Националните визии и националните клизми
Има нещо гнило, защото тези избори протекоха като комедия, изиграна с парите от билетите на гласоподавателите.
Комедията започна през август, когато медийните полит-оракули подредиха благочестива еврокласацийка на фаворитите: Плевнелиев – първи, Кунева – втора, Калфин – последен. Е, не стана баш така, ама кой да чете учебниците от първи курс, където е записано, че в бедните страни комунистите никога не тичат на последната писта.
Избори 2011 протекоха и продължават да текат като протяжна клизма. Пред смаяните погледи на фелдшера /законотворците от ГЕРБ/ и несръчната медсестра /ЦИК/, която на първи тур здравата се оплете в маркуча.
Коментаторите от „мейнстрийма“ се правят на ударени, но всъщност г-н Плевнелиев е избран с най-малко гласове в историята на прехода – 1 692 330. От Желю Желев, през Петър Стоянов и двата мандата на Георги Първанов – президент не е избиран с под два милиона гласа, а Стоянов бе избран с близо милион повече от Плевнелиев. Цифрите в случая може и да не са най-важните, но на мен тази работа със съвместяването на двата вота ми се вижда малко урбулешка. Неглижиране на високия президентски пост нямаше как да не се получи – първо заради народната мъдрост „Бог високо, цар далеко“ и второ, а всъщност първо, заради нажежените страсти около местната власт и свързаното с нея последващо лапане.
Немалка роля за неглижирането на г-н Плевнелиев изигра и неговия патрон – премиерът Борисов, който го изпрати за малко на „Дондуков“ – да му пази мястото. Пък после каза, че нямало да се кандидатира за президент. Шегичка?На пресконференциите след двата тура, той гледаше мрачно и си даваше вид, че изборите са му ясни, ами да минават по-бързо, че от утре сутринта имал много работа. Разбирай – да оправя батаците на Европата. Въпреки заетостта си, Борисов постоянно вземаше думата, за да поясни какво е искал да каже бъдещия президент. После направи нещо неописуемо – посочи с пръст Плевнелиев, докосвайки челото му.
Няма как да не направя връзка между тази фантастична снимка на БГНЕС и класическата фреска на Микеланджело „Сътворението на Адам“. Тъй като и в двете изображения първата дама Ева липсва. Беше ни казано, че тя ще се появи когато й дойде времето.
Върху фона на тази популистка гротеска, г-н Плевнелиев се опита да каже няколко общи приказки за ролята на президента и как щял да превърне президенството в някакъв център за визии по основните проблеми на нацията. Нямало да прави „Голям шлем“ като Първанов, гаче ли той го е направил. Апропо, големите шлемове се получават в онези страни откъдето тръбите излизат, както и в онези, където влизат. А не в онези, през които минават, и в които час по час спира парното.
Но така или иначе – ерата на „Големия шлем“ си отива. Вероятно ни предстои да поживеем в една кратка епоха на малките терци.
Живко Желев