Нов епизод: Вие сте крали.ХАЙДЕ НА ДЕТЕКТОРА!!!

Мой приятел, известен съдия, гледал дебата по bTV, обаче се изнервил и превключвал от време на време на Евроспорт, където предавали среща по фехтовка между отборите на Франция и Унгария.

"Ставаше ми много приятно – разказваше той. – Безжалостен и много опасен спорт, обаче умен и джентълменски. И какви красиви лица имаха фехтувачите!" Не го питах как е разбрал, че са хубавци, след като те се състезават с маски.

Друг приятел, той пък известен политик, най-много го бяха озадачили рекламните клипове на РЗС, излъчвани по време на дебата. "С какъв акъл го правеха? – питаше се той. – Поне да бяха накарали участниците в дебата да ги коментират!"

Но не го направили.

Подозирам, че се е получил ефектът на "Мутрата на Гьобелс". Така по време на войната германците наричали "народните" радиоприемници, малки и примитивни, но властите ги раздавали безплатно – в замяна на забранените радиоприемници, с които било възможно да се слушат чуждестранни радиопредавания.

С въпроси като "Долу или горе?", "Хляб или пасти?" трудно ще разпознаеш някого, дори да не носи маска.

Когато Стоян Ганев поставя Меглена Кунева в русенската листа на царската партия и тя влиза в парламента, това е в графата "Горе". Поне за партиите. По-късно те, партиите, отиват за Кунева в графата "Долу". Нещо се е случило, но никой не иска да го обясни, понеже не го и питат.

Разстоянието между българското политическо "да" и "не" е микроскопично, дори много често те са слепени, затова по-скоро се чува

едно протяжно мучене – "дънеее"

Днес сме се барикадирали здраво зад "да"-то, утре го предаваме и вече развяваме "не"-то като знаме.

Странно бе още обявяването на дебата по bTV: "По думите ще ги познаете."

Не по делата, а по думите! – най-евтиното, несмислено и понякога позорно нещо в българската политика. Да разпознае някого по думите, изречени от телевизионния екран, е непосилно занимание дори за препатилия български зрител. Отдавна не съществува критерий за честно говорене, всъщност и самото говорене много често е просто размяна на звуци.

Как тогава да ги познаем по думите?

Библейското "По делата им ще ги познаете" отдавна е захвърлено на бунището – вместо това ни сервират розови обещания, словесен захарен памук, който нищо не струва. Ето какво се получава: делата зад един човек не са толкова важни, колкото думите, с които ги масажира. Най-удобната територия за спорове не е миналото – особено ако там няма кой знае какво, нито настоящето, а именно бъдещето.

От bTV се пошегуваха загадъчно: знаели кой е победителят от телевизионния дебат, обаче за да не ни повлияят, щели да го съобщят следващата неделя. Олеле, как ще издържим дотогава.

Ако вляза в този стил, макар че ще ми е много трудно, трябва да кажа, че

другата неделя Бойко ще отиде за риба

Не мога да разбера защо толкова се страхуват от Сидеров.

Може да си мислите каквото искате за него, но щяхте да видите съвършено различен дебат, ако той беше третият участник. Но телевизиите предпочетоха да се доверят на бакалските социологически сметки. Волен участва в балотажа на предишните президентски избори, а партията му има забележимо представителство в Народното събрание – за разлика от Кунева например, останките от чиято партия шият гоблени с образа на царя, колкото да не го забравят съвсем, и никога повече няма да припарят до парламента. Участието на Сидеров вероятно щеше да даде по-реалистична посока на дебата. Той може би е прекалено груб за изискания вкус на нашите шармантни социолози, но въпросите на живота също са достатъчно груби.

Приятел съм на Сашо Диков и съм го доказал през годините – особено в ония, когато той все още не познаваше себе си достатъчно добре. Затова мисля, че мога да си позволя една различна гледна точка, която на мнозина няма да се хареса – макар че повечето от тях пет пари не дават за него, вдигат дежурната словесна пушилка, тя сама по себе си е по-важна за тях.

Сред врякането особено кухо ми прозвуча фразата "Това е опит за саморазправа със Сашо Диков." Саморазправата за щастие е с един автомобил. Покушението е срещу един автомобил.

Саморазправа беше единствено покушението срещу Огнян Стефанов, когато

винкелите разфасоваха жив човек

В останалите случаи имаше илюминации, пресметливо аранжирани. И после не се чудете, че някакъв неврастеник хвърля димки срещу парламента, той си има добри учители.

Но онова с Огнян си беше трошене на кости, там милост нямаше, аранжировката е невъзможна, когато убиваш.

А пък илюминациите са следствие на проваленото публично говорене, те са неговите поанти, това пак е говорене – но преднамерено шумно и пределно грубиянско. Те са принуда към всеобщо безсмислено бръщолевене.

По-важното е друго.

Заплаха ли е за някого Сашо Диков? Съжалявам, но трябва да кажа, че не е.

Никаква, в никаква степен. Затова е комично да се твърди, че саморазправата с автомобила му е заплаха за свободата на словото. В Канал 3 говорят каквото си щат, на принципа бля-бля през просото. Лошото е, че по-скоро го говорят на самите себе си. Влиянието на тази телевизия е нищожно, по-скоро е сред хората от медиите, които обичат да се заглеждат един в друг. Предаванията на самия Сашо често са раят на безпардонното говорене, без особена аргументация, дори без никаква, без словесен блясък, който единствен може да внуши нещо на публиката. Съмнявам се, че това представлява някаква опасност за когото и да било. Сашо може и да е доста по-кадърен от мнозина пуяци от останалите телевизии, а се надявам и да е все още доста по-честен, но пуяците ги гледат и те формират нагласите на публиката. И съвсем не е достатъчно Сашо да смутолеви нещо за "милиционерщината", или пък че "борбата с организираната престъпност се била превърнала във фарс" – това дъвчене на думи не върши кой знае каква работа.

Бомбата избухна на съвсем друго място

Фитила запали Люба Кулезич в предаването си по ТВ7.

Михнева била получила подкуп от Алексей Петров – това заяви очевидец. Тя пък в приповдигнатия си стил веднага посочи за свой свидетел и гарант зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков, който обаче галантно я нарече лъжкиня. Така в едно привично за някои водещи телевизионни фигури занимание – имам предвид подкупа, правилно сте разбрали – с лекота бе намесена и ДАНС. Отгоре на всичко Михнева твърди, че правила разследване по поръчка на агенцията, а това е дори по-осъдително от взимането подкуп. Сега Драшков, който винаги ми е изглеждал по-скоро като шеф от МИ-5, отколкото от нашите дърварски служби, наистина трябва да се прояви като джентълмен – тоест да престане с игрите на благоприличие и да помогне да бъде санкционирана лъжата.

Михнева се подвизава в Канал 3, което може да се сметне за облекчаващо положението й обстоятелство. Но може и да не е. И този позор също ли е покушение срещу свободата на словото?

Провалът е тотален – докато се говори за покушение срещу свободата на словото, излизат други покушения – доста по-мрачни и кървави.

Думата на свидетелите вече става много ценна. Обаче Михнева, след като се провали с Драшков, може да подбере нов свой свидетел – например австрийския гражданин Хубнер, който дълги години твърдеше, че тя му е откраднала апартамента. Но българската прокуратура бързо го отпрати на майната му и сега Михнева може да разчита на Хубнер. Нека опита.

Правят покушение срещу автомобил и по този начин уж срещу свободното им слово – а иначе някои се оказват в лайната.

Затова хайде към детектора, всички смелчаци и веселяци, хайде да ви видим. Няма страшно, някои от вас са толкова опитни, че с лекота ще се пошегуват с горката машинка.

Ако искате, докато чакате на опашката, си направете и десетина дебата за свободата на словото. Може да минат под наслова "По детектора ще ги познаете".

Разбира се, заниманието няма никаква стойност, но поне ще покажете колко сте загрижени за българските свободи.

Сигурен съм, че ония, които толкова се въодушевиха от бомбата за автомобила, няма да мигнат дори един път повече от обичайното заради бомбата за Михнева.

А войната – онази, далеч по-важната – навлезе в епизода "Българите са крадци". В новинарска емисия (bTV, 13.10, репортер Румяна Попова) една циганка крадла зина нахално срещу камерата: "Защо да ме е срам, тях срам ли ги е, че станаха милионери!" В следващия репортаж от същата емисия друга циганка виеше: "Вие сте крали!"

"Кои ние?" – не се стресна репортерката.

"Вие, българите!" – уточни циганката.

Безсилен съм пред хитреците храненици на разни фондации, пред новите кирякстефчовци; мога само да насочвам вниманието ви към подобни срамни епизоди. И да оставям върху хартия подобни телевизионни свидетелства, понеже са ценни предвестници на едно грозно бъдеще.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт