основания да се чувства щастлив –

освен когато нощем гали парите си, скрити в дюшека

   Не са щастливи още от нощта, когато са спечелили изборите – веднага започват да се страхуват от властта, какво ще я правят и какво ще прави тя с тях. Стига да я знаеха, от този миг в главите им щеше да се върти поговорката "Имаме часовници, обаче времето не е наше." Имаше, разбира се, и идиоти, които обявиха, че времето е тяхно. И си отидоха за 11 месеца, но те бяха странни птици, любезно казано, и не знаеха, че онзи, който притежава времето, не може да е щастлив. Ако по някакво чудо възкръснат сега, сигурно предизборният им апел ще е "Време, временце, позволи ни да се отъркаме за мъничко в теб". Само големите политици, а в наши дни те са вече съвсем на изчезване, знаят какво недоверчиво чудовище е Времето.

Нужният въпрос е друг: "Виновен ли сте? Защо?"

Повечето политици ще се опитат да ни удавят в баналности. Но за тия хора и без друго участието в политиката е нещо като да си изберат вратовръзка, както би казал М. Бърнел.
   Въпросът за вината ще ни въвлече в мрачното подземие, където се усукват перипетиите на българската политика. Само сатрапите (например Сталин) са ги рисували или снимали на фона на безбрежната морска синева или пред разлюлени златни жита. Навремето студийните фотографи караха лековерните си клиенти да промушат главите си в отворите на специални декори, които ги представяха във всевъзможни сценки – като сръчни ловци, галантни любовници или смели военачалници.
   Езикът на политиците изглежда бутафорен, понеже ги поставят сред подобни декори. А не където им е мястото – сред руините, които обитаваме така или иначе.

Аз бих ги завел край опожарените къщи в Катуница – разговорите с тях на този фон ще бъдат далеч по-впечатляващи. И може би по-откровени. Другото е студено къдрене при начеваща фризьорка.

   Нужни са отрезвяващи процедури. Студеният душ е за предпочитане пред турската баня, край която се въртят мнозина, макар да говорят друго.
   Днес публичният език е почти изцяло лишен от смисленост, източен е като кредитна карта, която отгоре на всичко е и подправена.
   Очевидна е липсата на сериозни теми, предпочитат се закачките, залъгалките също вървят добре. Стоката е като от "Е-магазините" от "Просяшки роман" на Брехт. Пак той казваше на друго място: "И всяка заран излизат на пазара и застават зад сергията, където се продава лъжата."
   Представлението се играе по-скоро за доверчивите водещи и репортери, далеч по-малко за зрителите, които са вече доста скептични. Фидосова се пошегувала с Мая Манолова в Детската градина на площад "Народно събрание". Телевизиите излъчиха в централните си новини репликата й "Едно си Мая знай, едно си Мая лай". Сетне обаче я махнаха от късните новини. Изглежда, редакторите бяха успели да прескочат до заложната къща, където си бяха оставили добрия вкус. Но и в тези закачки няма огън, те са по-скоро вяли, отколкото страстни.
   Липсва истинската ирония, всичко се прави набързо и се поднася полусурово, елегантното слово е заточено някъде.

Малцина държат да са в добри отношения с г-жа Истина, която вече е напълно изтерзана.

Румен Петков казва по телевизията, че никога БСП не е имала вземане-даване с онзи Киро. Да, така е, нищо общо са нямали, като изключим, че го търпяха. Цели 16 от 22 години – от промяната насам БСП е на власт или е скритият модератор на властта. И все са нямали време за Киро, нали. Никой от опонентите на Румен дори няма желание да го репликира. Сякаш предстои закриването на политическото говорене – не на умното, а изобщо.
   "Кой беше Плевнелиев?" – пошегувал се Станишев. Кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ му приличала на семейство, отишло да избира лампион в ЦУМ. Е, да де, обаче по всичко изглежда, че скоро на Станишев ще му са наложи да пазарува при това семейство – нещичко, каквото и да е.

А пък ако става дума за лампиони, Плевнелиев отдавна си е избрал своето Слънце

   Тези подмятания са като мрънкания, подходящи за следобедно чаепитие на застарели дами, на които вече никой не обръща внимание. Онзи, който ги подхвърля, сякаш си въобразява, че те отиват веднага и окончателно в небитието. Обаче това изобщо не е така. Те остават, наобикалят те като уличен пес, който те гледа мръснишки и не знаеш кога ще те захапе.
   Българската политика приспа смисленото, свежо и остроумно говорене. Сведе го до своето ниво.
   Политическото остроумие поначало е най-рядкото словесно изкуство. Много качества се изискват, за да го притежаваш. Най-важното от тях е трезвостта. На фона обаче на бутафорните изрисувани златни жита не можеш да си остроумен, гласът ти ще кънти на кухо.
   Сякаш дори не си дават сметка какво изричат. Според Станишев на изборите една трета щели да гласуват за Калфин, една трета за майор Деянов и последната трета за Касабов. Ако Касабов е героят на Стефан Данаилов от "Стъклен дом", този нов чорбаджия не ми се вижда толкова привлекателен за бабите с чая. Може би са сметнали, че Деянов вече е позабравен, та са решили да прибавят към него и Касабов – добре, че не са сложили в кюпа и чаровния женкар автоинструктор от "Дами канят".
   Всичко сякаш се прави в полусънно състояние, случайното взема връх, няма истинско въображение и размах. Един Господ знае как ще помогне Касабов на Калфин.

Стефан Данаилов е ДДС-то на Калфин, но като е известно как не го плащат у нас?

Тия дни иронизираха Бойко за две негови фрази и това пак беше несправедливо. Едната за пенсиите на европейците, които трябвало да се изравнят с българските. Другата за новозакупените хеликоптери "Пантер" за граничната полиция. На Бойко вече не му е достатъчно да се забавлява вербално с местните си опоненти. Може да са прекалено ясни и отчетливи за европейския вкус, но и двете фрази някой трябваше да ги изговори. Особено втората: "Надявам се от "Пантер" да кажат на политическите ръководители в своите страни, че България защитава добре шенгенските граници." Трябва вече и така да се говори – и понеже външният министър Младенов е зает да оправя Сирия, след като прогони Кадафи, кой друг да го прави освен Бойко. В следващата справка на американското посолство за него ще пише, че е опърничав и неуправляем. А това е най-големият комплимент, който могат да дочакат българските политици, които обичайно са направени от конфитюр от рози.
   Има и още една причина Бойко да влиза в този диалог. Ние нямаме влиятелни журналисти, чийто глас да се чува на Запад. Вместо това разполагаме с голям избор от донори на лъжите за България.

Видяхте какво се случи след Катуница – българите излязоха расисти и насилници, убитото момче изобщо не се споменаваше във фалшивосълзливите чуждестранни комюникета.

Нито българският преход, нито пък още по-малко българската съдба ще бъдат изобщо проумени в чужбина, понеже "петата колона" на пристрастието и лъжата вече набра значителна сила у нас. Продаването на лъжи за България се превърна в изгоден бизнес за мнозина псевдоанализатори и социолози. Всякакви лъжи се предлагат, дори такива, които няма да минат и на Женския пазар в столицата: българските сутеньори печелили по два милиарда евро годишно, по време на предишните избори плащали цели камиони, пълни с пари, за фалшив вот и пр. дивотии. Няма честни анализатори, чийто глас да има някакво значение за Запада – вместо тях сиви анонимни типове мишкуват с лъжата. А дори Ватиканът чрез свои приближени журналисти подготвя публиката за поредното послание, даже то да е от самия Господ!
   Няма кой да продаде в чужбина една смислена българска теза, доколкото я има. Всеки кретен от някоя чужда фондация може да организира покушение срещу страната ни.
   Наблюдаваме у самите политици някаква отегченост от дебата. Може би предстои заменянето на говоренето им с жестомимичен превод, тогава и грешките няма да са толкова лесно доловими. А и винаги могат да упрекнат за тях преводача. Глухонямата политика за мнозина има по-големи шансове.

Засега предизборното говорене е постна яхния, сякаш изобщо не разчитат на него, а на нещо друго. Изглежда, калкулаторите окончателно замениха възторзите.

"Сър Уилям, изглежда, е мъртъв", рекъл сервитьорът в известен лондонски клуб за политици. "Защо мислиш така?", попитал колегата му. "Ами чете вестник отпреди два дни", отвърнал онзи.
   Телевизиите се опитват да компенсират дефицита. Вече чухме гласа на гейовете, сега очакваме да чуем другостта от някоя лудница или затвор. Показаха и един клошар, който нямало да гласува за никого, каква изненада. Пак добре, че не беше онзи бездомник от един подземен тунел на Централна гара, който с пълно гърло пееше пред камерата "Моя страна, моя България"! Каква трогателна любов.
   Приятел политик ми разказа, че издигали един циганин за кмет на възрожденско селище. По-рано казвал, че е турчин, а иначе насаме си признавал, че е чист българин.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg

Кеворк Кеворкян

„Приказки за телевизията”

В. Стандарт