Братът на ексминистър на МВР: „Трактора е подбудител на престъпления срещу мен и семейството ми!”
Ангел Йорданов е брат на бившият министър на МВР Емануил Йорданов, който днес е кандидат за вице-президент на „Синята коалиция” заедно с кандидата за президент Румен Христов.
Строителен инженер е.
Ангел Йорданов се обърна към afera.bg убеден, че трябва да се гласност на историята му, защото тя е пример за това как 14 години няма власт, която да има волята да разследва издъно престепленията, които го връхлетяват.
Ето и разказа на самият Ангел Йорданов:
„От септември 1997 г. семейството ми е обект на престъпления, извършени от силови групировки и криминално проявени лица. Основните подбудители на тези престъпления са лицата :
1. Иван Петров Инински /Свинята/
2. Павел Цветанов Влаев
3. Красимир Инински
4. Миглена Александрова
5. Йордан Денев /Джибрата/
6. Алексей Петров /Трактора/
7. Адриана Владимирова Чернева
8. Лора Маркова
Първото по – сериозно престъпление бе извършено на 08.09.1997, когато, на улица „Три уши” №113, неизвестно лице ме приби и ми счупи десния крак. По това време изграждах сградата на посочения адрес съвместно с фирма „Кристал” ООД, формални собственици на която бяха Красимир Иванов Инински / ЕГН 73……….. /и Снежана Ининска, а неформален собственик бе Иван Петров Инински. Непосредствено преди инцидента бях извикан по телефона от сътрудничката на Иван Инински – Ирина под предтекст, че покрива на обекта е протекъл. След инцидента успях да се кача до последния етаж на сградата, но теч на покрива нямаше. По – късно ми бе подхвърлено от Павел Цветанов Влаев, че вероятно съм бил нападнат от човек на Димитър Димитров – Маймуняка. До този момент аз не знаех нищо за връзките на клиентката на Инински Миглена Александрова, както и за контактите на сем. Инински с Георги Илиев и групировката ВИС.
Друго направление, по което е „разработван” моя случай, е спортен клуб „Левски” – интерхолдинг „Спартак”. Това става по предложение на Павел Цветанов Влаев направено пред председателя на клуба Стоян Хранов. След одобряване на идеята Влаев дълго време ме убеждаваше, че „Спартак” са структура, която се занимава с кредитиране и може да ми помогне при решаването на различни проблеми.
Беше среща на басейна „Спартак” между мен, Влаев и изпълняващия по това време длъжността изпълнителен директор на „Спартак” Николай Михайлов Въжаров. Беше ми отпуснат кредит за символична сума с много сериозни лихви.
В процеса на водените разговори, в последствие, аз все повече недоумявах, защо проблемите по които се обръщах към тях за съдействие или съвет, все повече се задълбочават. В рамките на тази структура случаят започна да се прехвърля от ръка на ръка в следната последователност – Въжаров, Кирил Богданов Топалов, Алексей Петров /Трактора/, Адриана Владимирова Чернева.
Предусещайки нещо нередно аз започнах да договарям кредити, за реализиране на дейността си, с частни лица. Без да подозирам обаче, че споменатите вече структори ще се доберат до тях и ще направят цесия на задълженията, без аз да бъда уведомен за това и без за целта да бъдат оформени никакви документи, така както се изисква това от закона. Срещу изкупуването на така наречените „лоши кредити” формалните вече стари кредитори са се ангажирали да участват в престъпните схеми срещу мен и моето семейство. Анонимните неформални кредитори са правели всичко необходимо, около мен да съществуват достатъчно проблеми, за да не мога да обслужвам взетите кредити.
В резултат от комплекса „активни мероприятия”, по незаконен начин ми бяха отнети мезонет на ул. „Три уши „ 113 и апартамент 7 в бл. 719, ж.к. „Люлин”. Беще осуетено и строителството на жилищен блок в ж.к. „Люлин” ІХ м-р, както и строителството на жилищен блок на ул. „Софроний Врачански” 48
В опита си да изляза от тази схема, през 1997 г. аз договорих самостоятелно и започнах строителството на нова жилищна сграда в ж.к. „Люлин” ІХ м-р. Изкопните работи на обекта бяха реализирани при напълно оформена строителна документация. Въпреки това, без да има издадена заповед от компетентен орган, през декември 1997 започна засипването на изкопа неизвестно по чие нареждане. Опитите да получа информация или съдействие от администрацията в р-н „Люлин” или РПУ на МВР останаха без последствия. По този начин от неизвестен извършител ми бяха нанесени много сериозни материални щети и на практика бе осуетено изграждането на обекта.
През този период бяха извършени редица обири и взломни кражби в имоти моя собственост или собственост на семейството, като например:
– кражба в книжарница бл. 719, вх. А, ж.к. „Люлин” 7 – София
– взломна кражба в мезонет ул. „ Три уши” №113 – София
– взломна кражба в бл. 68, ап. 52, кв. „Възраждане” – Варна
– взломна кражба в офис ул. „Софроний Врачански” № 48 – София
– кражби от строителен обект ул. „ Три уши” № 113
– кражба от строителен обект ул. „ Търново”, ж.к. „ Люлин „ 9 мр.
Бяха извършени и улични обири на синовете ми Николай Ангелов Йорданов и Горан Ангелов Йорданов, като за всички престъпления бяха подавани сигнали в съответните подделения на МВР, но без от това да произтекат никакви последствия.
Вместо това е имало случаи при които полицаи са ме заплашвали от името на групировките стоящи зад тези престъпления.
Броят на съучастниците в извършените престъпления надхвърля 100.
Тази информация е коментирана по всички нива на МВР и по разкриване на престъпленията нищо не е направено.”
Afera.bg попита Ангел Йорданов не се ли е опитал брат му Емануил Йорданов като вътрешен министър да помогне по описаните казуси.
„Събитията, които описвам не се бяха случили по времето, когато брат ми бе министър на МВР. Мога да кажа само, че през двете години, в които бе министър единственото, което се случи е, че темпото, с което ме мачкаха рязко намаля. А и съм убеден, че той нямаше буквално никакви възможности за да направи нещо повече”, казва Ангел Йорданов.
Братът на Емануил Йорданов – Ангел се е обърнал лично към главния секретар на МВР Калин Георгиев и той е запознат със случая му, като е демонстрирал и силна заинтересованост. ГДБОП също са осъществили контакт с Йорданов, но той смята, че „само се говори и над тях има висши фигури, от които зависи дали ще се размърдат”.
Ангел Йорданов няма илюзии, че виновните за онова, което го е сполетяло, ще си получат заслуженото. Той обаче е категоричен, че трябва да се дава гласност на всичко, за да знаят хората кой кой е в тази държава и за да си правят сами изводите защо бездействат МВР и прокуратурата.
Кой е Ангел Йорданов?
Afera.bg публикува три кратки авторски материала на Ангел Йорданов от неговия личен блог http://angelyordanov.blogspot.com, които дават представа за това кой е той и за непримиримостта му да се бори срещу мафията.
Спомен за моя дядо
Дядо ми, по майчина линия, Нигохос Гарабед Нигохосян никога не ме е виждал. Аз него също. Той е бил дърводелец и дърворезбар и е имал няколко работници в малка работилница. От разказите на майка ми знам, че е имал много отрязани пръсти от дърводелските машини и инструменти, но с осакатените си ръце е чертал чертежи, които са били красиви като картини.
Бил е наеман от клиенти в цялата страна за значими обекти, като банки и министерства. Негово дело са вратите на катедралния храм „Успение Богородично” във Варна. За съжаление от оригиналните врати, в момента , са останали само две. Другите са заменени от някакви странни дървено – ламаринени приумици. В разговор с подпийнал отец от варненската епархия, който назнайваше доста неща за бившата Държавна сигурност, разбрах, че оригиналните врати са били продадени. Неизвестно от кого и на кого. На варналии поне корабите са им под ръка.
Той е изпълнил и дървената конструкция на първия хотел в курорта „Св. Св. Константин и Елена”. Разбира се там където има дървена конструкция има и другари, които да драснат клечката кибрит в името на светлото бъдеще. Хотела е изгорял без остатък. Сега в курорта, около каменните основи, останали от изгорялия хотел, можете да видите модерни сгради, около които хора с колхозни физономии разговарят на руски.
Този тъжен разказ може да продължи, но ще спра до тук, защото ми е трудно да разказвам. Вероятно не бих занимавал никого с всичко това, ако беше една случайна история.Но съдби като тази на моята фамилия имат стотици хиляди семейства в България и заради тях съм длъжен да публикувам тази поредица.
Все пак искам да ги попитам : Вие ще простите ли ?
ЗАЩОТО АЗ НЯМА ДА ПРОСТЯ.
Спомен за моя баща
Баща ми Никола Йорданов Николов беше последовател на „ Църквата на адвентистите от седмия ден „ или така наречените съботяни. Прищявката на съдбата го свързала с тези хора още в младежките му години. През 1951 както и всички негови връстници той постъпил в армията, но решил да не се отказва от религиозните си разбирания и в крайна сметка бил предаден на Военен съд.
Процесът бил срещу няколко младежи с едно и също обвинение. По време на процеса военният прокурор излязъл от равновесие и попитал баща ми:
– Добре де, момче, представи си , че утре е събота. Гръцките империалисти преминават границата на социалистическата ни родина. Достигат до София, убиват майка ти, изнасилват сестра ти. А ти ще стоиш и ще гледаш, понеже е събота. Така ли ще се получат нещата?
На което баща ми, който бил двадесет годишно момче, отговорил:
– Другарю прокурор, ако всички бяха като мене, никой никого нямаше да убива и никой никого нямаше да изнасилва.
Тази размяна на реплики очертава колосалния сблъсък между две ценностни системи тази на бившите комунисти, за които всичко е революции, лозунги, убийства , арести, изнасилвания и една друга ценностна система – на обикновените хора, които искат да изживеят достойно живота си.
След тази размяна на реплики баща ми поема пътя към затвора, а аз и брат ми години на ред носехме „ на челата си” клеймото – деца на осъждан.
Гаврата с него и семейството не престана и след промените. За обезщетяване на случаи, като неговия има приет закон, за който аз публикувах, перди време, материал във вестник „Гласове” със заглавие „Печалният сериал продължава”. Предвиденото обезщетение за съсипания му живот и този на семейството е толкова малко, че повече прилича на подигравка. На всичко отгоре, наследниците на тези, които осъдили баща ми, не можаха да превъзмогнаг себе си и да му дадат полагащото се по калпавия закон, за който ви споменах.
В резултат на лавината от престъпления с които беше засипано семейството през последните двадесет години, баща ми умря в цигански катун при крайна мизерия, без да може да види България, като цивилизована европейска държава.
Бившите комунисти не му простиха това, че за разлика от тях, той беше честен, добър и достоен човек.
Ако трябваше да напиша тези редове преди повече от двадесет години, те биха изглеждали така:
„Роден съм в прогресивно работническо семейство. Моите родители, работейки на смени, в Химико – фармацевтичния завод – София, неуморно работят за изграждане на социалистическа България, под вещото ръководство на Българската Комунистическа Партия.”
Къде за добро, къде за лошо нещата у нас се промениха и ще е добре да променя стилистиката.
През 1977 завърших Строителния техникум – София. Две години по – късно започнах работа по разпределение в НИППИЕС „Енергопроект”, където попаднах в групата, която проектираше конструктивните проекти на АЕЦ „Козлодуй”. По това време в института работеше и самият другар Румен Овчаров, като проектант в научна дирекция.
Преминах през различни етапи на строителството, като работник в Софстрой, технически ръководител на строителни обекти и т.н. През 1988 завърших висшето си образование във ВИАС – София.
През 1993 заразен от ентусиазма на много хора се захванах с частен бизнес, без дори и да предполагам на какво „съзвездие” от криминално проявени психопати ще попадна в частния сектор.Между тях лица приближени до покойния Георги Илиев, лица приближени до братята Маргин, лица свързани със спортен клуб „Левски”, Алексей Петров и персони от обкръжението му, лица приближени до Васил Божков – Черепа и т.н. Списъкът е твърде дълъг. Списъкът с престъпления срещу мен и семейството ми също е впечатляващ. По тази тема преди време Волен Сидеров се опита да коментира нещо в публичното пространство, като беше напълно прав, че срещу мен е упражняван рекет. Не беше точен в това, че свързваше този рекет с имоти до Южния парк, каквито аз никога не съм притежавал. Имотите и обектите , мишена на мутраджийските престъпления бяха в „Зона Б-19”, ж.к. Люлин, община Възраждане – София, община Възраждане – Врна и т.н. Ще дам само един пример.
Бях започнал, с напълно редовни документи, строителството на жилищна сграда в ж.к. Люлин. По Коледните празници на 1997 г., когато всички хора празнуваха, 5 000 куб. м. изкоп за жилищна сграда, бяха засипани със самосвали идващи от различни краища на София. Опитах се да предодвратя това безчинство , но и от Община „Люлин” и от 9 – то РПУ на МВР ми казаха, че не знаят кой засипва изкопа и не могат да ми помогнат.
За работата на МВР по разкриването на престъпленията писах в материала „ Пародията МВР” публикуван в този блог през март 2010.Може би ще ви бъде любопитно да го прочетете.
Най – общо казано комунистическият и неокомунистическият геноцид срещу моята фамилия , започнал преди повече от 50 години продължава и днес. Олигофрените от неокомунистическата престъпна мрежа унищожават миналото, настоящето и бъдещето на семейството ми бавно, методечно, жестоко, по комунистически непоколебимо. След дядо ми и баща ми дойде и моят ред.
Дълго мислих как да завърша този материал, който е последен от тази поредица. Но след препрочитането на трите материала, единственото което ми идва на ум е да кажа две изречения на изродите съсипващи България толкова години.
Уважаеми другари и другарки,
Аз ще направя всичко, което е по силите ми за да изчезнете за винаги от живота на нормалните хора и никога повече да не можете да се върнете. Вашите идиотщини все някога ще приключат.
Afera.bg