« Върни се назад Публикувано на 27.10.2011 / 10:29

До моето първо либе ’2011. Педал ставаш, когато не правиш нищо по въпроса.

 

 

Здравей мила,

Прибрах се. Бях 40 дни и 41 нощи на война. Ходих да се бия с един на име Хасан Азис Исмаил и повярвай ми битката беше красива.

Спечелихме мача. Той после задраска резултата и въведе нужните му цифри. Местния депутат искаше повече от всичко друго да поиска касиране на изборите но трудно можеше да го направи в момент, в който комунистите искаха касиране на изборите в София.

Тогава чух за балотажа във Варна. „Марешки Vs. Йорданов” и най-страшните ми очаквания се оправдаха! Не точно, понеже малко по-късно осъзнах, че далеч по-страшно щях да се чувствам ако на балотажа се бе изправил Гуцанов.

Тогава щеше да бъде не само ужасно, а и страшно тъжно.

Две нежни души, безхарактерни, не-чак-дотам-мъжки момчета, работили дълги- дълги години рамо до рамо, щяха да се изправят един срещу друг в най-неепичната битка в цялата история на човечеството?! Опазил ни Господ!

 

2006

 

Помня че един приятел ме замъкна да му правя компания, докато правеше озвучаването на банкета в чест на Георги Първанов. Повода бяха президентските избори преди 5 години. Тогава моят приятел ми подшушна: „Сега Гуцанов ще ходи да моли президента, той да се кандидатира за кмет този път от БСП, като човек млад и амбициозен…”

И наистина Гуцанов отиде към Първанов и като хищна анаконда се уви около сянката му. Президента му се усмихна, потупа го бащински по рамото и го отмина. Отиде и каза „Наздраве” на Кирил Йорданов.

Тогава научих как се печелят избори в България.

Изборите в цял свят се възприемат, като неприкосновен демократичен акт, който сам по себе си е силния и върховен орган на Демокрацията! Демоса ръководи!

Най-голямата лъжа на този свят.

(Ако искате питайте хората във Флорида или пък отскочете за по едно телешко сукалче в Кърджали.)

 

Лъжа, която на 23.10.2011 бе сътворена в град Варна от 142 567 гласували. От тях 5 процента с недействителни бюлетини.

 

А във Варна живеят малко повече души. Може и да не сме милион, но така се чувстваме, като се бутаме между дупки и кал, всеки божи ден?!

Как?!

Като културата ни е под всяка критика?? Като всичките ни приятели – интелигенцията и потенциала на Варна емигрираха?!?

Или най-малкото са в София…

Как като най-яркия суб-културен синдром на т.нар. Морска столица  може да се нарича „Азис” или „Андреа”?!

 

Как позволяваме мутрите да си строят къщи на плажа, само защото НИЕ сме си решили, че трябва да си помислим, че НЯМАМЕ ПРАВО ДА СЕ ОБАЖДАМЕ?!

 

Нямаме право да се обаждане, когато затворят Кубо за 10 дни!

Нито пък когато НИКОГА не затварят  ЧАС ПИК!

Нямаме право да се обаждаме, когато мутрите искат да ебат дъщерите ни!

Нямаме право да паркираме пред собствените си домове!

Нямаме право да отидем на СОБСТВЕНИЯ СИ ПЛАЖ освен през нощта!

Нямаме право да пием качествен алкохол на нормални цени в нормална обстановка!

Нямаме право да се изпикаем свободно, защото тоалетната отдавна се ползва само по предназначение…

Нямаме право да направим фестивал! (нещо като Бургаския… )

Боли само като казах.

Нямаме право да работим за над 1000 лева.

Нямаме право да не плащаме кредити.

Нямаме право да не съжителстваме ежедневно с хора от Добрич.

И не само…

Нямаме право да си мислим, че Варна не е най-якия град на вселената!

За съжаление, през последните 10 години това се превръща повече в оправдание, отколкото в твърдение.

Успокояваме се.

 

„На село е още по зле…” А за нас „На село” винаги ще  е някъде далеч от Варна.

Мъчно ми е за старите варненски купони. Мъчно ми е за гъзетата, дето сложиха по една табела „Вирчасе” и отидоха да смъркат под звуците на „Напипай го!”

Тъжно ми е за времената, когато всеки ден, всеки млад човек празнуваше на Шадраваните, зората на Демокрацията!

 

Помните ли колко щастливи бяхме тогава?! И имахме кинти и всичко си беше нормално и си я карахме полекичка.

После дойдоха Пирамидите, Костов, Виденов, Царя, Тройната хуелиция  и така нататък…

Парламента и Министерския на държавата се напълниха с педерасти и зли учителки.

Болни мозъци. Купени партии. Турци –  агенти на ДС. Полицаи.  Пожарникари. Хюмнета. Крави. Курви. Дърти курви. Мъжки курви…

Къде сме днес?!

Още сме във Варна. Ходихме къде ли не, но се върнахме. Защото не можем да живеем без Варна. Просто няма такъв филм!

Все пак. Питах! Къде сме днес?!

На кръстопътя между емиграцията и безработицата?

 

Там ли ни пратихте господа Кирчев, Митев,Йорданов, Гуцанов, Марешки, Станев, Михайлов,Митев,Церовски (ремонта на пътя за Златните преди 2-3 години),Здравков, Петров…

 

Има още много други. Но знам, че не ви се слуша.

Това, което се случи беше ясно много, много време преди изборите.

Няма какво да се лъжем.

Това е дъното!

………

Идеята ми снощи бе да напиша искане за Касиране на изборите във Варна за да се опитам да вдигна (навярно безуспешно) гражданското общество на Варна.

От там вярвам лесно бихме могли да направим същото и с цяла България.

Не защото искам да помогна на шибаните комунисти да касират изборите в София. (Те и да се насерат прави София – червена не могат да я направят!) Може би само малко искам да помогна на моя голям приятел Илия Илиев в Кърджали.

Но тук не искам да говоря за личните си мотиви. Споменах ги, защото времената ни направиха неверници. Защото се съмняваме във всичко. И правилно. Все пак доста хора са ни лъгали.

 

Отказах се от идеята, защото безобразно наглия Медузко яхна идеята ми днес следобед самостоятелно, чрез личния си кукуригащ сайт.

 

Мислих достатъчно и реших да Ви попитам.

Все пак. Да го направим?!

Защото Варна е Бастиона на България!

Защото на Аспаруховия вал са казани думите: „Тук ще бъде България!”

Не Сърбия. Не Албания. Не Румъния. Не Турция.

България!

Приемете, че съм Ви го казал с интонацията и тембъра на професор Вучков.

Дори кажете, че съм луд. Не ми пука.

На този етап казах каквото имам.

Отдолу събирам коментари на тема: „Ще я оправяме ли най-накрая тая пуста Варна или ще си бием камшика към някое по-топло и с вечно лято място,където в добрия случай ще се плацикаме кротичко до края на живота си?…”

PS: По бутона LIKE ще разбера, ще правим ли (НЕпартийна и НЕориентирана КЪМ НИТО ЕДИН ОТ КАНДИДАТИТЕ ЗА КМЕТ НА ВЪВ ВАРНА БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ!!!) кампания придружена от петиция в интернет или просто ще си стоим в ъгъла на по чаша (пластмасова) джони (на въздух в Морската при -2) и ще си обясняваме 4 години, колко СТРАШНО МНОГО НИ ПРЕЕБАХА!?!

…………………

А да те преебат НАСИЛСТВЕНО не е толкова страшно. Може все още да не си станал педал.

Педал ставаш, когато не правиш нищо по въпроса.

 

Андрей Милушев

 

 

 

 

 

«