Господин “Не” и госпожа “Ако” като най-хигиеничната двойка
Бившият строителен министър по принцип е любител на множественото число. След като ни убеди, че кариерата му започнала от “паркинзите” в Германия, на които бил принуден да спи някога, тези дни ни каза нещо също така множествено. “По отношение на моите зависимости от партията, също трябва да е ясно, че аз съм подкрепен от политическа партия ГЕРБ, но не съм член на партията, никога не съм бил член на нейните изпълнителни бюра…”, заяви кандидатът по БНТ. И изведнъж се замислих кое точно от многото изпълнителни бюра на ГЕРБ го е издигнало за президент. И дали ако изпълнителните бюра са повече от 100, Бойко Борисов си е направил труда да изслуша мнението на всички.
Плевнелиев по принцип е любител и на противоречията. Така ще се изкаже, че и тако, и вако, да е вярното.
Пред bTV обаче надмина себе си. Когато го попитаха защо все пак не е уведомил компетентните органи, когато в министерския му кабинет влязъл някакъв човек и му предложил сделка, той обясни, че изгонил човека на 20-тата секунда. (За 20 секунди горе-долу може да се каже “Добър ден”, “Приятно ми е да се запознаем” и да си каже името и с какво се занимава съответният човек.) Плевнелиев наивно обясни, че не сезирал органите на реда, че му искат подкуп, защото онзи дори не споменал думата подкуп. Защо тогава е изгонил човека, това е крайно невъзпитано? И докато този въпрос се стрелва в главите ни, кандидатът на ГЕРБ вече е родил шедьовър с другата си уста: “Защото аз съм най-хигиеничният човек. Мен ме отвращава думичката “подкуп”. Само някой да я спомене и аз съм готов или аз да скоча, или него да го изхвърля през прозореца”.
ТВ водещите бяха слисани и дори не свариха да го попитат защо си противоречи в рамките на 20 секунди.
Тези думи на Плевнелиев ми звучат много познато. Сетих се. В началото на 2009 година видният разбирач по ДАНС-овите и енергийните въпроси (а всъщност обикновено плямпало) Стефан Гамизов каза нещо подобно. “Политиката сега е помийна яма, а аз съм хигиеничен човек и не ходя там, където е мръсно”. Така Гамизов се мотивира защо не иска да е депутат. Сега пък с хигиената Плевнелиев се мотивира защо иска да влезе в политиката.
Плевнелиев казва още нещо неясно и странно защо никой не му поиска разяснение. “Когато Семов твърдеше, че имам черен печат за Германия, аз бях на среща с Ангела Меркел”, похвали се той тези дни. Много странно, ако е вярно, че Меркел го потупала по рамото и казала, че желае успех само на ГЕРБ. В Европейската народна партия членуват и други десни български формации и няма логика Меркел да насъсква едни срещу други.
Тези дни изглежда някой е казал на кандидата на ГЕРБ да се дистанцира от всичко живо и Плевнелиев започна с патрона си Бойко Борисов.
“Две години като министър на регионалното развитие, като че ли нямаше по-независим министър от мен. Човек, който е имал своята визия, своите приоритети и човек, който много пъти е казвал “Не” на премиера. Със сигурност много пъти повече “Не” на премиера, отколкото Калфин на Първанов”, похвали се Плевнелиев.
Да казваш само “Не” не е достатъчно. Когато Борисов питал сутрин министъра си пил ли си кафе, той обикновено казвал “Не”. Когато го питал готови ли са вече проектите за магистралите, той обичайно пак отвръщал “Не”. Сега тези “Не”-та ли ще броим?
И какво значи да си най-независимият министър. Сега остава да попитаме Плевнелиев според тази класация кой е най-зависимият.
Плевнелиев се дистанцира и от шефа на предизборния си щаб Цветан Цветанов. Когато го питат за случая Катуница, той свива рамене, че това било работа на изпълнителната власт. Той бил казал, че МВР трябвало да бърза, а те се забавили. Когато го питат за грозното явление купуване на гласове – пак сочи министър Цветанов. “Очакваме изпълнителната власт да следи този процес и да си свърши работата”, казва Плевнелиев в любимото си множествено число. Кои сте тия, които очаквате Борисов да стегне Цветанов да си върши работата – не става много ясно. Другата уста на Плевнелиев обаче веднага добавя: “Но, за да помогнем на българите да не гласуват винаги против, за да помогнем на българите да не се замислят за 20, 50 или 100 лева, когато гласуват, ние трябва да даваме решения.” Колко красиви празни думи! Защото Плевнелиев, на когото доскоро му беше забранено да говори, не даде досега нито едно решение. В главата му е някакъв хаос от идеи за президентската институция, които не е ясно откъде са дошли. Това, че президентът имал право на законодателна инициатива, че президентът може да се бори за инвестиции, че ще създаде звено на “Дондуков” 2, което да изследва устойчивостта на всеки законопроект, са все мечтания в бъдеще време. Накрая Плевнелиев ще ни обещае на два от трите етажа на президентството да организира кухня за социално слаби, а на третия – да отглежда гълъби, за да пуска по един при всяка отрязана лента от премиера.
Като казах социално слаби, та се сетих за издънките и на проектовицето Маргарита Попова.
На провокативния въпрос смятат ли, че е добре социални помощи да се дават срещу работа, а бедните, например, да бъдат задължени да строят магистрали, тя подскочи “това ми изглежда много разумно”, но Плевнелиев се усети и бързо замаза гафа. Иначе щеше да е чудно – бедните ще построят магистралите на ГЕРБ и Европейският съюз нямаше да им трябва толкова належащо.
Попова притесни Плевнелиев и когато каза, че не й приели по-драстичния вариант на закона за конфискацията, включително и депутатите от ГЕРБ, “защото вероятно не са живели в мир със себе си и в мир със закона”. След такова изказване от правосъдния министър избирателите трябва да се гръмнат. Ако депутатите от ГЕРБ не живеят в мир със закона, какво да очакваме за останалите бандити.
Напомпаната с позитивизъм двойка Плевнелиев-Попова се свива като настъпено коте, когато им зададат въпрос не по сценарий. Попитаха ги знаят ли за пропуска в НПК, според който продавачите и купувачи на изборни гласове не могат да бъдат разследвани със СРС или специални агенти, и те млъкнаха с трите си усти едновремено. Хубавото на телевизиите е, че показват емоции.
“Е, дали знам за този пропуск. Естествено, че знам какво има в НПК”, промълви без настроение министърката на правосъдието в отпуск и сведе глава. Със следващите си думи обаче, на принципа “гузен негонен бяга”, намекна, че може и да има някакъв конфликт на интереси. “Ако някой толкова е смятал, че това нещо е належащо и трябва да се направи, ние правихме вече веднъж изменение в НПК, след това правихме втори път. Парламентът работи. Ако се смята, че обществените отношения с такава драстичност са навлезли и така масово се купуват гласове…”
Това “ако” е малко като “Не”-то на Плевнелиев. Усукваш, за да не признаеш проблема. Попова напразно се прави, че не знае с каква драстичност е навлязло явлението купуване на гласове не само сред ромските, но и сред все повече маргинализиращите се български общности. При 100 лева на глас за едно 4-членно бедстващо семейство това си е приличен доход за един месец, какъвто и правителството не дава.
Маргарита Попова, или г-жа “Ако”, изуми в едно тв интервю и с признанието си кога за последен път е плакала. На митинга, предната вечер в Ловеч, срещнала една жена-инвалид. Очакванията са, че някаква покъртителна човешка история е трогнала министерското сърце и тя е пуснала една-две сълзици. Но не. Разплакала се, защото тази жена, която Бог знае как преживява, й връчила писмо с адрес “Дондуков” 2. Та тази предопределеност разплакала кандидатката за вице. Представяте ли си, ако получи писмо адресирано до нея, но върху плика да е написан адресът на сградата, в която пребивава френският президент. Рев, рев!
А тази симпатична двойка можеше от кумова срама да се изрепчи на Цецка Цачева, че разпусна депутатите за две седмици, вместо да баламосват всички, че парламентът работи.
Господин “Не” и госпожа “Ако” са много весели тези дни, за да се репчат на когото и да било. Предстоят им още тв дебати, ще ги гледаме с интерес. Тази двойка наистина си я бива в смешките и развлеченията. А докато ги зяпаме, можем да се надсмеем и над самите себе си. Над цялата множественост на глупостта, която пораждат изборите
Вероника Георгиева