Станишев си отива – по бащинство и то – доброволно

Първата група до днешни мълчаливци  са кандидатите за нещо си на предстоящите избори – състояли се се и не попаднали в листите.И едните и  другите днес се обявиха като антистанишевци по различни причини , по различен начин ,  но  му дойде времето.Те скочиха против другите две групи  станишеви  протежета  с  тежки и , според тях , основателни обвинения. Тръгна се от една , сама по себе си не кой знае каква тема – като  Станишев  публично се бил изпъчил, че е най-дългогодишния председател на БСП ,  защо двете му кохорти – платените позитанковци и охранените парламентарковци , не само не работят в полза на кандидатите , но и подмолно  им пречат , флиртувайки  по места с герберистите.

Позитанковците  се изпокриха на собствената си територия. Не , че въобще ги има, освен когато си получават хранителната лепта при касиерката.Сащиса ги , че ги атакуваха не само  протежета станишеви , наредени  на  предполагаемо  избираеми места   в разните кандидатски листи , но и неизбираеми и отпаднали от листата станишевисти .Такова общо  недоволство срещу величеството на председателя и неговите съзаплатници не се е случвало :  Лилов си отиде  интелигентно и достойно ; Виденов  не го разбираха и го мразеха , но му ръкопляскаха – не съвсем доброволно , но  сам  си отиде.

Недоволните  реални и потенциални БСП кандидати днес на Позитано 20 не стигнаха до единомислие по  вълнуващия ги въпрос : кои са по  вредни  -позитанковските  хрантутници  или  депутатковските  безгрижници. Председателят така и не се появи, не че го очакваха.Нямаше и дълголетниците депутати – Пирински , Петков, Овчаров ,  Божинов  , Корнезов . Още повече ги нямаше и първановистите , поне не си признаха , ако ги имаше.

Днес  на  Позитано 20 не се стигна нито до Девети септември , нито до Десети ноември. Нещо повече – промуши се един партиен чиновник и каза : чукате на отворена врата. Станишев вече е прежалил и партията и поста си – постлал си овреме финансово по семействена линия и след очакваната загуба просто си отива – по бащинство. Това било единственото му съществено постижение през вече обреченото му председателство.

Димо  Ангелов